„Опасни игри“

„Чавдар Гюзелев е столичен художник. Това има малко общо с адресната му регистрация в центъра на София, или дори с факта, че е запомнящо се лице на културния елит на града. Такъв е, защото изкуството му е взряно в градския човек: взряно в стремежа му да защити индивидуалността си от анонимността и баналността на всекидневието; взряно и в пораженията му, които го потапят в меланхолия и самота, огласявани само от клаксоните на автомобилите и шепота на самоиронията.
И още нещо: Гюзелев е ветеран в борбата с провинциализма – в мисленето, в маниерите, в страха от чуждия поглед. Той е любител на опасните игри. Така и се нарича – „Опасни игри”, най-новата му изложба в „Ракурси”.
По стените на галерията „мониторите” на 15 квадратни живописни платна на черен фон следят играта, показват, че продължава от началото до края, а вероятно и след това. Само че в детството е спонтанна, безгрижна, забавна, докато с годините не стане ясно, че няма правила, или поне не ти е дадено да ги знаеш и затова няма как да разбереш дали губиш или печелиш. Персонажите на Гюзелев са овладяни от тиха екзистенциална паника, минала през телата им и деформирала физиономиите, които приличат на портрети, рисувани от модернист. Изложбата можеше да се казва и „Раждането на модернизма от духа на играта”.
Художникът – без назидание, със солидарност предупреждава: въпросът е да не се паникьосаш дотолкова, че да спреш да играеш. Защото тогава се превръщаш в отломък, носен без посока из космическата тъмнина на безкрая.“

Георги Лозанов

Следва биография:
Роден:
13 март 1961 г. в София, България.
Образование:
1987 – Национална художествена академия – София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“.
1987 – премества се в Италия

Професионални занимания:
1987 – 1993 График дизайн и илюстратор в редица списания – Милано, VOGUE,
VANITY, MAX
Дизайн на корици за няколко италиански издателства
Сценография – асистент в опера, Teatro Reggio Parma
1993 – връща се в България
1993 – 2003 Телевизионна и театрална сценография
Графики дизайнер в рекламния бранш
2005 – 2006 Водещ на телевизионно предаване за култура – Национална телевизия,
„Dolce Vita”
2007 – до сега Преподавател в Нов български университет, Департамент „Визуални
изкуства“.

Театрални проекти:
1998 – Сценография, „Майстора и Маргарита”, Михаил Булгаков, Театър на армията –
София, реж. Стефан Москов

2003 - Сценография, „Сирано дьо Бержерак”, Едмонд Ростанд, Талиа
Театър - Хамбург, реж. Стефан Москов
2003 - Сценография, „Малкия Цахес”, Е.Т. Хофман, Талиа Театър –
Хамбург, реж. Стефан Москов
2008 - Сценография, „Самолета беглец”, Камен Донев, Театър „Иван Радоев“-Плевен,
реж. Камен Донев
2009 - Сценография, „Сиарано дьо Бержерак”, Едмонд Ростанд,
Народен театър „Иван Вазов“ – София, реж. Стефан Москов
2011 - Сценография и дизайн костюми, „Вълните” /по романа на
Вирджиния Улф, текст Арлет Ричи/, Народен театър “Иван Вазов“-София,
реж. Арлет Ричи
2011 - Сценография и дизайн костюми, „Шърли Валънтайн”, Уили Ръсел,
Народен театър „Иван Вазов „– София, реж. Тодор Колев
2011 - Сценография и дизайн костюми, „Работно време”, Камен Донев, Народен театър
„Иван Вазов „– София, реж. Камен Донев
2013 - Сценография и костюми, „Когато дъждът спря да вали“, Андрю Бовел, Театър
„Зад канала“ - София, реж. Зорница София
2013 - Сценография и костюми, „Морски пейзаж“, Едуард Олби, Народен театър
„Иван Вазов“, реж.Петър Денчев
2013 - Сценография, „Почти представление“, Итън Коен, Младежки театър
„Николай Бинев“ - София, реж. Явор Гърдев

Самостоятелни изложби:
1984 – Парма, Рисунки
1992 – Милано, Живопис
1994 – София, Инсталация
1997 – София, Акварел
2002 – София, Фотографии
2009 – София, Пастел, галерия „Credo Bonum”
2010 - Прага, Български културен център, живопис
2011 – София, Подготвителни рисунки към сценографски проекти
2011 - Берлин, Български културен център
2012 - София, „Малко преди това“, галерия „Ракурси“
2013 - София, „Театрални проекти“, Културен център СУ, рисунки, скици, фотографии
2013 - Виена, дом Витгенщайн, „Нещо което не може да се опише“
2013 - Созопол, фестивал Аполония, Театрални рисунки и проекти
2013 - София, фестивал Sofia Independent, кино Одеон, фотографии

Награди, номинации:
2011 - награда Икар за сценография (Съюз на българските актьори)
2011 – номинация за сценография, награда Аскеер (Театър на българската армия)

More from View Sofia

"Човекът, който продаде кожата си" - руса Моника Белучи и други причини да гледаме

Movies & TV преди 2 години

Сам Али е млад, чувствителен и импулсивен сириец, който, за да избяга от войната, заминава за Ливан. За да може да пътува до Европа и да живее с любовта на живота си, той се съгласява един от най-ярките модерни художници да татуира гърба му. Превръщайки тялото си в престижно произведение на изкуството, Сам ще открие, че решението му може да означава всичко друго, но не и свобода.