Следва

Брад Пит с ново гадже! Коя е заместницата на Анджелина?

Намерени в превода: Теодора Духовникова в Umami

"Чувствам се комфортно в кожата си на жена!"

Celebrities преди 6 години

Когато в началото на октомври, след медийната прожекция на последния български кино-шедьовър „Вездесъщият” имахме възможността да се срещнем с екипа на филма в зала „Люмиер”, един господин на средна възраст се обърна към Нея с думите: „Виждам ,че момичето с жълтия пуловер един ден ще стане страхотна актриса на световно ниво!”. Необремененият от българската действителност мъж, живеещ от години в Париж, Й направи, оказа се - според самата Нея „Прекрасен комплимент! За мен беше много мило, наистина!”.

Днес, а и през последните години, Тя с огромно желание, радост и абсолютен професионализъм дава всичко от себе си, за да допринесе за високото качество на българската театрална и кино сцена. Теодора Духовникова би могла да бъде ваш добър слушател, верен приятел, ключът от залостена порта, мъничката пукнатина в кристална чаша, човекът с лък и стрела, гальовна пантера, а ако се вгледате по-продължително в нея, бихте могли да видите в грациозното й лице загадъчността на Мона Лиза. Тя е красива и пленителна жена, която със сигурност би могла да остави у всеки от нас едно незабравимо UMAMI усещане още от първата среща!

На база гореспоменатия филм, в който тя е абсолютно брилянтна, Теодора мисли, че за един актьор не е най-важното да бъде красив! Това, че „тя” (в ролята на Ана) във филма е хубава, е добро решение на режисьора Илиян Джевелеков. И допълва, че „Би било много евтино съпругата, от която мъжът си тръгва, да е стара, съкрушена, зле… Тогава някак изборът на нейния съпруг би бил много лесен. И въпреки всичко проблемите да са вътре в нея и да не се виждат. Тази роля за мен никак не беше лесна. Обичам разнообразието и именно, защото трябваше да изградя героинята си многолика, макар и монолитна и консервативна, даже на моменти – обрана и скучна, смятам, че се получи добре. Това е сложен образ, какъвто аз в живота си не съм. Иначе щеше да е като този на любовницата на мъжа си (Мария, в ролята – Весела Бабинова, бел. авт.) – тя е разноцветната. И всички очарователни неща, привични за жената, не трябваше да ги има в ролята ми”.

Продължихме искрения и свръх приятен разговор с унесената нейде Теодора с въпроса „За какво мечтае?”

Т.Д.: Ох, ами мечтая си за малко отмора, тъй като почти не съм почивала през лятото, но се надявам, че и това ще стане! В момента мечтая да направя хубаво представление с Бина Харалампиева – режисьор, с когото съм много щастлива всеки път, когато работя (в пиесите „Гарванът” и „Към пропаст”, бел. авт.). Започнахме репетиции на „Лисичата” (с Христо Петков, Дарин Ангелов, Ивн Юруков, Ани Пападополу, Цвети Даскалова, Цветан Алексиев), за Камерна сцена в „Народния Театър”, която ще представим в средата на декември – интересна американска пиеса от миналия век. Леле, как само звучи „от миналия век”, нали?!
Та – мечтая премиерата да е щастлива! И после да имам време да си почина, да спя, да съм повече с децата си, да отида да карам ски…, и така!

V.S.: Кога си гарван?

Т.Д.: Не съм! Никога не правя асоциации между себе си и това същество! Да, умни са, но ги свързвам с мрак, риск, заплаха. А все си мисля, че съм от светлата страна на нещата в живота.

V.S.: Какво виждаш в „страничните огледала, докато караш напред”?
Т.Д.: Човек не може, докато „кара”, да гледа само пред себе си, защото така прекосява доста опасно живота! Винаги трябва да има едно на ум за хората, покрай които минава и случките около него. Да гледаш само напред за мен означава да не те интересува през какво вървиш и преодоляваш, само и само да стигнеш там, където си решил. Това е нехуманно! Не вярвам, че целта оправдава средствата! Напротив! Понякога можеш и трябва да се откажеш от стремежа си, ако с него ще нараниш други хора.

V.S.: Какви неща намираш, докато вървиш и гледаш в краката си?
Т.Д.: Аз почти нищо не намирам!... Или поне отдавна не ми се е случвало. Наскоро асистент-режисьора от последния сериал, в който се снимах - Дочето, ми подари четирилистна детелина и аз виках и се радвах като малко дете, защото никога през живота си не съм намирала такава! Има хора, които непрекъснато се натъкват на какво ли не, аз явно не съм от тях.

V.S.: Кое от детето Теодора все още живее и ще продължава да съществува в теб?
Т.Д.: Не можеш да бъдеш артист, без да си запазил детето в себе си! Едно от най-непоколебимите и непоклатими клишета в света, които могат да се чуят, защото са тоталната истина, е, че играта, с която детето опознава заобикалящия го свят, в пълна сила важи и за един актьор! И ако не влезеш 100-процентово в тази игра, не можеш да бъдеш на сцената, нямаш работа на нея! Така че – с всички сили пазя детето в себе си!

V.S.: А каква ще станеш, като пораснеш голяма?
Т.Д.: Хубав въпрос! Като стана голяма, ще опитам да бъда наистина добра актриса! Супер сериозен отговор давам! Мисля, че понякога успявам да напипам някакви неща, но още не съм се докоснала до всичко, така че го казвам съвсем откровено!

V.S.: Мислиш ли, че си късметлия?
Т.Д.: Мисля, че късметът по някакъв начин е закономерен. Смятам, че човек сам предизвиква всичко онова, което се случва в живота му – и хубаво, и лошо. И дори да го споходи нещо прекрасно, ако няма очите да го види и качествата да го задържи, колкото и щастливи птички да кацнат на рамото му, няма да има смисъл от него. Всичко в този живот е работа и умения - дори, за да бъдеш щастлив и да задържиш щастието повече при себе си.

Така че, когато понякога мислим за някого, че е тотален некъсметлия, се оказва, че е бил…, не глупак, за да не прозвучи грубо. Бил е глупав и не е видял шансовете, които биха могли да работят за него. Просто ги е „проиграл”.

V.S.: Това означава ли, че ти се налага да ходиш по въже?
Т.Д.: О, да! Много често ми се случва! Понякога се закрепвам, понякога падам, доста синини имам по тялото си, но… В тази професия несигурността, лавирането, опасността и задължителния баланс след това, ги има, така че – да, артистите сме въжеиграчи!

V.S.: Тогава каква е „дрогата”, която поддържа в теб Артиста и Човека да е винаги „на ниво”?
Т.Д.: Самата професия! Така или иначе никога през живота си не съм пожелава нечия чужда, макар и моята да ми да коства много. Не са просто премиери, цветя, усмивки, глупости… Професията ни е много изтощителна и тежка! Адреналинът, който ми дава и възможността да правя онова, което обичам и то да е точно такова, е опиат, наистина!
Иначе в живота съм си съвсем нормален човек. Толкова нормален, че когато приятелите ми дойдат на някоя премиера, за тях това не е някаква велика работа да бъда на сцена или екран. Не ме възприемат по този начин. Продължавам да бъда тяхното Теодорче, което в момента е „там”. За семейството и приятелите ми е трудно да ме възприемат като актриса, или пък – не дай Боже – като звезда. За тях това не е така – аз съм тяхната майка, съпруга, приятел, дете на родителите ми.

V.S.: За какво понякога се ядосваш, че не си мъж и кое те кара да се гордееш, че си жена?
Т.Д.: Много се радвам, че съм жена и НЕ ИСКАМ да бъда мъж! Не ревнувам мъжете от пола им, не искам да се състезавам с тях или да доказвам, че мога без тях. Даже винаги съм била по-силна с мъжка компания и предпочитам да сме партньори, отколкото съревноваващи се! Една жена никога не е само майка или само любовница! Така че се чувствам съвсем комфортно в „кожата си” с всичките тъжни и хубави неща, произлизащи от факта, че СЪМ жена!

V.S.: В такъв случай – кога си Ангел и кога – Дявол?
Т.Д.: Дуализмът е заложен във всеки човек. Може би първата стъпка да преборим злото в нас, е да го назовем. Обикновено се страхуваме да изричаме на глас пред себе си отрицателните си качества, а ако не го направим, не можем да застанем срещу тях и да ги надвием! Не е добре човек да се паникьосва, когато понякога види себе си лош, и не трябва да забравя, че лошата природа е част от човешката. Не трябва да се плаши от нея, а да има куража да се изправи пред лицето й.

V.S.: Какво те прави щастлива?
Т.Д.: От край време все по-малки и обикновени неща. И друг път съм споделяла, че съм много щастлива, когато хората около мен, за които непрекъснато се тревожа и безкрайно обичам, са живи и здрави и с тях всичко е наред.

V.S.: В каква ситуация без колебание казваш „Да!” и кога твърдо отричаш с „Не!”?
Т.Д.: Имам един недостатък, с който опитвам да се преборя. Често, когато някой поиска помощ от мен, много бързо казвам „Да”, защото наистина го искам. Но понякога се оказва, че не винаги е в силите ми да мога да помогна, а знам, че не трябва да е така. Защото когато си казал „Да”, трябва да си сигурен в думите си и държиш на обещанието си. Изобщо, „мъжката дума” е голям дефицит в днешно време!

Така че, за съжаление по-лесно изричам „Да”, отколкото би ми се искало да го правя и да съм убедена в казаното. И всъщност, по-трудно отказвам, а знам, че трябва да съм по-рязка. Защото непрекъснато се притеснявам, ако съм накарала някого да се чувства неудобно в мое присъствие, и споделям това като слабост, с която не се гордея.

V.S.: Каква „сцена” виждаш и първосигнално асоциираш, когато чуеш думата “UMAMI”?
Т.Д.: Най-общо казано, това е послевкус, нещо, което ти остава в спомена, след като си „преглътнал”. Нещо, което е било и не ти се ще да забравиш. UMAMI е, когато обичаш някой мъж, разделяте се за кратко на перона на някоя гара, пътуваш обратно към вкъщи и усещаш дълбоко в себе си с всяка фибра на цялото си тяло и всеки трепет на превъзбудената си душа този послевкус, който въпросният мъж е оставил в теб, в тези луди два дни, прекарани заедно, в живота ти…

Тук последва кратко, романтично мълчание! Теодора просто ни разби!...

А на вас случвало ли ви се е?!?

V.S.: Амиии, да…
…беше почти засраменият, но откровен отговор от наша страна…
Т.Д.: Нали!?! На всички ни се е случвало! Лошото е, че много често забравяме този послевкус, който някои личности оставят в живота ни! А всъщност – малко хора умеят да оставят UMAMI. Да са ни жигосали с такова силно и незабравимо усещане, че дори и да ги няма, по един или друг начин, никога да не ги забравяме, да ни карат мислим за тях и да ги чувстваме завинаги!

Ах, тази Духовникова!... 


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040

More from View Sofia

Летопис на смутното време: Юлиан Дайнов

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!

Деян Донков за любовта, децата, свободата и пряката връзка със Създателя в "Камбаната"

Celebrities преди 9 месеца

Премиерата на първия в кариерата на великолепния актьор моноспектакъл е с премиера утре в НТ "Иван Вазов". Противоречив, изпълнен с тежка енергия и безумно много провокация, "Камбаната" е артистично предизвикателство и за създателите си, и за гледащите го. Четем Деян Донков надолу, за да почерпим повече от първичната му енергия, от вярванията му, от същността му, в самото навечерие на голямото предизвикателство >>>   

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 10 часа

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.