Намерени в превода: Теодора Духовникова в Umami

Намерени в превода: Теодора Духовникова в Umami

"Чувствам се комфортно в кожата си на жена!"

Когато в началото на октомври, след медийната прожекция на последния български кино-шедьовър „Вездесъщият” имахме възможността да се срещнем с екипа на филма в зала „Люмиер”, един господин на средна възраст се обърна към Нея с думите: „Виждам ,че момичето с жълтия пуловер един ден ще стане страхотна актриса на световно ниво!”. Необремененият от българската действителност мъж, живеещ от години в Париж, Й направи, оказа се - според самата Нея „Прекрасен комплимент! За мен беше много мило, наистина!”.

Днес, а и през последните години, Тя с огромно желание, радост и абсолютен професионализъм дава всичко от себе си, за да допринесе за високото качество на българската театрална и кино сцена. Теодора Духовникова би могла да бъде ваш добър слушател, верен приятел, ключът от залостена порта, мъничката пукнатина в кристална чаша, човекът с лък и стрела, гальовна пантера, а ако се вгледате по-продължително в нея, бихте могли да видите в грациозното й лице загадъчността на Мона Лиза. Тя е красива и пленителна жена, която със сигурност би могла да остави у всеки от нас едно незабравимо UMAMI усещане още от първата среща!

На база гореспоменатия филм, в който тя е абсолютно брилянтна, Теодора мисли, че за един актьор не е най-важното да бъде красив! Това, че „тя” (в ролята на Ана) във филма е хубава, е добро решение на режисьора Илиян Джевелеков. И допълва, че „Би било много евтино съпругата, от която мъжът си тръгва, да е стара, съкрушена, зле… Тогава някак изборът на нейния съпруг би бил много лесен. И въпреки всичко проблемите да са вътре в нея и да не се виждат. Тази роля за мен никак не беше лесна. Обичам разнообразието и именно, защото трябваше да изградя героинята си многолика, макар и монолитна и консервативна, даже на моменти – обрана и скучна, смятам, че се получи добре. Това е сложен образ, какъвто аз в живота си не съм. Иначе щеше да е като този на любовницата на мъжа си (Мария, в ролята – Весела Бабинова, бел. авт.) – тя е разноцветната. И всички очарователни неща, привични за жената, не трябваше да ги има в ролята ми”.

Продължихме искрения и свръх приятен разговор с унесената нейде Теодора с въпроса „За какво мечтае?”

Т.Д.: Ох, ами мечтая си за малко отмора, тъй като почти не съм почивала през лятото, но се надявам, че и това ще стане! В момента мечтая да направя хубаво представление с Бина Харалампиева – режисьор, с когото съм много щастлива всеки път, когато работя (в пиесите „Гарванът” и „Към пропаст”, бел. авт.). Започнахме репетиции на „Лисичата” (с Христо Петков, Дарин Ангелов, Ивн Юруков, Ани Пападополу, Цвети Даскалова, Цветан Алексиев), за Камерна сцена в „Народния Театър”, която ще представим в средата на декември – интересна американска пиеса от миналия век. Леле, как само звучи „от миналия век”, нали?!
Та – мечтая премиерата да е щастлива! И после да имам време да си почина, да спя, да съм повече с децата си, да отида да карам ски…, и така!

V.S.: Кога си гарван?

Т.Д.: Не съм! Никога не правя асоциации между себе си и това същество! Да, умни са, но ги свързвам с мрак, риск, заплаха. А все си мисля, че съм от светлата страна на нещата в живота.

V.S.: Какво виждаш в „страничните огледала, докато караш напред”?
Т.Д.: Човек не може, докато „кара”, да гледа само пред себе си, защото така прекосява доста опасно живота! Винаги трябва да има едно на ум за хората, покрай които минава и случките около него. Да гледаш само напред за мен означава да не те интересува през какво вървиш и преодоляваш, само и само да стигнеш там, където си решил. Това е нехуманно! Не вярвам, че целта оправдава средствата! Напротив! Понякога можеш и трябва да се откажеш от стремежа си, ако с него ще нараниш други хора.

V.S.: Какви неща намираш, докато вървиш и гледаш в краката си?
Т.Д.: Аз почти нищо не намирам!... Или поне отдавна не ми се е случвало. Наскоро асистент-режисьора от последния сериал, в който се снимах - Дочето, ми подари четирилистна детелина и аз виках и се радвах като малко дете, защото никога през живота си не съм намирала такава! Има хора, които непрекъснато се натъкват на какво ли не, аз явно не съм от тях.

V.S.: Кое от детето Теодора все още живее и ще продължава да съществува в теб?

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.