Петолиние с ноти на живот, неизписани докрай.

Последен етаж с нежни слънчеви лъчи - всяка сутрин в Позан, Полша. Листове и поп-рок на пода до китарата в коридора, хвърлени в сенките на миналото, което ни преследва. Джон Мейър за деконцентрация от виновната вечер на пухкавото бяло в спалнята стая.

Острилка и 6HB молив в ръката, отново и отново, кафе-чай, чай-кафе, отваряме и затваряме геометрично стъклените "прозорци" на бялата секция, напомняща на мемоарен саркофаг на емоционалните ни преживявания през лятото, близки до романтичната болест-любов.

Защото там намираме ръкопис, който всяка вечер удобно настанени на дивана четем и винаги ни вдъхновява да излезем на терасата и да мечтаем, ей там далеч!

Копнежът за създаване на балада неизпята, надежно продължава...

Цялото това божествo събрано между няколко стени в галерията горе>>>