Днес за есен няма да ви говорим ние. И за любов ще ви говори друг. Един писател, откъснал се от шумовете на София, за да се отдаде на творчество, което да подари на нас, неговите читатели. Оставяме се да се вслушате в думите, огледате в душата и вникнете в сърцето му чрез силата на словото. Радослав Гизгинджиев и неговия поглед върху сезона на меланхолията, който приготви за нас...
Целувки и ябълки
Точно по това време на годината човек започва да усеща есента. Точно в момента, в който си спомня за всички други сезони. Когато се разхождаш сам по оживените и шумни улици на града, но не чуваш нищо друго освен тихите си мисли. Мислите за пролетта, която сякаш беше преди десетки години; мислите за отминалото лято и ментата на плажа. Мислите за очите, в които се влюби за няколко дни. Мислите на предстоящата зима, препълнена с блясък и празници. Разбираш, че есента обединява всички тези сезони: лятото и дълго чаканата прохлада, която ще ни позволи да облечем част от любимите си по-топли дрехи, прегръдката в спалнята, която ще стане по-стопляща. Ярките и разноцветни ябълки на пазара, в които винаги се вглеждаме мимолетно – най-много са през есента.
Забелязвам, че в този сезон небето е най-красиво. Дори по-красиво от багрите на листата по дърветата. Облаците се движат бързо, сблъскват се и се разпиляват – приличат на вълните от повърхността на бистър поток в гората.
Усещам времето, в което ще допусна точно тази есен, докато наблюдавам хората. Ще се вслушвам единствено в моя вътрешен глас, няма да вдигам телефона на никого, дори ще го изключа. Ще си взема нещо за пиене от някъде и ще седна на пейка, на която никога не бих седнал по принцип. Ще запаля цигара и ще вдишам аромата на въздуха. Забелязвам, че сред всички ухания на града, винаги се усеща и мириса и на гниещи листа. Винаги се чуват звуците на листата, които още няколко мига ще останат на дърветата. И на онези листа, които падат на тротоара – между стъпките на хората.
Ако зависеше от мен, бих забранил да метат есенните листа по улиците, защото те много напомнят на хората в живота ни. Защото около нас е пълно с хора-листа – поникват в живота ти, опознаваш ги и после изчезват в градския хаос. Има и хора, които са като голите дървета – остават близо до теб – въпреки обстоятелствата – въпреки сезоните на живота.
Отпивам глътка от есента и си спомням за баба ми, която ми белеше ярки жълти и червени ябълки. Никога няма да забравя уханието на плодовете, никога няма да забравя нейните ръцете. Спомням си за първата ми целувка, която едно момиче открадна неочаквано от устните ми. Спомням си ябълките и целувките през есента: такива каквито трябва да бъдат – вечни в цялата преходност около нас. Есента ни показва съществените и важни неща – онези, които остават по местата си, въпреки сезоните.
Отварям очи и виждам как се развяват есенните листа из краката на бързащите хора. Вятърът става все по-силен и ги вдига във въздуха. Вече знам – това съм аз. Всички, които са в живота ми и всички, с които съм се разделил. Чувствам се щастлив, усещам, че спомените, сънищата и копнежите ми са едно и също нещо през този сезон – по-ярки от всеки друг. Отвън сякаш всичко заспива, а хората се будят. Никога не допивам питието си до край, но този път ще го направя, защото не бързам за никъде. Телефонът ми е изключен и се наслаждавам на себе си, на преходността на сезоните и живота. Чувствам се щастлив с това, което днес ми е останало. Може да е малко, но пък е вярно. По-лек съм и по-свободен за идващата зима, в която ще намеря най-правилния уют и любов, които мога да дам за себе си. Онази любов, която трябва да изпитаме, за да обичаме и другите: собствената си любов.
Отпивам последната си глътка. Точно там, на пейката, на която никога не бих седнал по принцип. Сливам се с тълпата, сред листата. Ще включа телефона си и ще се обадя на любим човек и ще купя за вкъщи ябълки – ще избера най-ярките. Ще се слея незабележимо в есенната картина, когато дойдат минутите ти за твоята есен, в която ще усетиш как прегръдките са по-топли, как има красота и в хладния вятър, който довява топлите спомени.
Всеки има нужда от своята есен – сам, наслаждаващ се на себе си и интимните си мисли. Есента носи наслада, иска ти се да бъдеш с някого вкъщи, да му обелиш ябълка и да откраднеш целувка.
Докато всичко навън заспива, а всичко вътре в нас се буди.
Радослав Гизгинжиев
.jpg)
"Нужна ви е една бутилка Somersby Ябълка
Изсипете напитката в емайлиран съд, загрейте до 40С
Изсипете напитката в стъклена чаша
Добавете кора от канела и кора от портокал"
