Истории от живота. L’amore fou. Маргьорит Дюрас

Истории от живота. L’amore fou. Маргьорит Дюрас

L'amour fou: неконтролируема, обсебваща страст

Маргьорит Дюрас е същинско чудо на природата – писател, сценарист, режисьор, върл защитник на комунистическите идеали, тя разпалва страстите във френското общество в продължение на цели 40 години. Имайки предвид нелекото й детство, участието във френската съпротива, политическата активност, двата й брака и многобройни връзки, почти фатално завършващата борба с алкохолизма и изненадващото възстановяване от петмесечна кома, е лесно да определим защо животът на Дюрас е един голям въпросителен знак.

Маргьорит е родена през 1914 г. в Сайгон, Индокитай, в семейството на френски емигранти. Баща й, професор по математика, умира, когато малката Марго е едва на 4 години. До 18-тата си годишнина, когато заминава за Франция, Маргьорит живее като азиатско дете и овладява виетнамския език перфектно.

Смятана за представителка на течението на т.нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Едно от най-силните си произведения, автобиографичния роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст (и печели наградата „Гонкур“).

Детството й преминава изключително свободно, макар нищетата, която настъпва след смъртта на баща й. Тя и братята й помагат на майка си дори с прехраната на семейството, но въпреки бедността, малката Марго е щастливо дете.

Маргьорит, разбира се, има и тежки моменти в детството – липсата на баща й поражда страх от мъжете и въобще всичко сексуално, самата тя казва, че никога не са я насилвали, но е усещала точно този вид заплаха от противоположния пол. След време Маргьорит намира любовта за първи път и този страх някак си е излекуван от момчето, което тя нарича поетично „Chinese Lover“.

Веднъж открила любовта, Дюрас оставя страха за творчеството си – веднъж осъзнала какво и защо изпитва, е лесно да усеща и контролира емоциите си. Оттам идва и очарованието й към престъпленията от страст. С този водещ мотив е и първият голям пробив: „Модерато кантабиле“. Само си представете емблематичната картина от романа: мъжът лежи върху безжизненото тяло на жената, чийто живот току-що е отнел, скърби и през сълзи повтаря „Darling. My Darling.“ Любов, толкова силна, че единственият възможен изход е смъртта. Съчетаниета на еротизъм и смърт пропива творчеството й, а резултатът е огромен успех.

Вдъхновение за необичайното творчество Дюрас черпи от собственото си семейство – силната любов към брат й Паоло не е толкова шокираща до момента на излизането на романа „Любовникът от Северен Китай“, който разкрива как близостта на Маргьорит и брат й прераства в консумация на тази забранена връзка. Паоло изпитвал жесток страх от Пиер, по-големият им брат. Според много хора оттам идва и огромното чувство на омраза от страна на Маргьорит. Омраза, толкова силна, че сестра да желае смъртта на брат си.

До дълбока старост Дюрас твърди, че желанието й да убие Пиер никога не е стихвало. Обвинява се, че е трябвало да го убие още когато са били деца. С огорчение си спомня как майка им е заставала на негова страна, била е строга жена, особено строга със самата Маргьорит.

„Тя не ни обичаше. Мен и Паоло. Не знам защо. Никога не съм мислела, че може майка да на изпитва любов към децата си. Харесваше мен малко повече, защото се справях добре в училище, но Паоло не беше добре… психически. Изпитвах повече болка за него, отколкото за себе си. Исках да умра, когато той си отиде, наистина исках.“ казва Дюрас в болезнено откровено интервю пред Ню Йорк Таймс.

Саморазрушението в името на любовта е главното кредо в творчеството на французойката. „Съсипваш ме. Толкова си добър за мен“, повтаря героинята в „Хирошима, моя любов“ на любимия си.

Саморазрушение ли е целта и на тежкото й пристрастяване към алкохола? До известна степен може би е – когато започва да пие, до Маргьорит има мъж, който допринася за развиването на зависимостта. Връзката им е болезнена – емоционално и физически, но както разбирате това е задължителна част от идеала за любов на писателката.

Дюрас има специално отношение към политиката – привърженик на Комунистическата партия и върл противник на де Гол. По времето, когато той пристига във Франция, съпругът на Маргьорит е депортиран. Дюрас обвинява де Гол за всичко случващо се във Франция. Тя никога не успява да преживее евреите, Аушвиц и всяка жестока подробност, заклещила се в съзнанието й.

Има момент от любовния живот на Дюрас, на който се обръща особено голямо внимание – връзката й с Ян Андреа. Момче, съвсем обикновено, което следва философия. Трябва му един прочит на „Кончетата от Тарквиния“, за да се влюби в Маргьорит. Любов или преследване? Ян започва да я следи, да й пише писма… стотици, започва да й подражава и така цели 5 години, докато накрая не получава отговор от самата Маргьорит. След кратка кореспонденция Ян се обажда, за да предупреди, че отива в дома й. Отива и не си тръгва.

Странна картинка, всяваща смут у парижаните през 90-те години – екстравагантна възрастна жена и младо момче до нея – нито неин син, нито неин внук. И така до края на живота й.

Дюрас издъхва след дълго боледуване от рак на гърлото през 1996 г. „Историята на моя живот не съществува... В него няма център. Няма път, няма водеща нишка. Има обширни места, където уж е имало някой, но не е вярно, нямаше никой...“
 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.