Следва

Кристиано & Кристиано за CR7

Профил/Анфас: Весела Бабинова

ЧУЖДОТО ЩАСТИЕ МОЖЕ ДА МЕ РАЗПЛАЧЕ!
ИМАШ БЕЛЕЗИ – ЗНАЧИ СИ ЖИВ!

Celebrities преди 6 години

Тя казва, че по принцип не е много „по тази част”, с интервютата. Затова на моменти ни отговаря, цитираме: „като дебил, защото имам чувството, че излишно занимавам хората със себе си!”. Колко е готина, само!!! Тя е „егати пича”, й казахме! На което отговори „Еее, колко яко!”. За много от нас вече е известен фактът, че фамилията на веселата, млада и талантлива актриса идва от неин дядо, отрано останал сирак и отгледан само от баба си, на когото започнали да казват „бабино детенце”. А самата тя като малка е била палава и безкрайно любопитна, което логично е оставило белези в живота й.



Днес най-близките и приятелите на номинираната за „ИКАР” 2016 г. за поддържащата женска роля на Лоре Левин в „Лив Щайн“ казват за нея, че е кристално лебедче, носещо късмет. Че е една от малкото, които не се прави на „женичка”, попадайки в мъжка компания. А именно - не започва да гледа с премрежен поглед, все едно всеки момент има „опасност” някой да я снима. Защото подобни обноски са й странни и много мрази „такива работи”. 

Напротив, даже! Често се държи като мъж, говори глупости и, пак според приятелите й и с намигване - се „излага”. Т.е. – държи се напълно нормално! Заради което естествено и неподправено поведение хората я харесват, и именно този й реален, непристорен маниер се харесва на режисьора Илиян Джевелеков, който я отвежда до една от главните роли във филма „Вездесъщият”.



Според Весела Бабинова човеците лесно се оказват на ръба да се сметнат за вездесъщи. И с изпълнени с желание за живот очи , продължава да откровеничи: „Направило ми е впечатление, че на много хора им трябва съвсем малко да си повярват, но в този, тъпия смисъл на самоубеждението. Случило им се е нещо в някакво поприще и изведнъж се променят, стават други. На този ръб хората се озовават, когато извънредно много започнат да обръщат внимание на успехите си, независимо от размера им, и непрестанно занимават с тях и всички останали”.

Огненокосата ни събеседничка има любими пиеси и женски персонажи в театъра и киното. На този етап няма роля, която много иска да изиграе, не и „на всяка цена”. Защото за нея всяка една, независимо колко малка или голяма е, й е интересна и любима посвоему. И винаги открива нещо в нея, което да я вълнува и заради което да иска да я изследва. 
Весела много иска да си гледа коала. Или панда. Или нещо от семейството на мечетата. Но заради етичната и географска специфика на гореизброените животинки, заедно с приятеля й Лило гледат голдън ретривъра Тали, която в момента е горда майка на 8 оранжеви космести кълбенца.

Базирайки се на кино и театрални продукции и пърформънси, в които участва, и на факта, че категорично не би гастролирала в риалити-формат, ние я „опекохме на шиш” до огненочервено, за да добием по-голяма представа за Човека Весела Бабинова и нейните профил/анфас качества и черти от характера, които уловихме с жестоката dual камера на Huawei P10.

V.S: Кога си родена?
В.Б:
30-и август, 1989 г.

V.S: …Което логично иде да значи, че си зодия…
В.Б:
Дева! 

V.S: Колко висока си?
В.Б:
1,70 м.

V.S: Цвят на очите?
В.Б:
Зелен. 

V.S: Цвят на косата?
В.Б:
Нещо червеникаво.

V.S: С какви пропорции си?
В.Б:
Забихте ме! Не знам! Не са 90/60/90! А бе, ок са и аз съм ок с тях!

V.S: Кой номер обувки носиш?
В.Б
: 38. Защо?! 

V.S: Точен адрес и номер на здравната осигуровка?
В.Б:
Уви, няма да ви кажа! Ха ха!

V.S: Скъперник ли си?
В.Б:
Не, тъкмо обратното! И понякога ме заболява сърцето от този факт!

V.S: Кои качества ти липсват, за да си?
В.Б:
Не знам. Просто не съм стисната. Като имам пари, винаги ги харча сравнително бързо и ако на някого му трябват – давам, без да се замисля! Но – предпочитам така! Понякога после съжалявам, че не съм била по-разумна, но…

V.S: Заради какво и кого си опиянена и/или пияна?
В.Б:
Амии… Фуф! Клише – не клише – от споделена любов, разбира се! Опиянявам се и от природата. Последното същинско опияняване си го причиних това лято.



V.S: Сладкопойна чучулига или нощна пеперуда си?
В.Б:
Хехе! (Весела се замисли и повдигна лявата вежда) Чучулига съм в повечето случаи, но сякаш ги редувам. Понякога ставам рано, понякога не лягам рано… Но определено предпочитам да разполагам с деня пред себе си, за да мога да свърша, каквото съм наумила.

V.S: Какво се случва след 12-ата нощ?
В.Б:
Всичко започва отначало.

V.S: Имаш ли си твоя тъмна стая?
В.Б
: Не!

V.S: А кутия с тайни?
В.Б:
Вече не! Не са „моето нещо” и затова вече нямам такива тъмни и мрачни неща – стаи, тайни… 

V.S: Кога не искаш някой да те гледа/наблюдава?
В.Б:
Когато ям дюнер. Ха ха ха! ‘Щото, както можете да се сетите, се правя на ни – що!!! А аз много обичам да ям. Всичко. Почти няма нещо, което да не ям! 

V.S: Кое е по-мъчително – да крещиш или да мълчиш?
В.Б: 
Определено да мълчиш! Тогава само трупаш още и още, и може да си стоиш в проблема, и това да те мъчи и натоварва. Докато крещенето е освобождаващ енергиен процес отвътре навън, в който не е нужно да казваш нещо конкретно.

V.S: Болката или щастието те разплаква повече?
В.Б:
Хм! Напоследък – щастието. Нямам предвид моето лично. Понякога нещо, случило се на другиго, дори – непознат, може да ме разплаче от щастие.

V.S: Любимият ни въпрос – каква ще станеш, като пораснеш голяма?
В.Б:
Не знам защо, но пак си мисля за вода. Сигурно ще стана река. 

V.S: Какво за теб е „женска вечер”?
В.Б:
Предпочитам мъжки компании. Вече не се кефя много на чисто женски вечеринки. Не ми допадат. Но – да си поговоря с близки приятели на всякакви теми, да прекараме заедно приятно и да пием алкохол, е моята вечер, независимо дали е с мъжка или женска компания!

V.S: Да разбираме, че жените не могат ли без мъже!?
В.Б:
Не! Не можем! Това е положението! 

V.S: Кое е „онова нещо, дето тебе те вижда целия, а ти му виждаш само окото”?
В.Б:
Предполагам, че е някой, който стои „горе” и преценява как ние, тук, „долу”, се справяме с живота.



V.S: Какво мислиш за физическите белези у хората?
В.Б:
Харесват ми. Имам немалко и май повечето са от детството ми. За мен това са хубави неща, хубави спомени! Разбира се, стига да не са причинени от неприятни поводи. Аз също съм горд притежател на белези и като си ги погледна, ми става приятно, и отивам „там”, откъдето съм се сдобила с тях. Имам два над дупето, които са от бойния ми детски  период на „Костенурките нинджа”. Сещате се, че по цял ден опитвах вкъщи да правя това, което и те! Един ден „поканих” майка ми да види как ще ходя на ръце и така й показах, че прекатурвайки се през дивана с краката напред, влетях в остъклената витрина на бюфета, който разбих, а стъклата се набиха в дупето ми… Сега ми е смешно, като ги видя, но тогава, въпреки, че не усетих никаква болка, със сигурност не ми е било толкова забавно!  Хубаво е човек да има белези! Това означава, че си жив!

VS: Коя е комбинацията от две взаимно изключващи се „неща”, които много ти се иска да съчетаеш?
В.Б
: Много ми се иска да съм с една идея по-спокоен човек и да мога да преброя до 10, преди да се разпаля за нещо! И това ми се струва почти невъзможно, защото аз съм точно обратното на това и засега с броенето успявам да стигна само до 5. Особено, ако съм ядосана или видя нещо нередно, не си давам време да обмислям или да чакам идното утро. Но не смятам, че това е нещо негативно.

V.S: Значи рискуваш?
В.Б:
Да, рискувам! И предпочитам да го правя. По-добре да съжалявам за нещо, което съм сторила, отколкото за друго, което изобщо не съм! Двата вида съжаления са много различни, а не искам да се вайкам заради нещо, което изобщо не знам какво е „щяло да бъде”. 

V.S: Кое е „най-пипкавото” нещо, за което нямаш нерви?
В.Б:
Да разплитам слушалките за телефона! Мразя го това! Лелеее! Направо…, стигала съм дотам, че веднъж ги хвърлих! Бях ей така „Неее, не, не мога повече!”.

V.S: А кое е „най-дръзкото”, което не се осмеляваш да сториш?
В.Б:
Сега ще кажа. Давате ли ми да помисля?!  Амиии… (Тук Весела весело си затананика: „Наааай-дръззз-ко-тооо!” ) Да напиша своя песен. Много ми се иска, обаче все си мисля, че някак не съм достатъчно достойна да се осмеля да го направя. Или, ако го направя, ще го покажа само на трима човека. Може би не е дошло времето за това нещо.

V.S: За какво искаш да имаш повече време?
В.Б:
За любовта. За пътуване. За близките си. Хм! Като ми задавате сега този въпрос, ми става леко странно, защото се сещам за един клип с няколко много възрастни баби, които ги питат какво биха правили, ако имаха повече години живот, повече време. Едната отговори, че й се иска като млада много повече да е танцувала, за да не я е яд сега, че вече не може. А другата каза, че би прегръщала много повече децата си, за да не порастват толкова бързо… И аз направо щях да полудея, очите ми се насълзиха! Казах си: „Дайте им още време на тези жени!”…Та, за такива неща ми се иска да имам време – малки, стойностни, човешки, заради които всеки е под Слънцето!



V.S: Има ли нещо, което „крадеш” от сцената, защото в „реалния” живот няма как да получиш?
В.Б:
Смелост! Защото „там” трябва да си смел! Ти си на Нея И за да дадеш кураж на някой, който е „долу” и те гледа, особено, когато представлението е хубаво, силно и смислено, и носи своето послание. И така трябва да стъпиш на сцената, че да кажеш нещо, да предадеш съобщение, да вдъхнеш на някого смелост и вяра в силите му и него самия. И този човек да почувства енергията, с която утре, или още сега, да направи нещо за и със себе си! Тогава нямаш право на избор – трябва да го направиш, защото не си излязъл за малко за себе си и близките ти! Носиш отговорност пред хората на седалките. А в „реалния” живот не е така – позволяваме си да лавираме, защото ни се налага. А ми се иска да съм по-смела, да не се колебая и да съм по-решителна за важните неща!

V.S: Кога, като вървиш напред, отиваш назад?
В.Б:
Нали знаете, че когато открили центъра на Вселената много хора се учудили, че не са там!... Именно, когато „Аз”-ът започне прекомерно да говори. Когато се занимаваш само със себе си! И дори да си постигнал някакъв напредък, незабелязано отиваш и назад. Защото не си разбрал, че на тази Земя не си само ти, брато! Защото, когато нещо се случи, си мислиш, че е станало така само заради теб. Ами не, не се е случило единствено заради теб, как да ти го обясня!?! 

V.S: Накъде винаги обичаш да заминаваш?
В.Б:
Някъде, където има вода. Като цяло много обичам да пътувам, без значение накъде. Понякога с Лило „си вдигаме чукалата” и просто тръгваме нанякъде, където не е нужно да е екзотично или надалече, просто да не сме „тук”. 

V.S: А къде обожаваш да се връщаш?
В.Б:
Тук, в София. И в Италия – също. Но пък обичам и да си тръгвам оттам, за да мога пак да се върна!  

V.S: Как гледаше София преди, каква я виждаш сега и как я съзерцаваш за в бъдеще?
В.Б:
Винаги много, много съм си обичала града и затова ще цитирам Богдана Карадочева: „И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна. Тогава защо ли без тебе не мога, ти, София моя, любов и тревога?!” Сега го обичам още повече! Смятам, че градът ще става все по-красив, с по-европейски вид, надявам се – все по-пълен с млади, готини и способни хора, които искат да помагат за неговия разцвет. София е супер як град! И ще скоча на бой на всеки, който ми каже обратното! Ха ха!

V.S: Кого би „откраднала” за себе си?
В.Б:
Никого! Като си имам любов, какво и кого ми трябва да крада?! Така че – бих си откраднала завинаги Любовта!

V.S: Ти си човекът, който искаше…
В.Б:
Не го употребявам в минало време!

V.S: Профил или анфас? Защо?
В.Б:
Анфас. ‘Щото профилът ми е тъп! Ха ха!

V.S: Отпред или отзад? Защо?
В.Б
: Ха ха ха ха! Отзад! Защото – по принцип! Ха ха ха!

V.S: Отгоре или отдолу? Защо?
В.Б:
Не може ли и двете? Ха ха! Ама, айде - отгоре! Винаги отгоре!

V.S: Нагоре или надолу?
В.Б:
А бе, понякога и надолу става! Оттам се взима най-много! Някой като ми каже „само напред и нагоре” и не знам какво ми става!

V.S: Какво ще правиш „утре”?
В.Б:
Амиии, какво?! Ще продължавам да крача весело по улиците!


 


Весела-та носителка на Аскеер за Изгряваща звезда, в ролята на Коля Лебедушкин в постановката на Явор Гърдев “Нощна пеперуда”, можете да гледате вече на сцената на МГТ "Зад канала" в дрехите на "Том Сойер". Нейният профил/анфас ще претърпи превъплъщение в момчешкия образ под режисурата на Петринел Гочев, с музиката на Ян Руменин и с текстове на песните на Гергана Змийчарова.

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 44 минути

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.