Новите АРТ лица: Мария-Елена Дерменджиева part 2

Новите АРТ лица: Мария-Елена Дерменджиева part 2

Мога да творя навсякъде...

Освен с пластична хирургия, тази седмица продължаваме и с изкуство! Вчера представихме накратко едно приятно ново АРТ попълнение, по повод изложбата й, която се открива тази вечер, а днес оставяме да я опознаете отблизо! Един млад творец, с ясен поглед над живота и още нещо...




V.S: Ти си?
M:
Адаптивна трудолюбивка, професионална мечтателка и романтичен филантроп.

V.S: Каква искаш да станеш като пораснеш?
M
: Дамската версия на Карл Лагерфелд, но с далеч по-добър английски! Той е перфектният работохолик в черно, а неизчерпаемата му креативност ме инспирира да тренирам своята.

V.S: Навици?
M:
Тютюнопушене и мъже с кафяви очи. :D

V.S: Не можеш без?
M:
Любов, кафе и туш.

V.S: Никога не би?
M:
Никога не бих прикрила българската си принадлежност. Струва ми се позорно да се отречеш от корените си. Вярвам, че съвсем скоро България ще опровергае счупените надежди на народа си и това ще се случи с вълната от млади, свободолюбиви, мислещи и амбициозни хора, които работят усилено върху наболелите проблеми. „Ние сме бъдещето” не е просто фраза, а отговорност, на която трябва да се дават повече шансове.

V.S: Нямаш търпение за?
M:
За въвеждане на по-ниско ДДС върху книгите и учебниците.

V.S: Изкуството е...
M:
Най-близкото до човешката натура, защото комбинира материя и дух. То е мисия, от която не можеш да избягаш. Изповед, която не можеш да изречеш. Инвестиция на време, проучване, свръхчовешки усилия, непоклатима воля и разбира се, финансови средства. Крайният резултат е феномен на сетивата! Колко особняшко е да въздействаш на хората без звук, движение и думи?! От друга страна, определено визуалните изкуства са най-уморителни: представете си колко ангажиращо е да зависиш от: материали, които свършват, или се подготвят за работа; да зависиш от ателие, защото се стремиш да не отровиш близките си, да ти е нужна документация, за да изнесеш произведението си извън граница... или много добри приятели шофьори, за да го пренесат от ателието до галерията. В този ред на мисли, изкуството се превръща в живота ти. Понякога спориш с него, но винаги си заслужава.

V.S: Мечти?
M:
Да обиколя света, да създам център за арт-терапия за момичета, страдащи от хранителни разстройства, да се омъжа, да стана член на СБХ и да имам куче - Бардем.

V.S: Страсти?
M:
Танците и морето.

V.S: Тайни?
M:
Не мога да карам колело и не ям чушки.

V.S: Любима картина и художник? Защо?
M:
Tрябва да са по три. Обожавам графиките на Дюрер - особено „Меланхолия I”, илюстрациите на Ясен Гюзелев за приказките на Оскар Уайлд и Луис Карол, а в живописта - Караваджо в частност картината „Медуза Горгона”. Любими са, защото творчеството и на тримата се характеризира с гениални композиции, отлично светлосенъчно изграждане, великолепни технически умения, завидна фантазия и символика. Трудовете им са магични.

V.S: Кога започна да рисуваш?
M:
Когато татко и чичо ме забавляваха на кухненската маса като дете. Чичо рисуваше мама като принцеса, а тате като гном. Първата ми хубава рисунка беше на прасе, което се поучаваше от история за казармата. Когато поотраснах, татко ми подари първите акварели, пастели и четки. От дете до ден днешен нещата не са се променили много - ползвам цвят само в абстракции, но графичните и линеарни рисунки винаги ще забавляват и развиват въображението ми. Те съхраняват в сърцето двамата страхотни мъже на живота ми.

V.S: Откъде черпиш вдъхновение?
M:
Най-вече от комуникацията, от човешката история, която след това пречупвам през вечни теми от митологията.

V.S: Какво си представяш, когато затвориш очи?
M:
Онова, което хората наричат „невъзможно”.

V.S: Най-големите ти страхове?
M:
Да съм сама на непознато място. Много се страхувам от изгубване, злополуки на пътя, от насилието и от болести. Животът е дар, който понякога се отнема доста несправедливо.

V.S: Какви супер сили би искала да имаш?
M:
Да пътувам във времето!

V.S: От какво не би се отказала?
M:
От семейството си и от любимия, стига да е честен с мен.

V.S: Как протича денят ти?
M:
Tвърде ангажирано и толкова бързо, че забравям да се порадвам на слънцето.

V.S: Перфектният уикенд е?
M:
Събуждам се късно. До мен лежи Мъжът. От кухнята ухае на палачинки с шоколад, топло кафе с мляко и канела. Закуска със смях, разговори и целувки, а после дълъг следобед със страхотни филми и също толкова качествен секс. Вечерта - нещо калорично и още от последното изредено в предното изречение. 

V.S: Къде твориш най-добре?
M:
Мога да творя навсякъде, стига да е топло.

V.S: С какво си най-горда?
M:
Че преборих заболяване, което смятах, че накрая ще се окаже по-силно от мен.

V.S: Най-голямото разочарование?
M:
Експлоатацията над току-що завършили студенти. Това е толкова грозно! Никой няма право да издевателства над труда, усилията и въображението на младия ум.


Коментари: 1

Z
Zvezdi (2019/12/07 / 19:06)
Не че има значение 3 години по-късно, но познавам госпожицата лично и доста от нещата описани в статията са лъжа и маскарад, просто защото ако кажеш публично истината за себе си рискуваш да затвориш доста вратички и в случая на съответните претенции за голям и талантлив "ум и артист" да не те вземат на сериозно, ако заявиш, че си хванал молива непосредствено преди изпитите в отчаяни опити за кандидастване в НХА, без подкрепата на родителите си, които до последно са я натискали за доходоносна специалност работа и професия като архитектурата. Навярно "купените и акварелни бои са били най-евтините канцеларски водни боички изисквани от даскалката им по труд и техника или рисуване в основното. Естествено няма никакво значение кога хващаш молива ако имаш талант, но приемът и дипломирането в академията не е гаранция предвид, че приемат веднъж скъсани студенти на втора изпитна сесия с 3ки на релси за да запълнят празните места, защото в противен случай ще карат нулева година. А "успешната" диплома върви ръка за ръка с онова, което всички ненавиждат от своите работодатели на работното си място" никой не ти плаща да мислиш и да се доказваш колко си добър, а за да експлоатират на максимум времето ти, в което да вършиш като робот мръсната работа на някой, който обира всичките пари накрая". От друга страна да дадеш за пример "Медуза" на Караваджо с претенциите, че ти е любим и те вдъхновява, както и че бил "живописец" е като да твърдиш, че познаваш цялото творчество на Леонардо и Микеланджело, позовавайки се на Мона Лиса и Давид. Сиреч комерсиалния PR етикет по света рамкира "познанията на хората, които всъщност не познават творчеството им". Медуза съвсем не е най-еквивалентната за творчеството на Караваджо картина, a сериите Бакхус, Джудит и Amor Vincit Omnia. И да той използва маслото като техника за своите картини, но не и според принципите на живопистта, а на сфуматото на Леонардо, сиреч - живопис в принципите на графиката, когато се рисува с черно и бяло (dead layer). Нищо лично. Уважавам и се възхищавам на колежката заради усърдието й и желанието й да прави разни неща, но дотам. Казали са 99% труд и 1% талант, ала ако го няма единият процент е просто сизифов труд.

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.