Проследяваме един цял век история на пластичната хирургия, защото тази седмица се "обладани" от "магията на скалпела", която поставя началото си не къде да е, а на самото бойно поле.
Според прочувания от последната седмица над 20 милиона процедури са извършени през изминалата година. Тази бройка включва около 50 хиляди интервенции с ботокс в Бразилия, 107 хиляди корекции на клепачи в Южна Корея и над 1,35 милиона операции за уголемяване на бюста в Америка. Изобщо няма да отваряме дума за хиалурона в устните в германките. Статистиката, представена от Международната асоциация по естетична и пластична хирургия показва колко се е изменила концепцията за красота през поколенията и как в определени култури операциите са предпочитания метод срещу остаряване пред кремовете и козметични процедури.
Откъде тръгва всичко обаче и накъде отива... Началото на пластичната хирургия е поставено от д-р Харолд Гилис, който пръв започва успешно трансплантацията на кожа по време на Първата световна война. Идеята за подобен тип интервенция обаче съществува още от далечното минало, а терминът “пластична хирургия” се появява през далчената 1830-та. Според Роджър Грийн, завеждащ архива на Британската асоциация на пластичните и реконструктивни хирурзи, модерната пластична хирургия, каквато я познаваме днес, става факт чак през 1915.
Основателят:
Харолд Гилис по професия е хирург, специалист по уши, нос, гърло и доброволец към Червения кръст на Белгия. Започва практика с пластична хирургия, помагайки на обезобразени войници. Оттам тръгва и идеята за техника, наречена “tube pedicle” - взимане на парче кожа от здрава част на тялото - обикновено брадичката или челото, която се трансплантира върху наранената част. По този начин се предотвратяват по-нататъчни инфекции. Резултатите били умопомрачаващи, но техниката работела. По време на битката в Сома през 1917 година Гилис помага на над 2000 войници по този начин.
132-ият пациент на Гилис, чиито нос е коригиран с помощта на имплант
По време на Втората световна война ученик на Гилис - Арчибалд Макиндоу прави следващата голяма стъпка в сферата - третиране на изгорели части от тялото. Докато политиката на Гилин е: “щом мога да помогна на някого, това е добре”, то вижданията на Макиндоу са по-скоро относно психиката на пациента. Поради усърдния му труд, Източен Гринстед, където се намира болницата, в която практикува, е наречен “градът, който не се взира”.
Арчибалд Мъкиндоу
Друг последовател на Гилис, Иво Питангой, също иноватор в света на пластичната хирургия, се уповава на правото на “нормален живот” за всеки човек. Наричан “маестро”, практиката му е насочена към популяризирането на козметичната хирургия не само сред висшата класа, но и при хората с по-малки възможности. Той твърди, че козметичната хирургия лекува заболявания като ниско самочувствие, разпространени в страни като Бразилия и Южна Корея.
Иво Питангой
В Корея голяма част от момичетата получават фейслифтинг като подарък от бащите си при завършване. Те смятат, че това ще подобри качеството им на живот и ще повиши шансовете им за развитие. В Сеул, Южна Корея, пациентите са задължени да попълват въпросник при консултацията, а един от въпросите е “Какво очаквате от живота след успешна операция”, а сред отговорите са “Да си намеря любовник”, “Да си намеря работа” или “Да кача селфи без да е обработено на фотошоп.”
Това, макар и да звучи шокиращо на прима виста, не е особено по-различно от операциите, извършвани в Холивуд в началото на миналия век. Сред актьорите, легнали под ножа в името на кариерата са Рудолф Валентино и Глория Суонсън. Те коригират ушите, носовете и лицата си с крайната цел - повече роли.
Глория Суонсън
Във Великобритания положението е далеч по-уравновесено от това в Корея и Америка. След почти десетилетие на популяризиране на корекциите на Острова в момента се наблюдава спад на интереса. Проведена статистика показва, че англичаните не искат да изглеждат “пипнати” и слагат здравето си пред това да излгеждат по-млади.
Разбира се, факторът с по-заможните привърженици на подобен тип интервенции, които се стремят към „безупречна“ визия остава. Тук си припомняме за случая с Джозелин Уайлдщайн, която похарчи $4 милиона долара, за да заприлича на порцеланова котка.
Сред по-разпространените видове операции за разкарасяване са липосукцията и извличането на излишни мазнини, най-често от зоната на корема, които се използват за корекции по лицето. Това се практикува от десетилетия макар да не звучи особено съблазнително. Има и добра новина обаче, след толкова години практикуване на този тип интеревенции е налице прогрес – извлечените мастни тъкани ще бъдат използвани за лечение на рак. Проектът е още в процес на реализация, но прогнозите са добри.
С няколко изречения можем да обобщим, че пластичната хирургия е факт едва ли не откакто свят светува. Както всяко нещо, тя извървява своя път, преминавайки през всякакви катаклизми и достигайки нови нива на реализация. Макар да има не един случай на гротескни интервенции, пластичната хирургия преди всичко е практика, която цели да помага на хората, на качеството им на живот и самочувствието.
More from View Sofia
Учени откриха нови ползи от кафето
It's all about the coffee
Да се поглезим с Лейди Хармония
Признат грях, половин грях - сборът от калории и количеството сладко, изконсумирано от мен в последните няколко дни е достатъчно за отварянето на симпатична малка сладкарница...
Ако ще е гарга, да е рошава. Ако ще е часовник, да е Rolex. Ако ще е хранителна добавка, да е Nutrilite.
Организмът трябва да работи като добре смазан часовников механизъм, например швейцарски или френски...
