100 години скалпел: История на пластичната хирургия

100 години скалпел: История на пластичната хирургия

Пластичната хирургия чукна стотака!

Проследяваме един цял век история на пластичната хирургия, защото тази седмица се "обладани" от "магията на скалпела", която поставя началото си не къде да е, а на самото бойно поле.

Според прочувания от последната седмица над 20 милиона процедури са извършени през изминалата година. Тази бройка включва около 50 хиляди интервенции с ботокс в Бразилия, 107 хиляди корекции на клепачи в Южна Корея и над 1,35 милиона операции за уголемяване на бюста в Америка. Изобщо няма да отваряме дума за хиалурона в устните в германките.  Статистиката, представена от Международната асоциация по естетична и пластична хирургия показва колко се е изменила концепцията за красота през поколенията и как в определени култури операциите са предпочитания метод срещу остаряване пред кремовете и козметични процедури.

Откъде тръгва всичко обаче и накъде отива... Началото на пластичната хирургия е поставено от д-р Харолд Гилис, който пръв започва успешно трансплантацията на кожа по време на Първата световна война. Идеята за подобен тип интервенция обаче съществува още от далечното минало, а терминът “пластична хирургия” се появява през далчената 1830-та. Според Роджър Грийн, завеждащ архива на Британската асоциация на пластичните и реконструктивни хирурзи,  модерната пластична хирургия, каквато я познаваме днес, става факт чак през 1915.

Основателят:

Харолд Гилис по професия е хирург, специалист по уши, нос, гърло и доброволец към Червения кръст на Белгия. Започва практика с пластична хирургия, помагайки на обезобразени войници. Оттам тръгва и идеята за техника, наречена “tube pedicle” - взимане на парче кожа от здрава част на тялото - обикновено брадичката или челото, която се трансплантира върху наранената част. По този начин се предотвратяват по-нататъчни инфекции. Резултатите били умопомрачаващи, но техниката работела. По време на битката в Сома през 1917 година Гилис помага на над 2000 войници по този начин.

132-ият пациент на Гилис, чиито нос е коригиран с помощта на имплант

По време на Втората световна война ученик на Гилис - Арчибалд Макиндоу прави следващата голяма стъпка в сферата - третиране на изгорели части от тялото. Докато политиката на Гилин е: “щом мога да помогна на някого, това е добре”, то вижданията на Макиндоу са по-скоро относно психиката на пациента. Поради усърдния му труд, Източен Гринстед, където се намира болницата, в която практикува, е наречен “градът, който не се взира”.

Арчибалд Мъкиндоу 

Друг последовател на Гилис, Иво Питангой, също иноватор в света на пластичната хирургия, се уповава на правото на “нормален живот” за всеки човек. Наричан “маестро”, практиката му е  насочена към популяризирането на козметичната хирургия не само сред висшата класа, но и при хората с по-малки възможности. Той твърди, че козметичната хирургия лекува заболявания като ниско самочувствие, разпространени в страни като Бразилия и Южна Корея.

Иво Питангой

В Корея голяма част от момичетата получават фейслифтинг като подарък от бащите си при завършване. Те смятат, че това ще подобри качеството им на живот и ще повиши шансовете им за развитие. В Сеул, Южна Корея, пациентите са задължени да попълват въпросник при консултацията, а един от въпросите е “Какво очаквате от живота след успешна операция”, а сред отговорите са “Да си намеря любовник”, “Да си намеря работа” или “Да кача селфи без да е обработено на фотошоп.”

Това, макар и да звучи шокиращо на прима виста, не е особено по-различно от операциите, извършвани в Холивуд в началото на миналия век. Сред актьорите, легнали под ножа в името на кариерата са Рудолф Валентино и Глория Суонсън. Те коригират ушите, носовете и лицата си с крайната цел - повече роли.

Глория Суонсън

Във Великобритания положението е далеч по-уравновесено от това в Корея и Америка. След почти десетилетие на популяризиране на корекциите на Острова в момента се наблюдава спад на интереса. Проведена статистика показва, че англичаните не искат да изглеждат “пипнати” и слагат здравето си пред това да излгеждат по-млади.

Разбира се, факторът с по-заможните привърженици на подобен тип интервенции, които се стремят към „безупречна“ визия остава. Тук си припомняме за случая с Джозелин Уайлдщайн, която похарчи $4 милиона долара, за да заприлича на порцеланова котка.

Сред по-разпространените видове операции за разкарасяване са липосукцията и извличането на излишни мазнини, най-често от зоната на корема, които се използват за корекции по лицето. Това се практикува от десетилетия макар да не звучи особено съблазнително. Има и добра новина обаче, след толкова години практикуване на този тип интеревенции е налице прогрес – извлечените мастни тъкани ще бъдат използвани за лечение на рак. Проектът е още в процес на реализация, но прогнозите са добри.

С няколко изречения можем да обобщим, че пластичната хирургия е факт едва ли не откакто свят светува. Както всяко нещо, тя извървява своя път, преминавайки през всякакви катаклизми и достигайки нови нива на реализация. Макар да има не един случай на гротескни интервенции, пластичната хирургия преди всичко е практика, която цели да помага на хората, на качеството им на живот и самочувствието.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.