За онези, които не гледаха БНТ между 18.30 и 19.30 вчера, ще кажем, че по това време в зала 2 на НДК се връчваха Годишните награди за българско филмово изкуство – 2008-ма, определени от някои колеги в медиите, като българският вариант на Оскарите. Може би приличаха малко на наградите на Американската филмова академия по категориите номинации, но всичко останало бе в типичния за българските културни събития тесен, затворен кръг. И по традиция всичко, което се случва в кръга, си остава в кръга!
В малката зала 2 поканените бяха повече от местата и се наложи някои от номинираните да стоят по стъпала и рампи, докато тече церемонията.. Слава Богу, всичко се случи бързо и по ред на номерата, с малки две-три музикални паузи, изсвирени на живо от Мартин Любенов и група Silver Boys, които заложиха на парчета от номинираните филми...
И така, наградата за най-добър филм отива при…
Преди това обаче бяха почетно наградени Богданов и Мисирков за оперативна работа в документалното и научнопопулярното кино за филма "Коридор N8", звукорежисьорът Валентин Кирилов („Военен кореспондент”, „Вътрешен глас”, „Приключенията на един Арлекин”), Боряна Семерджиева за костюмите на „Хиндемит”, „Военен кореспондент”, Калина Дечева за най-добра анимация („Заедно”) и още няколко дебюта – пак на Калина Дечева за анимационния филм „Заедно”, на Кристина Грозева – дебют в игралното кино („Птици божии”) и на Иван Пантелеев за документалния му дебют „Homo Ludens”.
Първата истинска статуетка в стил Оскар обаче получи младата актриса Гергана Плетньова, номинирана заедно с Елена Стефанова („Военен кореспондент”) и Людмила Чешмеджиева („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”) за поддържаща си роля във филма „Военен Кореспондент”. А по-възрастният й колега в занаята Христо Гърбов, в стил Комиците, обяви победителката с лека самоирония, относно проблема с кривогледството си.
Ернестина Шинова взема наградата на Петър Слабаков
В категория Поддържаща мъжка роля номинираните бяха пак трима – Вальо Танев за „Хиндемит”, Николай Урумов за „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и Петър Слабаков за „Хиндемит”. Награда посмъртно получи големият български актьор Петър Слабаков за последното си участие във филм и то на собствения му син. Андрей Слабаков обаче не беше там и наградата взе победителката в категория Най-добра женска роля Ернестина Шинова. Актрисата не скри своите собствени предпочитания като заяви, че Деян Донков е най-талантливият български актьор, а съпругът й Андрей Слабаков - най-добрият режисьор в нейната лична класация.
Оттам последва и репликата на наградения за операторско майсторство Емил Христов („Дзифт”), че Явор Гърдев не е най-признатият роден режисьор, но за сметка на това заслужава всички награди.
И в действителност, самият Явор Гърдев не получи нито една награда, въпреки че "Дзифт" победи в категорията за Най-добър български филм, който почетно награди Директорът на БНТ Уляна Пръмова, а главната му мъжка роля Захари Бахаров също си отиде с признание и статуетка, която определено радваше интимната му компания - бившата водеща Диди Алексиева.
Най-добър режисьор в игралното кино се оказа, според журито, Светослав Овчаров за „Единствената любовна история, която Хемингуей на описа”, а пък авторът на романа „Дзифт”, Владимир Тодоров, си тръгна с награда за Най-добър литературен сценарий.
Всичко сочеше "Дзифт", но Явор Гърдев излезе единствено, за да вземе чуждо признание, това на монтажиста Кеворк Асланян, който по неизвестни причини отсъстваше.
И все пак режисьорът на "Дзифт" не бе единственият, който от общо 7-8-те филма, разпределени по номинации, си тръгна без награда. Деян Донков не взе нищо за участието си в „Хиндемит”, а „Прогноза” се чу само два-три пъти в номинации. За сметка на това пък Емил Христов, операторът на „Дзифт” с удоволствие подари на колегата си Крум Родригес, снимал „Прогноза”, неговата награда, под предтекст, че си има достатъчно. Щастливец!
Сълзи нямаше, драматизмът беше спестен на всички, а оплитането на рокли по червения килим си остана само в илюзиите ни. И все пак почти 50% от почетните гости бяха уважили официалния дрескод, та не трябваше да се чувстват неудобно в черните си рокли и костюми за сметка на другата половина доста по-неглиже техни колеги.
Но както каза награденият за Цялостно творчество Никола Корабов, режисирал филми като "Тютюн", "Иван Кондарев" и др., това събитие вчера е една малка стъпка напред и показва на всички, че българското кино наистина съществува. И ние се надяваме на това и си пожелаваме тазгодина зала 2, догодина Зала 1… Пък защо не и червен килим.
