Какво може да има в една ДЪВКА ЗА БАЛОНЧЕТА?! Пук, пук, пук – спомените от детството са тук!

Една история за безгрижието на децата, родени през 70-те години на ХХ-и век...

...и желанието им веднага, след последния учебен час, да открият нещо ново – например - липсваща картинка от колекцията с дъвки „Turbo”, непознато – да речем - истински албански реотан, и забранено – примерно - как ли пише флумастер върху остъкления портрет на вожда на комунистическата партия Тодор Живков. Един мил спомен за техните родители, баби, дядовци и винаги „услужливи” за всичко комшии. Един докосващ разказ и мост между поколенията и времето за техните деца, растящи в забързаното технологично съвремие, местещо се с един пръст във всички посоки. Шарено повествование с аромат на неизбърсан прах от вчера върху вековните, дървени, лъскави мебели, покрити с ръчно изплетен изящни покривчици. Сувенир, с дъх на тютюн, ванилия и турско кафе, облечен в аромата на вкусна дъвка, с която се правят голеееми, плющящи балончета, размазващи се по цялото лице. Дъвка, която винаги можеш да запазиш за после, като я увиеш старателно с опаковката, но не с картинката й, да я залепиш на сигурно място върху масата с документи или пък – защо не и да я скриеш от други дъвконатрапници, като я натъпчеш съвсем спокойно зад мекото на ухото си...



Една колоритна повест за приятелството от ученическите години, в която редом с тръбите за фунийки, направени задължително от лъскавите страници на списание „Neckermann”, почти „безшумното” надникване в мазето с мирис на зеле на „лошия” съсед, абсолютно неотложното висене на желязната катерушка зад блока и досадното конско пред целия клас и класната от другаря директор на училището, е преплетена с една неосъзната, пленителна, чиста, истинска и първа Любов, жигосала незабелязано сърцата на Биляна и Калин, играли и правили заедно безчет щуротии.



Дали са Я забравили, дали са се забравили, дали ще се познаят, дали (се) помнят, дали (ще) са същите след 25 години… Защо са се разделили пътищата им, кой къде е бил, какво е правил, с какво се занимава в момента на (не)случайната им среща в кофата за боклук на павираната столична уличка „Мургаш”… Дали и какво ще се промени след неочакваното им рандеву и кое в душите им е останало неизменно същото от детските години...

Сюжетът на новия български филм „Дъвка за балончета”, благодарение на режисьора Станислав Тодоров – Роги, оператора Владимир Михайлов и сценаристите Невена Кертова, Теодора Маркова, Георги Иванов и Тео Чепилов, майсторски смесва минало – ако искаме да го помним, настояще – ако искаме да сме в него, и бъдеще – ако искаме да го планираме.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.