Профил/Анфас с Милен Апостолов

Профил/Анфас с Милен Апостолов

Thinking music...

Един от малкото дни на декември, в които има слънце. Разхождаме се по Раковска, а компания ни прави Той - облечен от глава до пети в черно, с чорлава немирна коса и битие, изпълнено с музика & още нещо. 

Диригент и композитор. На крехките двадесет и шест. Разбира се, завършил Национална музикална академия. Милен Апостолов е като недовършен пъзел, на който днес се опитваме да намерим липсващото парченце. Симпатична симбиоза от ноти, рими, развитие, иновации, влиятелност (Милен е в списъка на "Форбс" 30 Under 30), класика и Малибу ритми (може да е диригент, но е и в Malibu Club).

Какви са черните и бели клавиши на душата на М.А. разбираме по-долу>>>

V.S.: Усмихни ни се, де... знаем, че си вглъбен в творенията си диригент, но все пак, толкова ли е трудно?
Милен Апостолов:
“Хаха”... Никак даже, но пък ето че липсата й веднага ми придава софистициран вид. Истината е, че за мен усмивката е много интимно нещо, защото когато е налична винаги идва далеч из дълбините на музикалния ми океан.

V.S.: Казваш, че те отпуска. Защо? И какъв точно е вкусът на малца по небцето?

Коментари: 1

P
popfolkdevotee (2017/12/08 / 16:17)
Една от най-големите победи на периода от време между 1985-1988 беше, че в "кривите", неформалните групи (така ги започнаха да ги наричат през 1988) в тези алтернативни екзистенциални проекти започна да се откроява тенденция да има и много момичета. Днес, аккто виждате има дестеки момичета привлечен от арт, от сцена, от мода, но много трудно ще намерите the girl that might coupling with this guy. Не само във външният вид са по-плахи и неубедителни, но и със смисълът, заради който те биха се преоблекли на страната на недоминиращата обществена докса

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.