Следва

Измамата като точна наука

Полската писателка Кая Малановска пред VS: Депресията е измамна! Не я подценявайте!

Дребните шемети на всекидневието...

People of art преди 6 години

В рамките на започналия във вторник пети Софийски международен литературен фестивал, провеждащ се в НДК, ви запознахме с участниците, идеите и темите в богатата му програма. Нашият екип прояви интерес към един от гостите му, полската писателка Кая Малановска, с която и феновете утре, 14.12., ще могат да се запознаят лично, и се свърза с нея за ексклузивно интервю.

Любопитен за гастролиращата в ViewSofia дама е фактът, че с амплоато си на писател тя се обгръща… ненадейно и случайно, дори без знанието й. Как, ли? „Благодарение” на тежката депресия, която преди време поглъща младата полякиня и заради която тя започва… да води свой дневник. Мисли, бележки, обещания… Които един ден съпругът й решава да покаже на издател и така се стига до дебютния й роман „Дребните шемети на всекидневието”.

С днешна дата зад гърба си Малановска има още 3 книги – „Погледни ме, Клара!", „Имиграции” и последната - „Мъгла”, с криминален сюжет.

Дълбоко убедени сме, че за да осъзнаеш проблемите си, да се ръкуваш с тях, да ги признаеш пред света, да говориш за тях открито и с високо вдигната глава, се изисква кураж и смелост. Че това може да е постъпка само на един (станал по-)силен и убеден в себе си и действията си човек. И че изходът от плаващите пясъци, наречен „Депресия”, обратно към твърдата земя, е постлан с всякакви намерения.

Как се стига „дотам”, как се излиза „оттам”, накъде води пътят „след това”, какво „носи” и какво „взима”, опитахме да разберем от самата нея!

VS: Г-жо Малановска, ако сметнете, че въпросът е твърде личен – не отговаряйте, напълно ще Ви разберем! Но – интересно ни стана – какво може да е нещото, което да докара млада, красива и интелигентна жена от Полша до подобно депресивно състояние?! С този въпрос опитваме да разберем дали „проблемите” на полските жени са сходни с тези на българските, и как, след като е отворена, вратата на Пандора поглъща и изяжда съзнанието и душата на един млад човек!
KM:
Това е много добър въпрос и нямам проблем да го отговоря. Всеки има около 15% шансове да бъдете засегнат от депресия най-малко веднъж през живота си. Тя може да е следствие на травматично преживяване, като развод, смърт на близък до вас, загуба на работа или преместване в друг град или държава. Но може да се появи и изведнъж, без особени причини. Това е тежко заболяване, което може да доведе дори до смърт, затова не трябва да го подценяваме!
Днес лекарите знаят доста за депресията и имат методи за лечението й, но сред миряните, дори и образованите, доста често тя все още е табу. Общоприетото схващане, че човек, страдащ от депресия, задължително трябва да е много тъжен, да плаче, да не говори и да избягва хората, е опасен мит. Депресията е източник на болка, често непоносима, но това не означава, че засегнатите от нея хора винаги търсят уединение. Въпросът е, че взаимоотношенията и взаимодействията, които те създават, са изкривени и трудни за разбиране от останалите.
Например, аз говорех през цялото време и само за себе си. Измъчвах приятелите си в продължение на часове, размишлявайки върху състоянието на съзнанието си и това какво чувствах и какви са причините за него. Просто се опитвах да се отърва от болката. Но тъй като не бях тиха, унила и не лежах по цял ден в леглото, чувах много пъти да ми казват, че това не е депресия. Че просто съм обсебена от себе си и тези тъпи проблеми са просто болка в задника ми. (за този израз Кая не се е извинила, за което й благодарим!)
Това, което се опитвам да кажа е, че няма значение на колко години сте, дали сте богати или бедни, сами или заобиколени от семейството си. Депресията може да засегне всеки, така че трябва да се научим как навреме да я диагностицираме и лекуваме.

VS: Сигурно са Ви питали неведнъж, но подразнихте ли се и как реагирахте впоследствие, заради „тайната” постъпка на съпруга Ви – все пак, това е нещо твърде лично! Как разбрахте, че „сте издали” книга? Помните ли първосигналната Ви реакция? Той защо е решил да предприеме подобен ход без Вашето знание?
KM:
Хм ... Ето това вече е твърде лично! Вижте, изминаха много години оттогава. Аз вече съм различен човек, съпругът ми също се е променил много, както и отношенията ни, детето ни расте… Няма смисъл да се връщаме към миналото, нали сега сме щастливи заедно!?!

VS: Воденето на личните Ви записки, стигнали до издаването на „Дребните шемети на всекидневието”, показа ли Ви „правилния” път за разрешаване на проблемите Ви? Всъщност – разбрахте ли какви са те и дали изобщо са „проблеми”, или само дребни камъчета единствено във Вашата… глава?
КМ:
По това време писането за мен беше форма на автотерапия. Никой не искаше да слуша бърборенето ми, затова и започнах да го пиша. Но „то”, писането, беше и лекар, и лекарство, които наистина ми много помогнаха. Бях много щастлива да чуя, че някой е заинтересован от бележките ми и дори иска да ги публикува. Това ми даде много енергия. Но, всъщност, сега не съм сигурна дали щях да искам да съм нещо друго, ако тогава знаех колко разочароващо е да си писател.

VS: Следствие на написаното от Вас четиво, какъв съвет извън книгата си бихте дали на хората – от какво да се пазят, как да постъпят, какво да не правят, по какъв начин „да се лекуват”, ако вече „са болни”,…?
KM:
Преди всичко трябва да кажа: Внимавайте! Има една точка, отвъд която не е възможно да се "събираш" повече. Отидете на лекар, вземете лекарства, ако са ви предписали такива. Истината обаче е, че съм страдала от депресия най-малко три пъти в живота си - в моето семейство това е наследствена болест. Мислех, че съм достатъчно опитна и силна и знам как да се справя. Но тогава съпругът ми почти ме завлече на психиатър. Аз не исках да отида, твърдях, че просто съм „на дъното” за кратко и аз ще се справя сама... Депресията е много измамна и никой не иска да я приеме.

VS: Казвате, че първата Ви книга е „роман за депресията”, както и първа стъпка, в посока към феминизма, а и успешен опит в представянето на жената като силна фигура. Има ли някакъв скрит гняв у Вас, отправен към мъжете, и, ако да - към кои, по-точно? Заради мъжете ли изпаднахте в тази депресия? С кое, според Вас, те си „въобразяват”, че са по-добри от жените? Кое е нещото, което много Ви дразни като снизходително отношение на мъжкия към женския пол?
KM:
Това е много сложен въпрос и нямам достатъчно време, за да отговоря напълно. Ще се опитам да бъда възможно най-кратка. Не чувствам гняв към мъжете! Но цялостно, нашата култура винаги е била доминирана от тях. В Полша, преди малко повече от сто години, жените нямаха право на глас, не им беше разрешено да учат в университети или да заемат много от работните места. Съответно - бяха изцяло зависими от мъжете във финансово отношение. Ако се замислим за това, виждаме, че не е било толкова отдавна, а само „преди малко”.
Много неща се промениха оттогава, но има още много други, които трябва да се направят в това отношение. В почти всеки аспект от живота мъжете все още доминират. За тях е по-лесно да си намерят работа, получават по-високи заплати, смятат се за по-умни и по-талантливи. Не е изненадващо, че за един век не може да се промени начинът на мислене, който е на хиляди години. Но това не означава, че трябва да се откажем.
Мисля, че опитът, който е много по-важен за мен, отколкото да пиша книги и да бъда колумнист, беше престоят ми в САЩ, или всъщност - връщането ми от САЩ в Полша. Това ми позволи да прогледна и да погледна полската реалност отстрани, от друга гледна точка. Тогава разбрах колко сме назад в това отношение, в сравнение със западния свят. И това важи и за писатели, литературни среди и други артистични или интелектуални сфери.

VS: Какво се промени у Вас след първата Ви книга и как „то” Ви помогна за написването на другите? Последната Ви – „Мъгла”, е с криминален сюжет. Имате ли идеи за следваща и откъде черпите вдъхновение за написването им? Историите в тях реални ли са, или - поне отчасти, или са изцяло плод на въображението Ви? Възнамерявате ли да напишете книга за деца някой ден?
KM:
Един писател трябва да научава нови неща през цялото време, да „полира изработката” си. И всяка книга да е друга стъпка, ново предизвикателство. В един момент се отегчих от писането за себе си или за хората, с които ежедневно се разхождам. Станах по-заинтересована от самото изкуство на писане, изграждането му като цяло, срещата и заиграването с изискванията на конкретния жанр. Ето защо реших да напиша детективска история. Направих го и съм удовлетворена от резултатите. Надявам се, че българските читатели ще харесат полицайката Ада и нейните луди сънища!
Що се отнася до бъдещите ми планове - наистина не знам. Не съм в най-добрата си форма в момента - не съм писала нищо през последните три години. Детската книга е хубава идея, но е много трудно да се напише добра и увлекателна такава за днешните деца - не съм сигурна дали ще успея да се справя. От друга страна - от доста време мисля за роман за деца!

VS: Кое е Вашето вътрешно „Аз”, от което не можете, не искате и не трябва да бягате? А има ли друго такова, към което тичате цял живот и все още не можете да достигнете? Какви са мечтите Ви? Каква ще станете, като пораснете голяма?
KM:
Вече съм пораснала и може би това е най-тъжната част от това - че няма да бъда никой друг. Що се отнася до останалата част от въпроса, не знам как да отговоря...

VS: Какво не/харесвате в полските/българските (доколкото имате наблюдения за нашите) жени, по какво си приличат/различават? Кои са по-еманципирани, по-женствени, по-груби, по-контактни,…? От кои какво бихте взели и допълнили към другите, за да се получи „перфектната” жена?
KM:
Боже, страхувам се, че не мога да отговоря и на този въпрос, и наистина ме е срам от това! Първото ми идване в България беше едва миналата година, когато издателят ми ме покани. Разполагах със съвсем малко време, за да имам или направя каквито и да били наблюдения и заключения. Обещах си, че когато се върна другия път тук, ще опозная България по-добре. Миналогодишната среща беше много интензивна, много приятна и изключително топла! Предполагам, че на никого преди това не му е пукало за мен.

VS: Имате ли някакво мото или нещо, в което силно вярвате и си го повтаряте/гледате/носите всеки ден, защото сте убедена, че Ви носи късмет и щастие? Има ли рецепта за тях? Кое е нещото, което ще/Ви кара да се чувствате красива и желана?
KM:
Нямам мото. Аз съм дълбоко невярваща, така да се каже. Когато започна да мисля за смисъла на живота по по-сериозен начин, имам склонността да заключавам, че това е напълно безсмислено! Може би мотото ми можеше да бъде не мисля твърде много, но… нещо не успях да се справя с него. От друга страна съм щастливо женена, имам страхотен син и сладко куче. Никога не съм преживявала война, глад или сериозно политическо потисничество. А това никак не е малко, така че съм много щастлива и опитвам да не забравям тези неща!

VS: Ние, от ViewSofia, Ви пожелаваме мир, любов и вдъхновение, и ще очакваме следващата Ви книга! А Вие какво ще пожелаете на нашите читатели, които са предимно жени на всякаква възраст?!
KM:
Преди всичко бих искала да ви благодаря за интервюто. Страхотно е, че има хора, които четат книгите ми и дори искат да говорят за тях. Какво мога да кажа?! Заставам зад жените. Заставам и зад вас!


ViewSofia благодари за любезното и навременно съдействие на преводача и писател Велина Минкова за това изключително откровено и интересно интервю с полската писателка!

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра