My Style: Може ли да се забрави Сашка?

Не, не може! Сашка Васева е част от онази група противоречиви български публични личности, които не престават да вълнуват зрителите, слушателите и читателите с изявите и изказванията си. Типично в стила на непринудената й противоречивост, със Сашка си говорим за златните години на поп-фолка, творчеството на Екзюпери, кой е Георги и кой - Илчо, на какво я научава първият обичан мъж и за любимата й политическа фигура в един не толкова типичен за нас епизод на иначе типичната ни My Style рубрика.

В домашната атмосфера на гости у Сашкини, нямаше как да нe започнем разпита от кухнята, което и сторихме:

V.S.: Какво обичаш най-много да готвиш вкъщи?
С.В.: Нищо (смее се), не съм по готвенето. С тази храна бяха малко преекспонирани нещата в Къщата (във връзка със скорошното й участие в българска версия на популярен риалити формат). Имахме прекрасен готвач сред съквартирантите /също невероятни/, няма как да не пожелаеш да опиташ от всичко, което е сготвил.

V.S.: Говориш с носталгия за Къщата. Липсва ли ти?
С.В.: Харесваше ми там, беше спокойно, далеч от всички грижи. А и станахме страхотен екип. Липсват ми хората, беше ни много приятно заедно и сега се виждаме.

V.S.: Имаше ли любимец вътре?
С.В.: Не, всички ги харесвам.

V.S.: А извън къщата, коя е любимата публична личност от българския елит на Сашка Васева, може и от политическия живот?
С.В.: О, Каракачанов! С него ни свързва любовта към Македония - и той като мен обича македонските песни. Допада ми като поведение.

V.S.: Твоята style icon?
С.В.: Мерилин Монро винаги ми била е любимка и в стилово отношение, а и цялостно, като жена. На моменти от кариерата си дори съм й подражавала. Но червеното червило най-вече от нея съм си го взела и не мога да се разделя с него. Днес е чисто изключение.

V.S.: Червеното червило ли те кара да се чувстваш уверена? То ли добавя дозата женственост, от която се нуждае всяка от нас?
С.В.: Да, то и червените дрехи, цветът като цяло. С емблематична червена рокля и пробих на пазара през 93-та, когато изпях „Георги“.

V.S.: Като повдигаш темата, на всички ни е интересно за кого е написана „Георги“? Кой е този мистериозен мъж?
С.В.: За никого не е писана (смее се). В интерес на истината по това време имах едно гадже - Илчо. Не Георги, но пък за сметка на това след тази песен, всички го наричат Жоро. Той беше вдъхновението за тази песен, но името му въобще не седеше добре с текста, а аз си търся пазарния ефект все пак. До ден днешен си я пея на участия – превърна се в истинска класика. От този период са най-емблематичните ми песни, пея най-много „Георги“ и „Левовете в марки“.

V.S.: Питаш ли се как така интересът към теб просто не спада? На какво се дължи?
С.В.: Много е странно наистина, аз се опитвам да правя и нещо по-модерно, сега направих ремикс на „Левовете в марки“ – „Левовете в евро“ се казва.

V.S.: А, много интересно, въпросният „Георги – Илчо“ ли е първата ти любов или червеният цвят?
С.В.: Нито едното (смее се). Имам съвсем реален спомен от първата си любов - тази картина е нарисувана от него. Това е мой абстрактен портрет.

V.S.: Като че ли не си говорила за него, ще успеем ли да надникнем ние малко по-дълбоко в личния ти живот?
С.В.: Никога не съм го крила, той е от Бари, но се запознахме в България. Аз бяха много малка, на 17. Баща му е италианец, а майка му е родом от моя край. Покрай това се запознахме.

V.S.: На какво учи първата любов?
С.В.: Ами на какво учи… мен ме научи да обичам – него, Италия. Научих италиански съвсем бързо само заради него. Впоследствие ми помогна в работата, когато трябваше да замина и да работя в Италия.

От задушевните разговори се прехвърляме право към гардероба на Сашка, който „мъжът ми напълни с дрехи, които никога не носи“.

V.S.: Имаш такъв разпознаваем стил, допитвала ли си се до стилисти някога?
С.В.: Не, аз не мисля, че имам и стил. Липсата на стил е моят стил, ако мога така да се изразя (смее се).

V.S.: Ако говорим за това какво ти допада например като стил у другите хора, какво би посочилa? Или дори човек, на чийто стил силно симпатизираш – ако пък е и българин, още по-добре.
С.В.: Харесвам стила на кумата си Илиана Раева. Тя е изключително стилна жена.

V.S.: Надникнахме в гардероба на съпруга ти, той се облича доста по-консервативно в сравнение с теб, не се ли опитваш да разчупиш малко и неговия стил? Или пък да се вземеш нещо по-masculine от неговия дрешник?
С.В.: Няма какво да си взема, има само костюми, нищо интересно за мен. А колкото до стила му – той просто не позволява, иначе разликата в предпочитанията ни е видима, да.

V.S.: Като връщаш лентата назад към старите ви сценични костюми, има ли някой, за който искрено да съжаляваш?
С.В.: Ами не се замислям, времето така или иначе не може да се върне. Приемам, че когато човек е на сцената, трябва да бъде по-ексцентричен и нестандартен. Ако пожелая, мога да се обличам и само със сиви дрехи, но няма да отразява нито мен като изпълнител, нито би отивало на професията ми.

V.S.: Добре, все пак, ако не се замисляш за гафовете, то поне може да се каже, че си си взела някаква модна „поука“. Каква е?
С.В.: В началото на кариерата си се обличах много цветно и тогава определиха стила ми като кич, а в действителност моята душа е многопластова и обичам всички цветове и искам по възможност да се обличам във всички цветове, дори и да не са съчетаеми. След критика години наред, започнах да се обличам едноцветно – само в черно, само в бяло, само в червено и т.н., но реакцията отново беше, че съм кичозна.

V.S.: Запазена марка, освен червеното червило?
С.В.: Бижутата за врата – аз други бижута освен такива колиета не нося, но винаги съм с поне едно такова.

V.S.: Чоукърите, да, те се завърнаха отново…
С.В.: Те се завърнаха, но аз винаги съм била в тази мода (смее се).

V.S.: А някоя „находка“ да ни покажеш? Нещо много мило и ценно?
С.В.: Може би верижката, която е винаги на врата ми. Намерих я преди да родя първото си дете, всъщност в момента, в който ми изтекоха водите, я видях на земята. На гърба на медальона пише на немски „Господ те закриля“.

V.S.: Да завършим с любимата ти песен. Коя е?
С.В.: Pretty Woman от филма "Хубава жена", а от българските - Зайди, Зайди.

V.S.: Ще ни изпратиш ли с песен?
С.: