Следва

Марио Хосен и Софийската филхармония

ГОРЧИВА КОМЕДИЯ НА НРАВИТЕ

Юрий Дачев търси „Виновният” в премиерния спектакъл на Сцена на IV етаж

Events преди 6 години

Горчива комедия на нравите, в която режисьорът Юрий Дачев умело води актьорите през въпроса, ние или времето сме „ВИНОВНИЯТ”, ще открие втората част на сезона в Народния театър „Иван Вазов”. На 12 и 13 януари от 19:30 часа Сцена на IV етаж кани зрителите на една от най-вълнуващите и – учудващо актуални, пиеси на класика Димитър Димов, в която режисьорът събира звездна плеяда от актьори - Стоян Пепеланов, Илиана Коджабашева/Ева Данаилова, Христо Чешмеджиев, Виктория Колева, Павел Иванов и Емануела Шкодрева.

През годините пиеси на Димитър Димов са поставяни няколко пъти на сцената на Народния театър: „Виновният” през 1959 г., постановка Веселина Ганева, „Почивка в Арко Ирис“, 1970 г., постановка Филип Филипов, и „Осъдени души“, 2007 г., драматизация и постановка Бойко Илиев.

И сега, 59 години след първата постановка, Юрий Дачев отново ще пренесе публиката в епоха, прегърбена от вини, разкъсвана от въпроси, които си задаваме и днес, и в основата на които стоят... чувствата.

Спектакълът ще покани зрителите на едно пътуване и към себе си с очарованието на някогашния хайлайф на стара София, с дъх на любов и театралност, с истината, че всички сме склонни да казваме на другите единствено това, което не можем да скрием...

„Виновният” е пиеса, в която героите често повтарят: „Времето беше такова“. Произнасят го като обяснение, оправдание, оневиняване…Този опит да прехвърлим на времето отговорността за собствените си компромиси, всъщност е нелоша с удобствата си роля, която играем пред самите себе си. Независимо коя точно е епохата и за какво търсим опрощение. Само че никое време не е достатъчно виновно, за да ни направи напълно невинни.

„Димитър Димов пише „Виновният“ в епоха, прегърбена от вини. Към многото й чудовищни изкривявания принадлежи и едно, която сякаш забравихме най-лесно: лицемерната безпрекословност, с която отричаме или пренебрегваме непредвидимата сила на чувствата. Превръщането на човека в изчислима пропорция от дълг и полезност. Пиесата, безспорно, не може да бъде изтръгната напълно от времето, в което е създадена. Нейните герои се блъскат в страхове, ограничения, илюзии и клишета от края на петдесетте години. В същото време човешката им същност не може да бъде разпозната само в това стълкновение. Те притежават нещо от разрушителната чувственост на известните от романите на Димитър Димов герои. А тя освен, че е тежка дарба, е невъзможно да бъде обяснена с времето. Странна, много самотна в българската драматургия пиеса е „Виновният“. С необяснимостта на привличането между героите, с неизбежните катастрофи, с непроизнесените откровения… Но продължаващото ни неразбирателство относно подялбата на вина: нашата собствена и другата, на времето, прави този текст жив. Само че днес той може би е по-далеч от драмата и по-близо до една много, много горчива комедия на нравите. Какво да се прави…Такова е времето”, казва Юрий Дачев за спектакъла.

Сценографията и костюмите са на Радина Близнакова, а музиката – на Асен Аврамов.


ЗА АВТОРА
Димитър Димов (1909 - 1966)

Големият български писател е роден в Ловеч. Прекарва детството си в Дупница, а после учи в I мъжка гимназия в София и през 1928 постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. Завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина и започва работа като участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област, а после се посвещава на научна и преподавателска работа. Доцент е в Агрономическия факултет в Пловдив и в Селскостопанска академия в София. През 1950 вече е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ. Специализира в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал" по хистология на нервната система. Автор на над 20 научноизследователски труда.
От 1942 пътят на ученият Димитър Димов завинаги се обвързва с литературата. Той започва да сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура'", "Отечествен фронт", на списанията "Септември" и "Театър". Творбите на Димов го превръщат е един от най-четените и обичани модерни класици в българската литература. „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“ са романи, удивителни в художествените си и психологически прозрения, в интелектуалната си дълбочина и езиково богатство.
Димитър Димов създава и пиесите "Жени с минало", поставена за пръви път през 1959 в Театъра за младежта в София, а "Виновният" (1961) и "Почивка в Арко Ирис" (1964) се играят със забележителен успех на сцената на Народния театър "Иван Вазов".
Димитър Димов умира през 1966 година в Букурещ, като оставя редица недовършени творби, чиито ръкописи днес се съхраняват в неговия литературен музей.

More Events

Изложбите в София: светско монументално изкуство или 125 години от рождението на Дечко Узунов

Events преди 1 месец

Дечко Узунов и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, вкл. стенописи, мозайки и витражи.