
Седмицата започва така: Вали сняг. До нас е той - сексапилен, висок, с цигара в уста. Изпращаме го до репетиция в Народния. Раковска попива забавните ни подхвърляния, а женските сърца тупкат, като хвърлени от детска ръка снежни топки.
А.Е. ни е любим отдавна. И дори и не се опитваме да го скрием. Има нещо изключително симпатично в онова клише: "лошото момче на театъра". За непокорните си 24 години има награда "Любимец 13" и няколко доста интересни постановки зад гърба си: "Вехти войводи: Индже", "Саломе" и "Калигула". В края на месеца пък ще го гледаме в "11:27" в Червената къща (и вече нямаме търпение!).
Симбиоза от мрак и светлина, виждаме Александър Евгениев така:
V.S.: Красивите мъже обикновено, даже ВИНАГИ, имат пороци. Твоите...?
Александър Евгениев: Прекалено много мисля... и май пуша доста. А, ако любовта може да е порок, значи и тя.
V.S.: Влюбен ли си?
А.Е.: Не знам. А ти?
V.S.: Всеки път ли голямата любов води до крайности?
А.Е.: Докато се научим да живеем с нея, да.
V.S.: Съществува ли изобщо тя?
А.Е.: За мен, съществува само тя. Любовта, такава каквато аз я виждам и разбирам (вече), минава през всевъзможни етапи и емоции, учи ни непрестанно. Израстваме с нея. Стига да искаме. Но израстването винаги е свързано с промяна, с усилие, често и с болка. И тогава бягаме. Любовта е разбиране и свобода. Не е връзка, не е влюбване, не е притежание. Любовта е много по-голяма от нас. И имаме още много, много да учим.
V.S.: Само заради нас махни тези очила и ни покажи Другия... Какъв е Александър в три думи, извън видимото?
А.Е.: Мечтаещо, умислено дете.
V.S.: Хората казват: „Не пожелавай жената на ближния си, води я на театър.“ ... На коя постановка отиваме?
А.Е.: "Саломе" Театър Българска Армия, 22ри януари, 19.00 часа. И все пак, по-добре да не е с жената на ближния.
V.S.: Прекрасен си - Да се оженим?
А.Е.: Мисля, че казах нещо подобно на госпожата ми в детската градина. Няма да е честно.
V.S.: Ние сме буквално покварени от онази единствена и запомняща се миризма на театралната сцена. Знаеш... тази, хубавата, за която всички говорят и която всички усещаме. Какво е Театъра за А.Е.?
А.Е.: Единствената възможност да изживееш пълния потенциал на живота, докато всъщност си на работа. Бягство, спасение, смисъл. Възможност да видиш какво още носиш в себе си.
V.S.: От къде започна всичко?
А.Е.: От баща ми. Помня, че след училище отивах веднага в театъра. Помня едно детско представление, в което той играеше голяма риба. Сега звучи смешно, но тогава си беше изключително. От 19:00 до 20:30 си риба, после пак човек.
V.S.: "Пушенето убива. Пушенето вреди сериозно на вас и другите около вас.". (А. пуши много) Навреди ни, моля те, с любимия си цитат от поет, прочетен късно вечер на притъпена светлина и цигарен дим?
А.Е.: И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.
Есенин
V.S.: Никотиновият глад върви ръка за ръка с...?
А.Е.: С мен. Много неприятен тип.
V.S.: Има ли алтернатива един сладък фас?
А.Е.: Очи с история биха направили фаса не толкова нужен. А когато и това не е налице, бъркалка за кафе върши работа.
V.S.: Кръг и гълъб. И двете на врата ти. Защо и каква им е историята?
А.Е.: Изтъкани сме от спомени. Материализирането на спомена ми носи усещането, че е по-плътен. Истории, които искам да нося със себе си, но рядко изпитвам нужда да говоря за тях. Може би съм просто сантиментален.
V.S.: Модна Редакция сме, припадаме по визията ти. От къде научи как се прелъстява с дрехи?
А.Е.: Както казва Пачино в "Адвокат на Дявола" - "Суетата е любимият ми грях.". Някак полека-лека онова, което съм, започна да си изгражда стил. Целта не е била прелъстяване, а да се чувствам възможно най-себе си.
V.S.: Съветът, който промени живота ти?
А.Е.: Аз напоследък си давам сметка, че съвети никак не слушам, май... Не помня такъв, който да е променил живота ми.
V.S.: И този, който чу от близък, но отлично знаеш, че не струва?
А.Е.: "Заеби, брат, не си струва!".
V.S.: Левият или десният профил? Кой печели повече почитателки?
А.Е.: Тук ме застреля. Може би е нужна анкета?
V.S.: Следващата посока?
А.Е.: Тя си е една. Продължавам да я следвам. Търпение, работа, дисциплина.
V.S.: Довърши: Добрите момчета отиват в Рая, а лошите...
А.Е.: Тц. Всички отиваме в онова спокойно сметище. След него не знам как се процедира с разпределението. Но знам, че там не е краят.
More from View Sofia
Секси Скарсгард, това ти ли си?
Честно казано дори не искаме да повярваме...

Дневни красав/и/ци - BACKSTAGE преди Коледа
Sneak a peek...

No matter what mood, Huawei Watch GT 3 Pro е съвършенство!
Нещо цъфти на ръката ми, нещо е скъпо и безупречно бяло - на ръката ми, нещо ме бута към щастие - на ръката ми...