Какво е „нещото”, което може да прекатури колата на нашия път, наречен живот, пък била тя и такава, за чийто превоз си плащаме по един или друг начин? И настанени в нея удобно и комфортно, безопасно с колани и добра шумоизолация от заобикалящия ни свят, сами с егото си и далеч от хорските неволи, чужди за проблемите, ала близки на пиршествата, мълчаливи пред истината, но сговорчиви към пошлото, да продължаваме несмутимо и безразлично просто да се возим, или да направим обратен завой и да споделим парчето си пица с едно куче?!

Посоки. Много са. Тъжни или весели. Досадни или невероятни. Убийствени или любовни. Животоспасяващи или лежерни. Реални. Също като тези, по които поемат героите от новия български филм „Посоки” с режисьор Стефан Командарев. Една почти “one shot” кино история (по техническа идея на оператора Веселин Христов), разкриваща ни в рамките на 24 часа немалка част от шарения, но не непременно забавен живот на таксиметровите шофьори. История, инспирирана от фактически разкази на превозвачите в жълти коли, работещи с една единствена цел – докато ни возят от точка „А” до точка „Б” и стават свидетели на какви ли не ситуации, да изкарат пари, с които да могат да живеят. Също като нас – возещите се. И също като „нас” и те имат своите проблеми, мъки, радости и неизживени мечти.

Актьорският състав е повече от страхотен в лицето на „бакшишите” Васил Василев – Зуека, Асен Блатечки, Васил Банов, Герасаим Георгиев – Геро, Ирини Жамбонас, Добрин Досев, „клиентите” Борислава Стратиева, Юлиан Вергов, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Николай Урумов, София Бобчева, Стефка Янорова, Станислав Кертиков, Стефан Сърчаджиев,Димитър Баненкин и Димитър Пишев, „дъщерята” на Зуека – Анна Командарева, „самоубиецът” Троян Гогов и „маститият бизнесмен” Георги Кадурин. А за адекватността в историите от филма професионално помага Тодор Тодоров, криминален психолог.

Филмът е докосващ, силен, с умерена доза хумор и каращ те да се замислиш за малките неща или липсата им, за преходността на всичко заобикалящо ни. Може би и затова вече е спечелил сърцата на зрителите в Италия, Испания, Португалия и Франция, както и 15 награди на международни филмови фестивали. В страната на Шувен премиерата пожънала 15-минутен искрен аплауз, въпреки саркастичната закачка с френските возила. Емир Костурица, пък, лично потърсил по телефона Стефан Командарев и поканил него и филма за участие в кино-феста на големия сръбски режисьор в неговия „Дървен град”, където Командарев да участва в студентски уъркшоп. Ума Търман, като председател на журито в секция „Особен поглед” на филмовия фестивал в Кан, лобирала до последно каста на „Посоки” да получи отделна специална награда за актьорско майсторство. А престижни издания, като The Hollywood Reporter, класират филма в Топ 5 на източноевропейските заглавия, които трябва да се видят на всяка цена.

Оставящият ни без дъх 103-минутен сюжет, с действителността на нощна София такава, каквато е – и тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна, както пее Богдана Карадочева в любовното си откровение към столицата, предстои да бъде гледан още и в Гърция, Полша, Естония, Белгия, Холандия, Люксембург, Южна Америка и Китай. А ние горещо ви препоръчваме да го гледате от 26-и януари в кината в цялата страна. Всичко, видяно от вас, ще е „one shot watching”.