Следва

От архива - Computer Love

Face to Face - Светослав Тодоров

Започнахме с бохема. След като го срещнахме обаче, постепенно преминахме към идеята за модерния мъж. Просто защото всичко около него е модерно – от интериорите, които прави ... 

Лица преди 15 години

Започнахме с бохема.
След като го срещнахме обаче, постепенно преминахме към идеята за модерния мъж.
Просто защото всичко около него е модерно – от интериорите, които прави, през начина, по който изглежда, и стигнем до начина, по който говори.
Дори и името на студиото му – MODE - е доказателство, че Светослав Тодоров съвсем спокойно попада в категорията „модерен градски мъж”.

Човекът, който седи зад интериори като този на „Червило”, е млад, успешен и амбициозен. Никога не би комбинирал outfit в черно-бялата гама, с очила със златна рамка – просто, защото не е естетически издържано. А ние ще си изкривим душата, ако кажем, че не ни хареса.

V.S.: Здравей, естествено рус ли си?
С.Т.:
Да.


V.S.: Важно ли е салона, в който се поддържаш да е твое дело?
С.Т.
: Не е задължително, но по стечение на обстоятелствата така се получи.


V.S.: Къде живееш?
С.Т.:
В момента имам жилище под наем, но доста често гостувам на приятелката ми.


V.S.: Това значи ли, че не си го направил сам.
С.Т.:
Ами не е съвсем така, тъй като и на двете места интериорът е мое дело. Все още не съм стигнал дотам, че да живея на място, на което наистина искам.


V.S.: Кое е по-важно – да ти е интересна работата или да ти плащат?
С.Т.:
Ако трябва да бъда честен, бих казал, че съм достигнал етап, в който интересът ми към работата преобладава. Дизайнът обаче не може да бъде просто самоцел, така че има какво още да се желае във финансово отношение и има време до етапа, в който ще мога да живея единствено за това, което харесвам.


V.S.: От колко време се занимаваш с интериорен дизайн?
С.Т.:
Вече ще стане девета година.


V.S.: Това е доста време.
С.Т.:
Зависи. Много е за тези, които не са се занимавали. За тези, които са се занимавали е смешно малко. Бих казал обаче, че от тези девет години започнах истински да изпитвам удовлетворение от работата чак след четвъртата година. В момента смятам, че се справям наистина добре с това, което правя и не бих казал същото за първите няколко години. Процесът на обучение според мен е безкраен – човек постоянно открива нови неща и най-вече времето никога не стига, за да се усъвършенстваш напълно. Ако някой го е постигнал – браво на него. За себе си, смятам, че има какво още да науча.


V.S.: Излиза, че ти се водиш от максимата, че колкото повече имаш, толкова повече искаш да имаш.
С.Т.:
Има една поговорка, че апетитът идва с яденето, но бих го формулирал по друг начин – колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. В този аспект, стремежът да научиш повече и по-качествени неща, както и мотивацията да създадеш по-качествен продукт, те тласкат напред. Това е едно предизвикателство, в което забелязвате, че парите остават на заден план. В крайна сметка обаче, светът, в който живеем, е материален. Все още не смятам, че толкова съм се издигнал духовно, че да използвам клишета като това, че парите нямат значение.


V.S.: Какъв тип е твоят клиент?
С.Т.:
По-скоро ги гледам като обекти, а не като клиенти. Това, че някой се е спрял точно на нас, означава, че можем да отсеем по-голямата част от съмненията, които сме имали относно него. Фактът, че ни харесва и че разбира това, което правим, го прави много по-близък до нас. За мен обектът е основно, тъй като клиентът може да е много готин, но изпълнението да е много далеч от това, с което ние се занимаваме. Това принципно не е проблем, но е много по-добре, когато и нещата са синхронизирани, тъй като важното в случая е работата да върви гладко и крайният продукт да е повече от добър. Ние винаги сме се целили към по-бутикови изпълнения и по тази причина, строителната инвазия от последните три-четири години, която беше кошмар за архитектурата и дизайна като цяло, ни накара да се отделим и разграничим от всичко това.




V.S.: Те ли те намират или ти ги намираш?
С.Т.:
Ами ако започна аз да си търся клиентите, значи нещата определено не вървят добре. За момента мога да кажа, че клиентите намират нас.


V.S.: Какво е усещането, когато отвориш някой нов обект, чуеш аплодисментите и най-вече видиш погледите на хората?
С.Т.:
В частните интериори това няма как да се усети в такъв мащаб. Там единствените аплодисменти, които можеш да получиш са от екипа, с когото си работил, от хората, които си наел и от самите инвеститори. В обществените интериори нещата са малко по-различни. При откриването на даден обект, най-често заведение, можеш много по-лесно да видиш впечатленията на хората и да оцениш какво си направил и как то се приема. Усещането е много по-силно при такъв тип обекти – в частните интериори изпитваш някакъв вид задоволство, но много по-важно е, когато познати на човека, чийто апартамент си направил, дойдат при теб заедно със следващия обект. По този начин разбираме, че има хора, които ни оценяват и харесват това, което правим. Радваме се, че в момента нещата при нас се движат във възходящ ред, като това може най-лесно да се проследи на сайта, след като се видят обекти както от 2004, така и от 2009 година. Разглеждайки отново всеки един обект, смея да твърдя, че вървим напред и не сме се „закотвили” на едно и също място, или пък още по-лошо – да се движим назад.


V.S.: Кои са твоите конкуренти? Как ги приемаш?
С.Т.:
Аз не мога да говоря за конкуренти, мога да говоря единствено за колеги.


V.S.: Българският интериор за пример?
С.Т.:
За последните години не съм видял нещо, което да ми направи впечатление. Дори и до тясно специализирани хора като мен, информацията достига трудно, което също е проблем. Въпреки всичко, това, което ми направи впечатление последно време е интериорът, който спечели първа награда на фестивала в Кан. Интериорът беше дело на български дизайнери, а обектът – фризьорски салон. Как да кажа, че те са ми конкуренти, след като те са на първо място?


V.S.: Върху какво работиш в момента?
С.Т.:
В момента работя върху два обществени проекта и върху още няколко частни. Бих казал, че в момента работата ни е доста разнообразна. Работя върху два апартамента, една къща, фризьорски салон, в който незнам още дали ще се подстригвам, магазин, хотел, офис. Както сами виждате, това е една доста широка и разнообразна гама от интериори.

V.S.: От София ли си?
С.Т.:
Това ми е една много любима тема. Ако става въпрос къде съм роден – да, в София. Ако става въпрос за публичното пространство, хората знаят, че съм от Перник. Това е и една от любимите ми закачки с приятели и познати. Когато критикуваме манталитет, точно това ми дава повече свобода. Когато хората знаят, че съм роден в София повече изглежда като заяждане. Повечето ми приятели не са от София и мисля, че всичко е до индивида, средата, в която е израснал и до начина, по който е възпитан. Всичко останало е фиктивно – много хора, които са родом от София, могат да бъдат наречени с нарицателното „селяни”. Цялата идея за София и останалите градове е много некоректна, много по-важно е къде и как се формираш като личност. Нормално е, ако си израснал в някое малко село, нещата, които са видял да са по-различни от това, което големият град може да ти даде. Същото обаче може да кажем и за връзката между София и Ню Йорк или пък София и Париж. С риск да се повторя, пак ще кажа, че и да си роден в Ню Йорк, това не е гаранция, че ще бъдеш стойностен човек – най-важното е средата и начина, по който си възпитан.

 

V.S.: Вчера пътува до Варна – типично за един модерен мъж. Кои са твоите дестинации?
С.Т.:
Ако става дума за България, ми е трудно да говоря за дестинации, различни от София. Конкретната дестинация, която споменахте преди малко е свързана с работа. Може би ще посетя българското Черноморие за кратък отдих и общо взето това са местата. Ако трябва да бъда честен, не обичам много да пътувам. Като бяхме малки се шегувахме - „Обиколи родината, за да обикнеш столицата”. Не мога да кажа, че не съм бил впечатлен от различни точки на България. Като цяло обаче, не обичам да пътувам.


V.S.: Тъй като каза, че не обичаш да пътуваш из България, кое е твоето място в София?
С.Т.:
Културата, която от известен брой години изповядвам е свързана с няколко места в София. За съжаление или не, съм ограничил броя им. За срещи с приятели задължително място е By the Way. Ако говорим за chill out атмосфера и едно питие, любимо ми е Toba&Co – независимо от сезона, а до скоро посещавах и Black Label. За вечер, със сигурност Chervilo.


V.S.: Какво пиеш там?
С.Т.:
Ако говорим за летни коктейли – Mojito, ако е твърд алкохол – руска водка, до скоро със Shark , отскоро със сок.


V.S.: След като вече говорихме за единия вид култура – клубове и т.н., искам да те попитам и за другата страна – театър и опера. Обичаш ли да ходиш?
С.Т.:
Не мога да кажа, че обичам да ходя. Незнам на какво се дължи, най-вероятно на средата, в която съм израснал. За сметка на това много обичам да ходя на концерти и на футболни мачове.


V.S.: Какво кара модерният мъж?
С.Т.:
Спортен тип кола.


V.S.: Тъй като определено попадаш в категорията „модерен мъж”, е редно да те попитам дали спортуваш нещо?
С.Т.
: Старая се. Редовно посещавам фитнес залата и се надявам, че след като придобия определена кондиция ще започна по-активни занимания и с друг вид спорт.


V.S.: На какво ухаеш този сезон?
С.Т.:
Ами незнам колко хора ще впечатля, но на каквото и миналия. Ако говорим за марка – Dior.


V.S.:
А някои помага ли ти в избора?
С.Т.:
Специално за този парфюм бях доста твърдоглав и мога да кажа, че са ми помогнали. Предишният просто беше спрян от производство. Това обяснява и промяната. Принципно, когато си избера нещо, не го сменям докато не го спрат от производство.


V.S.: А ако става дума за дрехи и обувки кои са любимите ти шопинг дестинации и марки?
С.Т.:
В София, за съжаление, това е кът. Пазарувам най-вече, когато пътувам. Напоследък много харесвам Kris Van Asshe, Yoji Yamamato. Старая се да поддържам линия около Dior. Бях много впечатлен и от последната колекция на Yves Saint Laurent, смея да твърдя, че е най-доброто, което съм виждал до момента. Харесвах Gucci, но откакто Фрида Джанини стана директор, започна да става твърде „gucci”. Разбира се, купувам си дрехи и от български дизайнери и марки.


V.S.: Доколкото разбирам, за теб е доста важно да изглеждаш добре.
С.Т.:
Ако кажа нещо различно, ще излъжа. Да, обичам да изглеждам добре и на първо място, самият аз да се харесвам.


V.S.: А жената до теб, важно ли е как изглежда?
С.Т.:
Разбира се.


V.S.: Твоята как изглежда?
С.Т.:
Прекрасно.


V.S.: Показваш ли я или си я пазиш само за себе си?
С.Т.:
Не си я пазя, но незнам и защо трябва да я показвам. Не я крия, но и не я афиширам, тъй като смятам, че не е редно. Тя не е аксесоар.


V.S.: Кое е по-важно – функцията или визията?
С.Т.:
Само с визия не става, повярвайте ми. Както се казва „Пробвах и не става”.


V.S.: Какво да напишем в Google, ако искаме да те открием?
С.Т.:
Нямам представа. Може би трябва да ми знаете сайта.


V.S.: Ние разглеждахме сайта, но установихме, че си доста трудно откриваем.
С.Т.:
Аз винаги съм се старал да налагам студиото, а не личното си име като марка. Това е и причината, да не можете да намерите много информация за мен самия. Стремя се да налагам името на студиото, защото тук работят различни хора с различни идеи. Самият аз няма да мога винаги да работя и затова искам да създам определен продукт, който да остане.


V.S.: Тоест, ако решим да търсим Светослав Тодоров, търсим Studio MODE.
С.Т.:
Ами надявам се всички да го свързват с това.

 

 

 

More Лица