Следва

Ексцентризмът на "вулгарния" език на Хенри Милър

You love me & you know it: Лорина Камбурова

Морето е краят на всичко, което искаш да оставиш след себе си...

Celebrities преди 6 години

Тя е море при изгрев Слънце – привидно спокойна, външно смирена и отразяваща всички движения и цветове. Тя е букет с цветя – фина и крехка, многопластова и цветна, красива сутрин и потайна вечер. Тя е пустиня под небето – гореща, студена, способна да се раздели на милиарди частички и след това отново да се събере под друга форма. Тя е гора от тропиците – безбрежно колоритна, екзотично различна и зареждаща те с жажда за дихание. Тя е извор в Земята – непотърсена първопричина, неизчерпаема съкровищница, блюдо със сочни плодове.

Тя е певица, музикант, модел, актриса. Тя е Лия, Ана, Елена, Лора, Аби, Зара, Бета, Адриа, Караджа, Роджър, момичето от рекламния клип за Българското председателство в Евросъюза… И няма как да не се влюбите в нея от пръв поглед, защото преди всичко тя е Лорина Камбурова - днес удобно настанена в SASA Asian Pub. Родената под знака на Скорпион, с асцендент Риби, която в момента можем ежедневно да гледаме като Ана в сериала „Скъпи наследници”, усеща искреността, енергиите и емоциите на хората. И според нея тази комбинация издава голямата комплицираност на душевността й и, цитираме, „лашкането между избора във взимането на решения”.

Признава, че едновременно се захваща да прави много неща. И това й харесва! Ще й се само, макар и казано под формата на шега, ако можеше да има собствени шофьор и мениджър, които да й помагат, за да й стига времето! И допълва: „Професията ми е такава, че ме среща със страшно много хора по някаква линия и всеки ден има изненади и неочакваност. И се оказва, че да си артист не е само да направиш собствените си проекти, но и покрай срещите и обучението си в живота да откриваш другите, които ти помагат, и непрекъснато да намираш нови черти в себе си. Всъщност „артист” е много интересен път! Актьорът не е само актьор, музикантът не е само музикант, художникът не е само художник!...”

Усетете днес Лорина „зад кадър”, извън сцената, отвъд ролите. Вижте света през нейните очи, потопете се в морето от емоциите й. Ние го направихме и се чувстваме с идея по-замислени, усмихнати и различни. Особено при положение, че срещата ни премина в благоуханието и съблазънта на невероятните храни и напитки, покоите и уюта на очарователната атмосфера и обстановка, в най-вкусното и притегателно за сетивата ни местенце в центъра на София. Че къде да избягаш и да се скриеш насред жълтите павета, ако не в SASA Asian Pub!?

V.S.: Лорина, спомена, че срещите ти с хората и ситуациите са многобройни. Те по-скоро те зареждат или „те изпиват”?
Л.К.:
Определено ме зареждат! Разбира се, това е умора, но тя е сладка! Срещайки интересни хора, влагам много от себе си, но в края на деня остава един сладък послевкус! Вярвам, че когато човек отправя и дава позитивни послания към Вселената, те му се връщат обратно. Забелязвам го за себе си през последните 3 години – колкото повече давам, толкова повече получавам! Принципът на огледалото – каквото поднеса, това ми се връща! Така че, въобще не мога да се оплача от живота си. Той е низ от приключения!

V.S.: Сега ни кажи коя е Лорина?
Л.К.: 
Лорина е едно растение, което, колкото повече го поливаш и му говориш хубави неща, толкова повече то расте, разлиства се, дава плодове и цветове. Да, понякога е капризно и има нужда да се затвори в себе си и да си почине за кратко. Но винаги, когато има Слънце, светлина, дъжд, мъгла, намира начин да се провре през тях и да покаже същността си.

V.S.: „Това” си сега, а каква искаш да бъдеш?
Л.К.:
 Иска ми се да стана вековно дърво, което децата да идват и да пипат по кората, по короната. Да чуват песните ми, да усещат желанията и позитивните мисли, които искам да им предам, да ги виждат като красиви сънища, да се зареждат от мен. За да могат да растат и разлистват и да станат като една голяма и разноцветна градина! Това ми е мечта!

V.S.: А каква ще станеш, като пораснеш голяма?
Л.К.:
 Дете!

V.S.: Кога би отрязала косата си? (Лорина се подстригва много късо преди няколко години за ролята си на малкия убиец Роджър в постановката на проф. Здравко Митков „Повелителят на мухите”, бел. авт.)
Л.К.:
 Не съжалявам, че го направих заради представлението, но вече не бих, защото нямам физическата нужда! По-скоро искам да расте като корени на дървото, което искам да стана. В нея да е силата и красотата ми. Вярвам, че е така, защото вече се убедих, че трябва да я загубиш, за да разбереш колко е важна. Но, ако трябва да помогна на човек, ще го направя отново!

V.S.: Значи си на мнение, че е „добре” да изгубиш по някакъв начин нещо, за да оцениш стойността му?!
Л.К.:
 Съдбата така ме е научила! Дала ми е много примери, в които човек, дори без да е необходимо, трябва да оценява какво има. Винаги, всеки ден, трябва да си благодарен за това! Колкото повече благодариш и Вселената чува, че ти си благодарен на съдбата си и я оценяваш, толкова Тя те смята за достоен и ти дава повече, защото вижда обратната връзка. Колкото и клиширано да звучи, е факт!

V.S.: Наложило ти се е бързо да пораснеш, заради неприятни, семейни стечения на обстоятелствата. Какво от детството ти липсва?
Л.К.: 
Липсва ми онова, което имам чак сега! Липсват ми новите невероятни приятелства, безгрижността, чисто детското разнообразие, лъчезарността, усмихнатостта, игрите, белите в ежедневието… Всяко  дете е имало „тези” неща, без да знае кое е правилно и кое – грешно, през призмата си, и е минало по „този” път, всеки е имал „объркано” детство. И това са все неща, които сега сама си ги търся, намирам, разрешавам и давам на себе си. Сама си измислям и избирам мечти, сама си ги постигам и това ми дава щастие.

V.S.: Като човек, роден край брега на морето, казваш за него, че е велико и силно. Какво толкова ти дава?
Л.К.:
 Морето е едно голямо, пухкаво легло, в което лягаш и се отърсваш от духчетата на всички малки и големи грижи и проблеми, които имаш. В морето се пречиствам. То ми връща душевния мир. Аз съм част от него. Винаги е било така и аз неизменно ще си остана морски човек! Това за мен е най-голямата гордост – че съм „от морето”! В мислите си се връщам там, при него, в него, всеки път, когато имам нужда да събера себе си. Освен това, страхотно е, макар и понякога мазохистично, когато имаш къде да се върнеш „вкъщи”, особено, ако това е до морето!

V.S.: А докато снимахте сериала „Скъпи наследници” и бяхте доста над морското равнище, какво почерпи от планината?
Л.К.:
 Признавам, че първоначално въобще не я харесвах, но с филма я открих за себе си и в даден момент установих, че ме прави по-спокойна и ми действа като бягство от интензитета на града, мръсотията му, дупките по улиците, грозотията! Отначало винаги търсех някъде в хоризонта й познатия „край” - вода, море, а то – планина след планина.

V.S.: Но нали като погледнеш морето ти се струва, че и то няма край!?
Л.К.:
 Факт! Но морето е … краят! То е бездънният край. Краят на всичко, което искаш да оставиш след себе си! Докато при нея - вървиш, вървиш по някакъв път, и няма последна точка, няма последна планина. И в един момент за мен се превърна в по-големия брат. В нея има особени магичност и покой.

Тогава открих, че в природата няма море, планина, пустиня, остров… Важното е ти как се чувстваш в нея, а тя е красива винаги и навсякъде! Тя е нещо, което е там НЕ ЗАРАДИ ТЕБ! Тя ще остане много след теб, ако ти се грижиш добре за нея! Тя е създадена от Господ, от климатичните условия, от какво ли не, но притежава сила, пред която се прекланяш!

V.S.: Доволна ли си от партньорството ви с Орлин (Павлов. Припомнете си срещата ни с него в SaSa тук) в сериала?
Л.К.:
Той е човек, който може да намери общ език с всеки. Много е любознателен, изобретателен, талантлив. Интересно му е да измисля различни неща, да играе с репликите, да импровизира. Така че нямаше как нещата с него да не станат лесно и да са интересни, защото той самият има огромното желание да работи и това по-скоро не беше снимане, а чисто човешко и приятелско общуване. С него имахме сцени, които бяха по-провокативни, но поведението му ме накара да забравя за камерата и всичко се получи съвсем естествено.

Аз много, много харесвам песента на група „Каффе” „Лорейн”, в която Орлин е вокал! Тя е от тези, които винаги, когато ги чуеш, ти харесват – връщат те с усмивка и сантимент за малко назад във времето! Веднъж бях с колеги на негово участие и той специално пред всички ме поздрави с нея.

V.S.: Имаше ли нещо в героинята ти Ана, което откри за себе си?
Л.К.:
 Хм! Всеки е бил до някаква степен наивен в живота си. Може би с Ана умряха и последните ми илюзии и разбрах, че, ако искаш да имаш нещо в живота си или желаеш да се чувстваш по определен начин, трябва да работиш за това.

V.S.: В този ред на мисли – как гледаш на изневярата и би ли я простила (на този етап в сериала Ана изневерява на Борис, героят на Орлин Павлов)?
Л.К.: 
Професията ни е низ от ежедневно и разнородно общуване с много хора и всеки може да я интерпретира по различен начин. Ако нямаме до себе си човек, който е силен, обича ни достатъчно и ни вярва, всеки акт може да се приеме като изневяра.

Не харесвам изневярата! По-скоро не харесвам последствията и тайнствеността, които настъпват след нея. Все още не съм стигнала до такова високо ниво, за да простя изневяра! А и не бих искала някой на мен да прости! Защото не смятам, че предавайки някого, го обичам достатъчно, за да продължа да бъда с него, а и той да иска да продължава да бъде с мен.

Иска ми се да е като в приказките – да имам нужда само от един човек до края на живота си и той да изпитва същото! Много е трудно, сигурна съм! На мен – също, тъй като все още съм на едни такива години, в които ми липсва този житейски опит. Имам ли брак, имам ли деца, имам ли развод?! Нямам! Но ми се ще да си пожелая да нямам нужда от друг човек, освен от онзи един, с когото съм, Той да ми „стига” и заедно да преживеем това приключение, наречено Живот!

V.S.: А какво можеш да преглътнеш в човешките взаимоотношения?
Л.К.:
 Слабостта. Уязвимостта. Защото те са породени от несигурност или от факта, че като малък някой, в определен и важен за теб момент, не ти е казал колко много те обича. Детето в теб е наранено и прави грешки цял живот.





Виждам, че с времето се научавам да прощавам много неща на хората. Всеки опитва да бъде добре в живота си и понякога това наранява другите. Така че, най-големият урок в живота, е прошката! Колкото повече можеш да простиш, толкова „по-голям” човек си. И, ако някой ден се науча как да простя изневяра, това ще е още едно ниво, което съм преминала за себе си, като човек.

V.S.: Какво би направила, ако си президент на България?
Л.К.:
 Първо бих обърнала повече внимание на изкуството, образованието, историята и културните ни ценности и бих променила законите, свързани с тях! Много страни имат работещи планове в тази насока и дори правят пари от това! А защо ние, които сме тук, в тази държава, от толкова много векове, не правим същото, а само разрушаваме и унищожаваме?!
Бих взела пример от Скандинавските държави, които успяват да подтикнат децата си да заобичат образованието. А не като тук – да нямаме търпение да минат тези 12 години, след които „да започнем да се развиваме”!

V.S.: Кое е любимото ти клише?
Л.К.: 
Хах! Ами… „Любовта изисква компромиси!”

V.S.: А най-досадното ти задължение?
Л.К.:
 Нямам такова, май. Всичко, което правя в живота си, ми е любимо!

V.S.: Любимата ти пътечка е?...
Л.К.:
 Която води към края на пътя.

V.S.: Най-безумното нещо, което си чула/чела за себе си е?
Л.К.:
 Че съм лесбийка!

V.S.: Въпросът, който много обичаш да задаваш на другите, е?
Л.К.:
 „Кое е истинското нещо, което те кара да се събуждаш всяка сутрин, провокира те да искаш да си жив и да продължиш живота си?”

V.S.: За теб кое е?
Л.К.:
 Музиката! Изкуството, като цяло. И всяко нещо, което може да ме накара да засадя, да направя нещо ново, да създавам нещо красиво. Това са нещата, с които се събуждам. Така се чувствам пълноценна за себе си и света! Президент няма да стана, защото така няма да мога нищо да променя. Мога да го направя по този начин - с избора, който за себе си съм направила.

V.S.: А има ли въпрос, на който все още отговор нямаш?
Л.К.:
 Хм! „Защо точно изкуството е нещото, което извира от душата ми и ме зарежда, а не нещо друго?” И отговор вероятно няма и да получа, а и сигурно – не трябва. Но избрах изкуството и точно тази професия без никакво колебание. Може би това е най-силното нещо в целия ми живот.

V.S.: За теб денят е?
Л.К.:
 Пиратско приключение.

V.S.: А нощта?
Л.К.:
 Бал. Без маски. По-скоро – виенски.

V.S.: Пиеш първото си кафе…
Л.К.:
 … защото е единственото ми за деня.

V.S.: Отмиваш умората…
Л.К.:
 … с музика.

V.S.: Зареждаш батериите си…
Л.К.:
 … със смях.

V.S.: Може да те разплаче…
Л.К.:
 … всичко! От малко дете, до изключително красив и щастлив момент. Всичко, което може да предизвиква неконтролирана емоция.

V.S.: Вбесяваш се всеки път…
Л.К.: 
… когато говоря с 83-годишната ми баба по телефона! И тя си го знае! 

V.S.: Искаш още малко…
Л.К.:
 Хм!... Още малко време с Нея! Не се виждаме често, а е толкова възрастна, че всеки един миг за нея е подарък.

(Когато Лорина спомена за почти единствената си жива роднина, без да искаме я разстроихме. И красивите й топли, бадемови очи заблестяха заради напиращите да скочат от тях кристални сълзи. „Нали ви казах, че всичко може да ме разплаче!”, каза тя и почувствахме, че тази й откровеност ни допусна още по-близо до нея и душевността й. Ние, разбира се, й се извинихме веднага с гореща прегръдка, на която тя отвърна…)

V.S.: Нямаш търпение за…
Л.К.:
 … идния ден, за още сбъднати мечти, за следващия път, в който нещо ново ще заинтригува душата ми.

V.S.: Мъжете непрекъснато те изненадват с…
Л.К.:
 Ха-ха! С изобретателността в желанието си да се правят на слепи и глухи!

V.S.: А никога няма да разбереш защо жените…
Л.К.:
 … имат нужда от приказка, за да намерят избавление! Всяка жена понякога има нужда да бъде спасена по някакъв начин. И все търси, и все чака това „спасение”, и все се надява на нещо различно от досега. А може сама да създаде приказката си! Тази, която иска да има. И в „правилния” момент в нея ще дойде „правилният” герой!


Благодарим за приятната атмосфера, безумно вкусната храна и прекрасното отношение към нас и нашите гости на ресторант SASA Asian Pub!

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 1 час

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.