Този филм, който спечели Оскар в няколко категории, включително за режисура и най-добър филм - The Shape of Water, е с толкова статични и лишени от развитие персонажи, че изглеждат направо замръзнали във времето. Това само по себе си е компрометиращо за качествата на една творба. Предполагам, че са прокарали алюзията за изначално заложени в природата ни особености, за наличието на константни свойства и характерности в нас, които не подлежат на промяна и развитие. И с възпитаването на толерантност към тези първични особености, те си мислят, че решават цивилизационен проблем.
Само че концепцията за ред, в който мястото ни е предопределено от непреодолими природни качества е ретроградна. В този филм ни казват същото, което твърдят и традиционалистите - мястото и ролята ни в света е детерминирана изцяло от природно установените закони. В този смисъл, както традиционалистите, така и толерантните ала "дел Торо" са от един и същи отбор – този на натурфундаментализма. Самият филм е пълен със сладникава и станала вече досадна екоромантика, която „лошият" човек със своите действия заплашва да опорочи. А сексът на глухонямото момиче с рибочовека (донесен от Амазонка – идеалът на всички натуралисти - нали там последно бяха открили някакво изолирано племе, което не познавало други оръдия освен каменните) възпроизвежда стария мит за предисторическата връзка на човека с природния свят.
В този смисъл филмът е полезен. Благодарение на него ние се научаваме как да се отвращаваме от натуркаузата. От друга страна се надявам наградите да са удовлетворили желанието на дел Торо да се изявява в киното и същият да излезе в доброволна дълга почивка, за да не се налага да се сблъскваме повече с него.
От другите филми аз лично имам симпатии към Phantom Thread заради перверзната му интерпретация на взаимоотношенията – хубаво е да се виждат творби, в които любовта е наистина безгранично чувство, без противоположен полюс, самодостатъчно и ненуждаещо се от етика, защото самата любов е повече от всяка етика. Другият филм, който имаше съдържателност е „Три билборда извън града" – много хубава упадъчна атмосфера, в която хората тръгват от омразата и постепенно трансформират нетърпимостта си в съзидание. Виждаме как се ражда обществото - почти като по Хобс: всеки се отказва от съмнителната свобода на личното отмъщение, за да я превърне (свободата) в съзнателен обществен акт.
Както обикновено сред номинациите отсъстваше филма на Уди Алън, както и сценария на братя Коен - Suburbicon. Ясно е, че особено първият не е долюбван в тези среди. Но пък и разминаването им с Холивуд-признанието е закономерно – Уди и братя Коен са направили толкова много в киното, че вече са създали своя собствена категория и би било понижение за тях да получават награда, пък било то и Оскар. Все едно след битката при Аустерлиц Наполеон да получи награда за най-добър генерал.
Автор: Владимир Николов
More from View Sofia
„Пеещите обувки” на Радослав Спасов със специална награда на журито „Сребърен Георги” на Международния филмов фестивал в Москва
„Пеещите обувки” е филм, базиран на ключови моменти от творческата и личната история на известната в средата на миналия век българска певица Леа Иванова...
Този ноември Лешникотрошачката и четирите кралства ни открехва вратата към свят, изпълнен с хиляди тайни
Сещате ли се за нещо по-вълнуващо от кратко бягство от реалността, което да ви отведе в един магичен свят, изпълнен с приказни места и герои?
"Три дни в Сараево" тръгва по екраните в София от 30 септември
На 30-ти септември на екран излиза новият български игрален филм „Три дни в Сараево”, сценарист и режисьор Николай Тодоров...
