Следва

7 Фън-Шуй техники, за да не оставаш сама

Рада Носикова - изгряващото слънце на Опероса

Оперният фестивал „Опероса” е единственото по рода си събитие за музикално изкуство. последното представление е поверено на изгряващата оперна и оперетна звезда Рада Носикова, която...

 

Лица преди 14 години

Оперният фестивал „Опероса” е единственото по рода си събитие за музикално изкуство. Тази година между 29 и 31 август ще се проведе третото издание, а мястото отново ще бъде Евксиноград. Освен примата Дарина Такова, която ще бъде „гвоздеят” в първите две вечери, последното представление е поверено на изгряващата оперна и оперетна звезда Рада Носикова, която познаваме от участията й в Софийския и Великотърновския музикален театър. Тя е млада, интелигентна и страшно талантлива.

Освен като артист, за нас тя е интересна и като жена, която успя да ни разкаже за участията си, за пътя на артиста, за женските тайни и не на последно място за двете малки принцеси, които нищо чудно да тръгнат по нейните стъпки.

V.S. Вие сте един от главните участници в тазгодишната “Опероса“. Бихте ли ни разказали малко повече за участието си там?
Р. Н.
Участието ми в “Опероса” е колкото случайно, толкова и няма нищо случайно. От половин година работя със световната оперна прима Дарина Такова, която освен че е безспорно световно признат артист и певец, има и невероятна дарба да обучава млади хора на този занаят. Аз ходя при нея на уроци, с нея се подготвям вокално и всъщност тя ми направи предложението за участие в проекта „Човешкият глас”, който ще бъде представен на тазгодишния фестивал.

V.S. Каква е ролята ви там?
Р. Н.
Това е моноспектакъл, при който маестра Такова ще пее в първите два спектакъла, а аз - в последния, който е част от образователната програма Operosa Ingenue. ”Човешкият глас” е пиеса от Жан Кокто, превърната в опера от Франсис Пуленк. Изпълнява се от един човек и се пее около 50 минути. Интересното е, че героинята е жена на средна възраст, която през последните пет години е споделяла любовта си със един човек, но, за съжаление, той я напуска, както много често се случва и в реалния живот. Операта представя нейното преживяване и приемане на този факт – тя говори през цялото време с него по телефона, което от една страна е монолог, но от друга си е диалог. Зрителите обаче не виждат втори човек на сцената. Това е, което за мене е много интересно и което очаквам да видя, е каква ще бъде режисьорската концепция на цялото това нещо.

V.S. Участвали сте в различни фестивали, като „Classic Open Air Solothurn ” в Солотурн – Швейцария, например. По какво се различава “Опероса“?
Р. Н.
Аз не съм участвала досега в “Опероса“, но съм събрала впечатления от мои колеги, които са останали много доволни. Общо взето всичко – от техника до персонал е на много високо ниво. Аз вярвам на моите колеги и много се радвам, че ще работя за един такъв проект, а предизвикателствата съответно също са много.

V.S. До колкото знаем, в момента работите във Великотърновския музикален театър. Това ли е основното ви занимание?
Р. Н.
Да, иначе тази година участвах в три заглавия в музикалния театър в София. Най-интересното за този сезон е, че имах оперно, оперетно и мюзикълно заглавие. Включително и едно детско. Всичко това ми е много интересно и забавно и го правя с голяма любов. В Музикалния театър в София участвах в „Котките” на Андрю Лойд Уебър с режисьор проф. Светозар Донев и хореография на талантливата му дъщеря. Мисля, че се получи един много силен спектакъл. По покана на проф. Светозар Донев участвах и във „Виктория и нейния хусар” в една субретна роля. Във Великотърновския театър поставихме едно класическо оперно заглавие „Така правят всички” от Моцарт, реж. Христина Ангелакова и Христо Симеонов. Други неща, които сме поставяли във Велико Търново, са „Прилепът” на Щраус, „Царицата на Чардаша”.

V.S. А от колко години сте там?
Р. Н.
Във Велико Търново съм от около 5 години.

V.S. Къде можем да ви гледаме следващия сезон?
Р. Н.
Ако ви се ходи до Велико Търново, заповядайте там. Ще поставяме едно много интересно заглавие – „Службогонци” на Парашкев Хаджиев. Иначе в София, заповядайте на „Котките” и на „Виктория и нейния хусар”.

V.S. Как всъщност решихте да се занимавате с пеене?
Р. Н.
С оперно пеене започнах да се занимавам по голяма молба на моите преподаватели по музика в училище. Това е и най-често срещаният повод човек да започне да се занимава с музика. Загубила съм вече контакт с тези хора, но много искам да се срещнем, тъй като в крайна сметка те са „виновни”. Общо взето стана случайно.

V.S. Не сте ли прекалено слаба за оперна певица?
Р. Н.
Може и така да изглеждам – гледала съм се, но не мога да преценя. Като цяло идеята за пищните форми и пр. е нещо, което повече от 20 години не е модерно никъде, освен в България. За да можеш да издържиш чисто физически един спектакъл, е добре да си се наспал и да си се нахранил. Не е необходимо да си 115 кг.

V.S. Кое участие никога няма да забравите и защо? Някакъв определен спомен или случка?
Р. Н.
О, имала съм случки – нормално за всяко едно живо изпълнение, които след това обаче се приемат от смешната страна. Аз си обичам всяка една роля и много се радвам, че до този момент съм имала разнообразни роли. Това много ми харесва и продължава да храни любовта ми към това изкуство.

V.S. Имате ли си талисман или пък ритуал, който спазвате преди да излезете на сцена?
Р. Н.
Аз по принцип съм много вярващ човек. Чувствам потребност да отида в църква, въпреки че сигурно съм много неграмотна в това отношение. Имам си едно камъче, което ми го подари един много близък приятел – някакъв вид речен камък. Случвало ми се е да го губя, но той веднага ми подарява нов.

V.S. Има ли нещо определено, което искате да постигнете на сцена?
Р. Н.
Разбира се! Първо, пеенето, както и музиката – това са неща, които се учат цял живот. Всяка една роля, поне за мен, е почване от начало. Не знам дали някой може да каже за себе си: „Аз се научих!”.

V.S. На сцената костюмите и гримът са е от огромно значение. Чисто по женски, имате ли някакви тайни, когато не сте на сцена?
Р. Н.
Не знам как ще прозвучи, но аз разчитам на вътрешния си баланс и оттам вече на външното излъчване. Това е нещо, върху което работя ежедневно. Много обичам да спортувам и следователно се обличам малко по-спортно. Много рядко се гримирам.

V.S. А какво спортувате?
Р. Н.
Много обичам да ходя на фитнес, да плувам, да карам велосипед.



V.S. Доста ни впечатлихте, след като видяхме, че сте дошли на срещата с велосипед, тъй като в България, за съжаление, все още не е много на почит.
Р. Н.
В европейските страни, в които съм била, има алеи, има светофари за велосипеди. За съжаление в София все още няма. Сигурна съм обаче, че един ден и тук ще бъде така. С колелото иначе е много практично – аз дойдох за 5 минути от вкъщи. Намерих си начини да се справям с движението – в началото, за да виждам колите, се движех срещу движението, но това не се оказа най-добрият вариант. Шофьорските навици ми помогнаха да се справям дори и когато съм с колело.

V.S. На какво ухаете? Любим парфюм?
Р. Н.
Bvlgari ми е любимият и не излизам без него. Иначе обичам и хубава козметика за лице и тяло, а любимата ми марка е Clarins.

V.S. А имате ли покупка, която никога няма да забравите?
Р. Н.
Аз съм много далече от материалните неща. Ако трябва да съм честна, не съм и много наясно с имената и марките, но ако видя нещо, мога да оценя дали е хубаво. Най-ценната покупка всъщност е пианото, което ми подари баща ми. Той се отнесе с не много голямо доверие към това мое начинание и каза: „Рада, това е поредното нещо, с което ще се захванеш и ще изоставиш.”

V.S. Е, важното е, че в крайна сметка се е оказало успешно.
Р. Н.
Не мога да кажа в бъдеще какво ще стане, но се радвам, че поне засега правя това, което истински обичам.

V.S. Кое е по-важно – дрехата или аксесоарът?
Р. Н.
Може би аксесоарът. Допада ми облеклото да бъде семпло, но акцентът да бъде например в едни обици или една гривна.

V.S. На мен пък лично ми е интересно дали актьорът има някакво мнение относно сценичното облекло?
Р. Н.
О, разбира се! Аз не съм претенциозна, може би защото фигурата ми позволява и мога да се вмъкна във всякакви костюми. Молбата ми е да не ме стяга, тъй като ми пречи и на дишането, и на комфорта като цяло.

V.S. Има ли правило, което една жена никога не трябва забравя?
Р. Н.
В това отношение съм един доста объркан човек. Когато бях малка, аз дружах само с момчета, бях много добра на футбол, което днес се е пренесло и върху дъщерите ми, правех бомбички, димки – имах едно съвсем неженско поведение. С течение на времето и годините, тези неща се промениха. Първо човек се променя вътрешно и след това започва да се държи по определен начин.

V.S. Разбрахме вече, че сте омъжена.
Р. Н
. Да, омъжена съм и имам две момичета.

V.S. И те ли тръгват по вашите стъпки?
Р. Н.
Не бих ги насърчавала, но ако имат желание, не мога да ги спра. В голямата не виждам подобни желания, но имам подозрения за малката. В живота обаче може да стане точно обратното.

V.S. На колко години са?
Р. Н.
Малката е почти на 4 г., голямата – на 9 г.

V.S. Къде сте по-критична – в живота или на сцената?
Р. Н.
На сцената.

More from View Sofia

More Лица