Advertisement
 
Говори ми за ЛЮБОВ: Виктория Драганова
  •  

Говори ми за ЛЮБОВ: Виктория Драганова

Темата за любовта... и ВСИЧКИ истини...

Днес, в интерес на тезата, че любовта е всичко, сме tête-à-tête с една изключително интересна жена, чиято креативна и изпълнена с любов мисъл е оставила красив, виден белег в центъра на София /изложбено пространство Swimming Pool, място за изложби, пърформанс, видео-прожекции, публични програми и колаборативни проекти /, който, напук на непостоянството наоколо, е извор на постоянно вдъхновение. 



име:
Виктория Драганова
години: 37
зодия: Лъв
работи като: куратор и основател на  Swimming Pool
отличителни белези: безупречно усещане за изкуство, нежност и естетика, визионерство и здрав реализъм  
повече: надолу >>>

V.S.: Кога говорим за любов?
В.Д.:
По всяко време, тя е част от живота ни, тя е животът, защото е повод за човечност, емпатия, разбиране. Тя е и възможност за промяна.

V.S.: Важна ли е толкова чак любовта?
В.Д.:
Бивайки възможност за промяна, тя е важна политическа сила - затова и ме интересува професионално. Интересува ме преплитането на личното с публичното... всъщност не мисля, че двете могат да се делят. Любовта е социално нещо, в нея се четат социалните ни страхове и социални стремежи, затова и трябва да знаем повече за любовта.

V.S.: Къде се пресичат Тя и изкуството?
В.Д.:
Любовта може да е свързана със силна емоция, поразяващ афект, изпепеляващ копнеж. Но подобна емоционалност е и в основата на капиталистическия свят и консуматорството, отразен най-вече в рекламата. Такъв афект е и в основата на радикализма. Според мен изкуството - самото то често флиртуващо - напипва много точно подобни структури и успява да ги разкрие, като ни кара да разберем повече за тези емоции - също за самотата, меланхолията, гнева, завистта и тяхната социална стойност или употреба. В любовта освен това има силни властови структури, които биват употребявани в икономически план. Тук аз не деля между влюбване, любов, сексуално привличане, приемам, че навякъде тези структури са изградени по различен начин, а абсолютната любов - божествената любов - е може би по-скоро коректив на държанието ни.



V.S.: Любима книга или филм?
В.Д.:
В тази посока на мисли бих споделила книгата на Крис Краус - I love Dick, за една любовна обсесивност и критичното й изследване, изцяло в полето на изкуството. Крис Краус е видео артистка, писателка, феминистка, самата книга е написана през 90-те, но наскоро бе заснета като серия и получи широка известност.

V.S.: Има ли справедливост в чувствата?
В.Д.:
Любовта е невероятно сложно нещо, което ни кара да се сблъскавме с нас самите, и с каква личност сме, и как общуваме. Но не, в чувствата справедливост няма, затова и е важно постоянно да се търси баланс между отдаденост и независимост.

V.S.: Трябва ли и може ли да се контролираме?
В.Д.:
Любовта ни връща към това, че не сме единствено разумни същества, а имаме животински страни, които са основен пласт в общуването и които не се контролират рационално. Хубаво е това по-често да ни става ясно - тази емоционалност е съществена, както за мъжете, така и за жените.

V.S.: Важно ли е да сме смели в любовта?
В.Д.:
Да, струва ми се, че хората трябва да са по-смели в любовта, както и да са по-смели в общуването. Но, естествено, една подобна смелост има различни изяви и проявления. Любoвта е упражнение в различност и същевременно социалност - това е и базата на едно общество.





V.S.: Любовта в Swimming Pool - случва ли се?
В.Д.:
Надявам се, че да. Идват влюбени да споделят залеза или да подарят една незабравима вечер на любимия човек. Понякога дори с шампанско. Има и много хора, които сами идват да видят изложбата, да се потопят в гледката. Да гледаш изкуство често е нещо много лично, дълбоко преживяване, възможност за размисъл. А ние имаме щастието да разполагаме с тази невероятна архитектура, която успява по някакъв начин да върне човека към себе си, като същевременно го разтвори към света навън. За мен това е оптималната изложбена архитектура. Неслучайно Уитни в Ню Йорк, Помпиду в Париж, Тейт в Лондон и други известни музейни архитектури вграждат вътре/вън в себе си. Мисля, че споделянето на градския залез е упражнение в любов.


Благодарим за приятната атмосфера, безумно вкуснata храна и прекрасното отношение към нас и нашите гости на Jasmine Urban Gastro Bar.


Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.