Следва

Кои звезди подкрепиха the March for Our Lives

You love me & you know it: Рая Пеева

Харизмата е най-якият аутфит!...

Celebrities преди 5 години

Нали знаете как в онези прекрасни, вълшебни, високотехнологични анимационни и игрални филми главният герой върви ефирно, почти недокосващ земята, през мрачен, сив, пуст и порутен пейзаж, и след него всичко става цветно, красиво, живо и някак още по-щастливо?! И Слънцето грейва, и цветята разцъфтяват, и птичките запяват и светът се пробужда!

Ето на такъв импровизиран сценарий бяхме свидетели и ние, когато Тя прекрачи през прага в уюта на SaSa. И жълтите павета станаха още по-жълти, и просторният салон на азиатския ресторант стана още по-чрезмерен, и любезният персонал стана още по-усмихнат, и гласовете на всички клиенти в заведението се сляха в една още по-цветна песен! Тя сякаш донесе със себе си пролетта и я запокити в като че все още спящите ни зимен сън лица. Събуди погледите, събуди мислите, събуди движенията, събуди сетивата ни. Тя просто ни събуди! Без дори да подозира това!

Моментално в главите ни с намигване се прокрадна рефрен от стара градска песен „Аз се чудя и се мая, де ще му излезе краят”. Защото ние имаме среща с Рая Пее-щите обувки-ва. Момичето, изиграло великолепно една от четирите роли за живота на неповторимата джаз певица Леа Иванова в нейния най-сложен и динамичен период от кариерата. А благодарение на усърдието на режисьора Радослав Спасов, филмът „Пеещите обувки” получава Специалната награда на журито на Московския кинофестивал през 2016-а г.

В момента Рая Пеева можем да гледаме ежедневно по bTV в набиращия все повече зрителски интерес български сериал „Скъпи наследници” в ролята на пламенната Поля. На кино арената се изяви и във филма на режисьора Георги Костов „Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела”, а на театралната сцена можем да я видим съвсем скоро в постановката „Петел” в Младежкия театър на 21.04, както и в „Повелителят на мухите”, „Хензел и Гретел”, „Като мухи на прозореца”, „Алиса в страната на чудесата” и др.

Дали заради „Скъпи наследници” или заради таланта й като цяло признава, че хората започват вече да я разпознават по улиците. Обяснението е наследствено просто – дарбата й неминуемо идва от нейните родители – таткото Пейо Пеев (барабанист, участвал в групите „Тонус“, „Кристали“ и „Звезди“, а след това и основател на „Импулс” и „Спринт”) и майката Красимира Демирева (актриса, запомнящата се с участията си във филмите „А сега накъде?” и „Източни пиеси”), които още от малка я потапят в артистичните среди, сред които са те.Тя казва, че това не я притеснява въобще. По-скоро се надява да си остане такава, каквато е и да не се променя. „Аз живея в настоящето и днес вярвам в себе си много силно! Другото не е реално!”, добавя Рая.

От детските си години се сеща как на един „Златен Орфей”, на който родителите й я водят, пита Лили Иванова „Ти защо си толкова напукана?!”. Което примата на поп музиката приема със смях и я нарича „малък Пейчо”. „Харесала ме е тогава, явно и днес е така, след като получих от нея много добри отзиви за ролята ми на Леа Иванова, с която лично са се познавали”. После ходи на солфеж, на уроци по пеене, осем години свири на пиано, учи се да свири на барабани...

Днес Рая, чийто палав поглед, поне на нас, много ни напомня на този на исландската певица Björk, намира уединение и покой с мислите си в… боядисването и смята това за страхотна медитация. Влюбена е в новородените котета и смята любимото си цвете – кокичето, за най-изящното на света. „Кара” живота си, макар да няма книжка, както сама се изрази – „на педал, в пряк и преносен смисъл”. Но някак успява да намери време за всичко, което „трябва” и много й се иска да направи. И ето такъв един свободен момент, в който да опознаем момичето с пеещите обувки, ние, от ViewSofia, успяхме да откраднем специално за вас. Пък и за нас! Ние му се насладихме изцяло, направете го и вие!

V.S.: Рая, като толкова хвърчиш напред-назад, кажи ни къде е твоето място?
Р.П.: В мен самата. „Моето място” е моята душа!

V.S.: Коя е твоята песен/албум/банда?
Р.П.:
 „Michelle” на The Beаtles.

V.S.: А твоята книга/автор?
Р.П.:
 „Бели нощи” на Достоевски – страхотен разказ за мечтателя!

V.S.: Как изглежда и какъв вкус има твоята храна?
Р.П.: 
Свобода!

V.S.: С какъв цвят, аромат и външен вид е твоето питие?
Р.П.:
 Прозрачно. Да се чудят другите какво е! 

V.S.: Коя част от денонощието е твоята?
Р.П.:
 Денонощието!

V.S.: След този отговор ще ни кажеш ли как започва, как свършва и как всъщност би искала да премине денят ти?
Р.П.: 
Всеки път започва различно, но с кафе, за да се събудя. Бих искала да ставам още по-рано, защото харесвам сутрините, особено неделните – любими са ми! Иска ми се да имам повече време, за да мога да правя повече неща.

V.S.: Кой е твоят ритуал?
Р.П.:
 Да си гледам на книга! Нали знаете как става?! Задавате си наум, на глас – без значение, някакъв въпрос и получавате отговора му с произволно отваряне на страница и посочване с пръст на абзац. Значи, невероятно е какво ти казва книгата, шокиращо е! И, наистина – това е отговорът! Настръхвам, само като се сетя!

V.S.: Хайде сега ни кажи защо се казваш Рая?
Р.П.:
 Защото майка ми каза, че е излязла от Ада, когато ме е раждала! Казват, че името определя живота на човека. Харесвам си го много, разбираме се, ходим си сериозно от 27 години и не мисля, че друго би ми отивало!

Имала съм много райски моменти, но до Рая е много трудно да се стигне, така че все още вървя по този път. Не говоря буквално, разбира се - изобщо не си въобразявам, че отида в Рая! Дай Боже да живея дълги години и докато съм жива, да ми е райско на душата!

V.S.: Кога си куфар, кога – пистолет и кога – смърдящ варел?
Р.П.:
 О, Боже! Сериозно ли ме питате това?! Ха ха ха! Амиии…, куфар съъм, куфар съъм… когато пътувам. Но, метафорично, и душичката си мога да я сравня с куфар, защото събирам в нея много от различни хора и случки. Куфарът е моето сито!

Пистолетът е мисълта ми. Понякога, което не е много хубаво, май, съм доста директна и откровена, може би на моменти – дори груба. А аз просто обичам да съм честна с хората, иначе взаимно се самозалъгваме и губим времето си!

А смърдящ варел… Ха ха! Имам един такъв, пълен с хора, които са ме разочаровали или забили нож в гърба, и които съм натъпкала в него и изхвърлила от живота си.

V.S.: В този ред на мисли, в каква ситуация се чувстваш като Алиса в страната на чудесата и в каква - като трохичка на прозореца?
Р.П.:
 Кога съм трохичка?! Хм! Това е доста интересен въпрос! Трохичка бях като мъничка. Всъщност, имам много трохички в себе си. Но, може би, ако се върна към смърдящите варели мога да кажа, че заради въпросните хора „тогава” съм се чувствала натрошена. „Тогава” съм била като трохичка на прозорец. Но! И с трохичка можеш да нахраниш пиленце, нали?! Така че – има плюсове във всичко, било то и малко. Всеки е трохичка, понякога.

Както и Алиса. Постоянно се чувствам като нея! Луис Карол задава въпроса „Коя си ти?” на гъсеницата, чиято роля играя в едноименното представление в Младежкия театър. А това е вечният въпрос, който стои в човека. И всеки един, според мен, е Алиса. Аз също съм Алиса и непрекъснато си задавам въпроса „Коя съм аз?” във всяка една ситуация. Хубавото засега е, че все още се откривам.  Е, понякога имам моменти, в които не ми се получава, но не съм Буда, все пак! А и тези мигове ме карат да търся нови пътечки към мен самата, да се опознавам повече. Защото това е най-важното в живота – първо да се запознаеш със себе си, за да можеш после да намериш някого, когото много да обичаш и за когото да се грижиш! И да е взаимно, по възможност!



V.S.: Кое е нещото, което не те вписва в „тълпата”?
Р.П.:
 Май като цяло не се вписвам в тълпата много – много, още от малка. Дори тогава интересите ми бяха съвсем различни от тези на връстниците ми. И заради артистизма на родителите ми някак нямаше начин да стана зъболекар или адвокат, примерно. Но може би е по-добре някой друг да каже кое ме отличава.

Казвали са ми, например, че съм луда. Ама не в медицинския смисъл на думата. Но май за всеки артист го казват. Освен това, да си луд, не е психическо заболяване. Преди време имах роля на луд човек и поради тази причина посетих психиатричната клиника в Курило, за да наблюдавам поведението на пациентите й. Така че, наистина видях лудостта в очите и болестта в душите на тези хора. Затова, когато някой ми каже така, не се кефя!

Знам със сигурност, че говоря много бързо, защото мисълта ми тече бързо. И имам винаги един приготвен парашут, понеже съм вълк единак нерядко и ми се налага спешно да взимам еднолични решения.

V.S.: Имайки предвид средата на живот на родителите ти, се предполага, че малко или много са предопределили съдбата ти без да искат. Ти доволна ли си от този факт?
Р.П.: 
Мисля, че сама съм си я начертала, макар и да е генетично предадено. Искам да ви споделя, че… всеки ден съм в страната на чудесата! Защото веднага се сещам за вълнението, с което пробвахме невероятните костюми на Свила Величкова за Алиса – няма толкова красиви тоалети, те са гениални! И когато видях себе си и колегите, облечени в тези пищни одежди и всички с озарени лица зад сцената, готови да започнем да играем представлението, си казах: „Еха! Аз съм щастливка, че точно това ми се случва!” Благодарна съм, че като артист съм пратена на Божията длан да покажа на хората какво са чувствата и че не трябва да се страхуват да изпитват емоции – да обичат или да грешат! И затова съм изключително признателна и щастлива, че това е моят живот и той е точно такъв!

Актьорската професия е невероятна, наистина невероятна! Много си я обичам и тя не ми е хоби, а живея наистина за нея и се надявам да имам много възможности да продължа! Защото имам какво да кажа на света чрез нея, а тя е най-добрата платформа за това!

V.S.: Ами, хайде, ще чакаме! Стискаме палци да осъществиш онова, което много искаш и то да ти носи удоволствие, а не да си го направила, защото „трябва”!
Р.П.:
Много ви благодаря! Дано! Ох, аз много се дразня на думичката „трябва”! Тя трябва да се махне от речника ни! Не трябва да „трябва”, а да е с желание – ако искаш. Да, човек „трябва” да стане сутринта по някое време, за да започне денят му. Или – да -„трябваше” да дойда тук, за да се срещнем,… Но аз го искам! И ми харесва! Имам избор. Човек „трябва” да има избор! Ох, май няма да може без нея, не знам…

V.S.: Освен актриса, си искала да станеш дизайнер и певица. Кое и как наклони везните?
Р.П.:
 Странна работа, но - „Пистолет, куфар,…”. След този филм вече бях абсолютно убедена за себе си с какво искам да се занимавам! Да, бях по-млада и вниманието, което тогава ми обръщаха, много ми допадна и ме зареди. След което си дадох сметка, че е изключително голяма отговорност и това не само не ме стресна, но – напротив – амбицира ме. А и като малка, когато гледах родителите си на сцена, си мислех колко много искам и аз някой ден децата ми да ме видят на такъв арт подиум…

V.S.: А каква ще станеш, като пораснеш голяма?
Р.П.:
 Добър човек!

V.S.: А сега не си ли?
Р.П.:
 Съм! Но искам да стана още по-добър! Ох, прозвуча така, сякаш сега съм лоша и отвратителна! Неее, не, не съм! Но колкото и всички хора да казваме за себе си, че сме добри, винаги в душите си имаме едни демони, които искаме да прогоним. И аз се надявам моите да си отидат по-бързо. Което е равно на търпение. А аз изобщо нямам такова и искам всичко да се случва веднага. Затова искам да се науча да бъда търпелива!

V.S.: Кое е нещото, което мигновено те пленява в един, дори непознат, човек?
Р.П.:
 Харизмата! Която носи специфичния код на един извънреден човек. Но – какво е „извънреден” човек?! За всеки е различно. Не знам, не мога точно да обясня. То просто те впечатлява, дърпа те мигновено като магнит към себе си и ти се въртиш около него като в Орбита.

V.S.: А онова, което абсолютно безцеремонно би те отблъснало?
Р.П.:
 Простащината, посредствеността и болната амбиция! Отвращават ме простотията и липсата на толерантност, също. Като срещна такива хора и… а бе, не знам какво ми става, честно! А аз, дали заради зодията (Рая е родена към края на знака Риби, за който сите астролози твърдят, че побират в съзнанието и душата си всичката мъдрост и сензитивност от предходните знаци) или мен самата – не знам, но съм много интуитивна и когато видя един човек, го прочитам като с рентген.

V.S.: Има ли грешка, която не се срамуваш да признаеш, променила живота ти, но която никога не ще повториш?
Р.П.:
 Хм! Това е много сериозен въпрос! Не, не мога да кажа на всеослушание, с извинение, тъй като е твърде лично! Но - да, има нещо, което ми се случи и промени коренно живота ми преди повече от 3 години. С три думи – любовта променя всичко!

V.S.: А такава, която „обичаш” и въпреки всичко - пак би направила?
Р.П.:
 „Колко пъти, колко пъти, един, ли, сто, ли…” Обичам ги! (запетият рефрен от Рая е от песента на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Безнадежден случай”, бел. авт.) Та! Любимата ми грешка е може би тази, че самата аз съм „любима грешка” на много хора. Но вече съм малко по-голяма, а и на едни такива години, в които не бих допуснала някой да направи грешка.

V.S.: Какво би сторила, ако за 24 часа си мъж?
Р.П.: 
О! Със сигурност бих правила секс с жена, да видя какво е! Бих я направила много щастлива и накарала да се чувства най-желаната на този свят. Бих я боготворила, защото, според мен, мъжете би трябвало да боготворят жените, които са си избрали! Не в смисъл на сляпа вяра и сваляне на звезди, а да я обичат точно такава, каквато е, да не опитват да я променят и да я приемат с всичките й странности и черти от характера – и хубави, и не дотам симпатични.

Бих направила така, че да накарам някой друг мъж да разбера какво всъщност е любовта през призмата на една жена. Да разбере дали, кога, как да се или не се спира за някакви неща и дали непрекъснато да е силен, понеже е мъж, или да се остави да бъде онова, което е.
Също така ми е любопитно да разбера как биха ме възприели на някакви места, на които редовно ходя и задам същите въпроси, ако съм мъж, каквито задавам и като жена. Интересна ми е реакцията на хората и евентуалното ни остаряло схващане за света, относно вярването, че все още мъжът се смята за по-силен от жената! Не говоря за физическо надмощие, разбира се.

Можеш ли много кратко да ни опишеш:

V.S.: Най-вкусната ябълка?!
Р.П.:
 Райската. ;)

V.S.: Най-ароматното вино?!
Р.П.:
 Което пиеш с любим човек.

V.S.: Най-сочното ястие?!
Р.П.: 
Най-наситеното на вкусове – и в буквален, и в преносен смисъл.

V.S.: Най-страстната целувка?!
Р.П.:
 Със забранената ябълка. 

V.S.: Най-горещата авантюра?!
Р.П.:
 …е онази без развитие!

V.S.: Най-горчивият бадем?!
Р.П.:
 Аз не обичам бадеми!

V.S.: Най-дългият ден?!
Р.П.:
 С три изгрева.

V.S.: Най-кратката нощ?!
Р.П.:
 Със „забранения” човек. По принцип.

V.S.: Най-добрият приятел?!
Р.П.:
 Ти си си най-добрият приятел!

V.S.: Най-якият аутфит?!
Р.П.:
 Харизмата. Иначе – джинси с висока талия, бяла тениска и блейзър.

V.S.: Най-грозната прическа?!
Р.П.:
 Паничка, без лъжичка. 

V.S.: Най-нежеланата среща?!
Р.П.:
 С лош послевкус в устата.

V.S.: Най-любимата дестинация?
Р.П.: Въображението ми!

V.S.: Родителите си?!
Р.П.:
 Моите сътворители!

V.S.: Любимия си?!
Р.П.: До мен!

V.S.: Дома си?!
Р.П.:
 Уют!

V.S.: Превозното ти средство?!
Р.П.:
 Метла! Ха ха!

V.S.: „Дамската” ти чанта?!
Р.П.:
 Хаос! Парфюм. Кисело мляко. 

V.S.: Обувките ти?!
Р.П.:
 Пеещи!...

Не нарочно, разбира се, но без да искаме успяхме и Рая да разстроим с този въпрос (припомнете си откровението и от срещата ни с Лорина Камбурова тук). През гърлен смях, след като пое няколко пъти дълбоко въздух и отпи глътка от ароматното вино о прозрачно, естестВИНО, тя сподели, че периодът, в който е играла в „Пеещите обувки”, за нея е бил повече от прекрасен. И че го иска пак! И защото обожава Леа Иванова и смята, че е била, цитираме: „Невероятен, неповторим, жесток човек!”. И когато се сети за нея, винаги „й става ТАКА”, въпреки, че няма как да я познава. И се усеща така, сякаш Леа я е избрала за ролята и през цялото време е била до нея. Леа е избрала Нея…

И понеже видяхме Раината емоционалност, искрената й реакция не ни учуди, по-скоро я направи още по-симпатична и земна. Благодарим ти, Рая, и – извинявай отново!

V.S.: Нещата, без които не излизаш?!
Р.П.: 
Без настроение, но не казвам какво! И без дрехи, всъщност!

V.S.: Онези, които ти се ще да имаш?!
Р.П.:
 Шофьорска книжка. И денят да е малко повече от 24 ч. – не ми стига! И се чудя дали искам хората пред мен да са като титри, дали е правилно или това ще ми… разкаже играта!? Защото не искам да бъда лъгана!

V.S.: Чувствата, за които копнееш все още?!
Р.П.:
 Извънредни. Дори такива, които някои хора не биха приели за „нормални”. И такива, които да не се страхувам да дам на някого. Защото има неща, които и в живота, и на сцената не си позволявам. Даже на сцената за два часа си когото искаш, когото „трябва” да бъдеш, а в живота не е така! Искам да имам смелостта да си ги разрешавам, да ги изпитвам и да излизам от зоната си на комфорт.

V.S.: В заключение – себе си?!
Р.П.:
 Себе си!


Благодарим за приятната атмосфера, безумно вкусната храна и прекрасното отношение към нас и нашите гости на ресторант SASA Asian Pub!





 

More Celebrities

Зендая представи Challengers в Сидни, тоалетът - убийствено добър

Celebrities преди 17 часа

След впечатляващите предпремиерни изяви за втората част на "Дюн", Зендая започна промоционалното турне на нов филм - Challengers на Лука Гуаданино, в който играе главната роля. На червения килим в Сидни актрисата се появи с нов цвят на косата и в рокля Loewe, създадена специално за нея от дизайнера на марката Джонатан Андерсън.