За войната, Щази и живота от първо лице

Филмите на режисьорката Тамара Трампе за първи път в България

Тамара Трампе е едно от големите имена на немската документалистика. Малко са режисьорите, чиито филми по такъв начин успяват да разтърсят публиката в кино салоните. Ключът е може би нейната искреност и пълна откритост – за основа тя неизменно използва лични истории от собствения си живот, преминал от Украйна до Берлин и белязан от историческите събития.

Родена е на фронта в Русия. Майка й е била медицинска сестра и забременява от руски войник. Първите години от живота си Тамара Трампе прекарва на фронта, след което при баба си в Украйна. Майката среща втория си мъж и семейството имигрира в ГДР след войната. Когато пристигат в Берлин Тамара е болна, недохранена, а децата в училище й се подиграват, че е от вражеска Русия и злобно, както само децата могат, подмятат, че изглежда като идваща от концентрационен лагер.

Детството й преминава в Източен Берлин в семейство, дълбоко вярващо в Сталин. Двайсетият конгрес на КПСС и разкриването престъпленията на Сталин води до скандал между майка ѝ и баща ѝ, след който портретът на съветския лидер си заминава от хола на семейството.

Трампе следва германистика в Рощок, а от 1970 до 1990 работи като драматург в източногерманското филмово студио за игрални филми Бабелсберг в ДЕФА. От 1990-а година работи като автор, драматург и свободен режисьор в Берлин. Между високо ценените и награждавани филми са „Черната кутия” (1992), „Приспивни песни” (2010), „Майка ми, войната и аз” (2014).

Филмите на Тамара Трампе са показвани неведнъж по големи филмови форуми. През 2014 филмът й „Майка ми, войната и аз“ предизвиква много емоционални реакции на берлинския филмов фестивал, а вестник „Die Welt“ го определя не просто като лична история, а като „портрет на цяло едно поколение съветски жени“.

Много интересен е и филмът „Черната кутия“, който тя и Йохан Файнт заснемат непосредствено след падането на стената. Във филма се разказва за психолога на Щази Гурке. В първите години след излизането си филмът в Германия е приет студено, но пък обикаля света, показван е в Англия и Франция, както и в МОМА – музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Едва по-късно филмът е преоткрит и в Германия, а днес дори се показва и използва като учебен материал в университети.

По покана на Гьоте-институт и българската журналистка Диана Иванова сега Тамара Трампе пристига в България, за да представи филмите си за първи път пред местната публика. Това обаче не е първото ѝ идване в България.

За първи път тя е била тук през 1978 г. Орландо Люберт, чилийски режисьор, тогава е успял да избяга в Европа от диктатурата след арест и репресии. Като драматург Тамара Трампе придружава първия му игрален филм „Преходът”, история за бежанци от Чили. Той е сниман в България, в планината. Години по-късно Трампе отново идва този път с режисьора Улрих Вайс. Ръководството на ДЕФА тогава цензурира всяка негова идея, защото той е приеман за политически неблагонадежден. Вайс и Трампе се свързват с българската киностудия, Анжел Вагенщайн им помага, и почти се е стигнало до кино продукция, но планът в крайна сметка е пропаднал.

Между 10 и 13 април в Гьоте-институт България ще се покажат три от филмите на Тамара Трампе. Публиката ще има възможност и да се срещне лично с нея, а модератор на срещите ще бъде Диана Иванова.


ПРОГРАМА

10.04.2018 вт.
18:00 Откриване с прожекция и дискусия
Майка ми, войната и аз (2014, 75')

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.