Следва

We LOVE: Амал за Vogue

ViewSofia за София: Георги Иванов и ГРАДЪТ!

ТОЙ и ТЯ...

All About Life преди 5 години

Вижте София през очите на ViewSofia и едни от активните, типично градски и влюбени в столицата млади и с откровена позиция за по-добрата визия на София хора!



Днес ви срещаме с пътешественика и сценарист Георги Иванов, под чието перо се родиха филми като „Под прикритие”, „Революция Z”, „Стъклен дом”, „Фамилията”, „Дъвка за балончета” и др. Той има свое становище за това как изглежда и какъв би могъл да бъде обликът на София, за да стане тя по-чиста, красива и привлекателна за нас, българите, и за непрекъснато увеличаващия се брой нейни гости.

Георги сподели с нас някои от големите си болки, свързани със столицата. Една от тях е заличаването на историческия център на София. „Изненадвам се непрекъснато колко красив всъщност е града ни! Обаче просто е занемарен! Сякаш хората не виждат това и са приели всичко за даденост. Да, то е дадено, донякъде. Даденост е и вглъбяването на човека навътре и надолу. Никой не вижда напред и нагоре, защото всеки внимава къде стъпва и гледа само в краката си! А е толкова елементарен казус и почти 30 години това е голяма, важна и болна тема! И днес, когато обществото би трябвало вече да е пораснало и от него да зависят много неща, ние още се занимаваме с тротоарите!”

Има чувството, че това е някаква идейна конспирация на управляващите – да ни карат да гледаме в краката си, за да не се спънем. Тогава как да ни интересува как изглеждат сградите, градинките, лампите, атмосферата като цяло. И подплатява: „Ето, например, ул. ”Иван Вазов”, която е феноменална с всичките си сгради, а и не е толкова дълга, са поправили парче от нея, останалата й част си стои по същия начин – тотална кочина! Защо?! Самата улица е като сюрреалистична картина – виждат се малки павенца на десетки години, на места си личат опитите за поставяна на асфалт, тук-там се виждат някакви други павета… Пълен гювеч и си личи как на никого никога не му е хрумвало, че това може да бъде оправено веднъж завинаги и повече никой да не се занимава! А ти минаваш оттам по работа, да се срещнеш с приятели или да се разходиш, но оставаш неспокоен, че може някъде да се спънеш!



Площад „Райко Даскалов”, на ъгъла на ул. „Солунска” и „Ангел Кънчев”, е много добър пример за приятна реновация на вида му, спрямо архитектурата на заобикалящите го сгради. Много е яко там, уютно! Паветата са симпатично подредени в кръг, площта е изчистена и добре поддържана, заведението на мястото е в тон и всичко се вписва перфектно, създава се атмосфера.”



Според сценариста, ако искаме да запазим историческите павета по улиците или поне на някаква част от тях, трябва да има цялостна концепция! Особено малките такива, които лично на него му създават страхотна атмосфера, както е в Рим, например. „Там има места, на които няма тротоари – от сграда до сграда са само павета. Т.е. – малките улички в центъра на София спокойно могат да бъдат споделено пространство, както за пешеходци, така и за автомобили. Но трябва местата за паркиране да се намалят”, убеден е гостът ни.

Ние, на свой ред, го провокираме с въпроса как, тогава, ще вземат парите за паркираните ни коли! И веднага получаваме отговор: „Като се направи генерален план! Но не от днес за утре, а като бъде обмислен за години напред! Сега чакам с нетърпение да видя резултата от големия ремонт на центъра от ул. „Алабин”, през „Граф”-а, до бул. „Евлоги Георгиев”, в т.ч. и градинката пред „Св. Седмочисленици”. Поканили са за целта архитекти, дизайнери, художници да развият цялостната стилистика на мащабния проект, дори в чисто геометричната подредба на настилката в различните части от него.



Разбрах, че обмислят и ул. „Шишман” да стане споделена зона за пешеходци и коли. А тя е естествен поток на хора, независимо с какво се движат. Скоро някой беше ми казал „А бе, нали има паркове, има Витоша – имаш къде да се разхождаш!” Е, да, де, но не е точно така! Въпросът не е само в разходката на хората, а в даването им на възможността да вършат ежедневните си неща, ходейки и разхождайки се. Както и ул. „Иван Асен” – уникална, изобщо - целият комплекс „Яворов”! Много харесвам ул. „Ивац Войвода”, нейна успоредна и цялата в прекрасни къщи. Но виждам как много са изоставени, разрушават се или на тяхно място се строят някакви безумия!”



Другата му болка са помещенията, разположени в долната търговска част на сградите, „наплякани” с какви ли не цветове, дограми и реклами, нямащи нищо общо с останалата част от зданието. „Заличават се история и култура, които са много внимателно обмислени навремето, когато са проектирани и строени, носят своите послания и са оцелели толкова много години, през войни и бедствия. И в един момент идва някой нов собственик на тази забележителна сграда и сменя оригиналната врата, която е абсолютно уникална и поне на 100 години, и слага на нейно място някаква друга. Дори, най-вероятно, изхвърля тази красива врата. Той, най-вероятно, не забелязва това изобщо, защото няма никаква мисъл в действията му. А всяка врата носи своя чар и дух! Като се загледаме в тях, особено в тези на по-старите сгради в центъра на София, лесно ще видим, че те самите са като картина в рамка.”



Заличават се елементи от самите сгради, носещи определен стил и явно никой няма идея, че по този начин се разрушава. Няма го културното натрупване на ценности,
вълнува се пътешественикът. Но според него няма и кой да каже на хората, че те не може сами за себе си да „поправят” етажа, на който живеят, и че това не е еднолично решение, а касае цялата жилищна кооперация. И че дори и да се намери „човекът със забележката”, основна роля играе липсата на стил, усет за естетика, критерии и поведение като цяло у другия. „Защото те си разсъждават „Не ме интересува другото и общото, аз съм си сам за себе си и така ми харесва!”. Това е вид самораздаване на „правосъдие”, защото той изобщо не иска да знае другите как са го направили, какво мислят, какви са вижданията им. Не се интересува за другите ВЪОБЩЕ! И съществува самотен в някаква тълпа, действа си сам и никак не му пука! А това не е градивно, даже е много разрушително”, убеждава ни Жоро.



И веднага се сеща за една Виенска история, в която новонастанили се в кооперация решават да сложат саксия на външния перваз на прозореца си. Но още на следващия ден ги молят да я преместят оттам, не защото е опасно поставена или грозна, а защото нарушава общия вид на сградата. А там също надстрояват, но така, че никой да не усеща разлика в новото и старото строителство. И точно тук идва общественият глас и спазването на правилата – кое може и кое – не, което при нас липсва! Дали и тук ще стане така някога?! „Ами не знам, сигурно, надявам се. Виждам някакви проблясъци в индивидуални, но не и групови прояви, в същото време забелязвам масово и огромно безразличие! Сещам се за две кооперации на бул. „Ботев”, които възстановиха по уникален начин и сега изглеждат страхотно! Но веднага се сещам и за съборената сграда на ъгъла на „Иван Денкоглу” и „Христо Белчев”, в която е живеел украинският учен и общественик Михайло Драгоманов, преподавател по история в Софийския Университет между 1889-1895 г. Събориха сградата без никакъв проблем и на нейно място най-вероятно ще изникне нещо, което няма да е адекватно с архитектурата на района”.





Пътеписецът изразява въодушевлението си за столицата от факта, че най-хубавото за града, а оттук и за цяла България, е че благодарение на евтините полети, всеки уикенд София се пълни с туристи, отваря се и започва да общува със света. Което определено ни влияе и всички, предлагащи услугите си под формата на заведение, апартамент под наем, фуд-тур и т.н., започват все повече да се интересуват от това какво привлича чужденците и се адаптират все повече. „По този начин хората тук, които сами са решили да се занимават с такъв тип услуги, без да искат започнаха да облагородяват облика на града с креативността си. Вече започна да се обръща много повече внимание на естествени материали, на ръчно направени ин- и екстериори. София и България са новата тренди дестинация за живот на младите туристи – евтино е, готино е, шарено е, в Европа е, можеш да дойдеш и да си тръгнеш в рамките на 24 часа, и ако имаш работа, която можеш да свършиш през нета от разстояние – значи си на перфектното място! Имаме уникални заведения – малки, уютни барчета и големи, автентични ресторанти, всякакви артистични и приятно ухаещи магазинчета и работилнички. Има дух, атмосфера, събития, барове, готини места и хора… Това не е ли напълно достатъчно?! В последните няколко години може да се каже, че София обособи свои характер и душа и вече има няколко зони, носещи специфична, собствена атмосфера и неимоверно привлича. Например, фестът „София диша” е едно от тези яки, арт и ентусиазирани мероприятия, особено в началото, докато беше на „Шишман”.

Георги харесва зоната около Народния Театър – за него е уникална! Харесва му фактът, че новият зам-кмет по градоустройство Здравко Здравков покани Ян Геел – световно известния датски архитект и невероятен урбанист, да консултира проектите на Столична община, свързани с озеленяването и изчистването на обществените пространства. И впечатлен от особеностите на града ни, архитектът каза „Вие имате една невероятна планина и гледката към нея те кара да се чувстваш добре и щастлив! Открийте тази планина и дайте възможност на хората, идващи в София, да я виждат!”

Говорейки си с Жоро, почти взаимно се запитахме не е ли точно това най-странното, интересното и дори – най-жалкото?! Че трябва да дойде някой друг, от друго място, за да ни покаже онова, което ние всеки ден виждаме, минаваме покрай него, дори – тъпчем, но не му обръщаме внимание, защото вече отдавна сме свикнали с него и за нас то е даденост! С което той се съгласи, за жалост, и на свой ред попита: „Знаете ли какво хоби имам?! Да гледам снимки и клипчета от София и България, направени от чужденци. Много е интересно! Те имат друго усещане и виждане за нещата, и то е нормално.”



С ясното съзнание, че политиката се намесва във всяко социално-обществено деяние, свързано с интереси и концентрация на пари, говорейки за обществените пространства, той отново се връща на зам-кмета Здравков – млад, упорит и амбициозен човек, който след няколко опита накрая успя да прокара идеята си за това частта пред Съдебната Палата да стане пешеходна и оттам да минават само трамваи.

„Цялото пространство пред нея и площад „Св. Неделя” е уникално! Обаче – отново – първата реакция на българина е „Не!”. Тук не обичаме промените, страх ни е от тях, те са катастрофа – странна „способност” и лоша народопсихология, натрупана с годините! Навремето точно така се е случвало – щом нещо се променя, значи е на зле!  Смятайте доколко, за да се стигне дотам да се каже за велоалеите, че са нещо лошо и проблем, особено тези по „Раковски”! Да, специално последните се появиха рязко и без обществено обсъждане, но това е някаква малка, европейска стъпка и чак пък да са нещо лошо!?!... Но, първата реакция е „Не! Велосипедистите са идиоти! Да си карат в парковете и в планината! Който кара колело е веган! Щом е веган, значи е гей!”...>>>



>>>
Хвана ли ви за гърлото София на Георги?! Защото нас - ДА! Обещаваме ви още, още УТРЕ!

More All About Life