You love me & you know it: Наум Шопов

Той казва, че в повечето случаи предпочита да разчита на себе си и винаги има поне едно нещо наум, с което да се предпази или да се справи с конкретна ситуация. И, въпреки че е съвсем млад и в разцвета на силите си, вече е разбрал, че е късметлия и не го крие. Признава, че много му върви и нещата често му се нареждат както му се иска, без да си прави труда да ги менажира. Факт, който забелязахме и ние, когато видяхме късметчето, сгушило се до чашката му ароматно кафе, поднесено в меката на азиатската кухня в София - SАSА.

Упорит, деен и дишащ с все сили и желание за работа и живот, той е пристоен внук на дядо си Наум, достоен син на баща си Христо и очарователна рожба на майка си Мариана. Наум Шопов непреклонно и амбициозно върви по пътя, който сам е избрал. И определено предпочита да се диференцира от гореспоменатите си талантливи роднини, защото е убеден, че нищо в този живот не идва даром.

Наследникът на звездите от родното кино и театър засега е поел не по актьорското авеню, макар че можем да го гледаме от вторник до петък до края на месец май, от 8 по Нова, в напрегнатия сериал на медицинска тематика “Откраднат живот”. Наум си наумява и взима решение, с което колкото изненадва, толкова и успокоява душите на артистичното си семейство.

Иска да става доктор и първоначално желанието му похлопва на вратата на кардио хирургията. Впоследствие насочва намеренията си към пластичната хирургия, която е изключително фина и затова му е най-интересна. А и естеството й е такова, че няма смъртност и онзи вид тежест от свършената работа. В момента съзнанието и времето му изцяло са заети с подготовката за държавни изпити по обща медицина, след което се дипломира и започва специализация по пластична хирургия. В „останалото” време е на снимки за сериала, тренира и опитва да е повече с приятелката си Теа, кучето им Хънтър, приятелите и семейството... Но, не му стигат 24 часа, споделя ни бъдещият ваяч на красиви лица.

Наум е зодия Близнаци и може би и заради това в главата му бушуват много, цветни и смесени страсти и мисли, които не му дават покой. Казва, че има нещо в главата си, под формата на мелодия и музика, което винаги го държи „буден”, дори – напрегнат, особено в моментите, когато за себе си знае, че все още не е свършил нещо докрай или както трябва. Че има един рефрен, който непрекъснато го държи превъзбуден и съсредоточен да продължава да работи над себе си и да се самоусъвършенства.

Наум не се отказва лесно. И ние, особено, когато съдбата “ни е поднесла” интересни и готини хора. А вие?

V.S.: Науме, за тези 24 години от живота си за какво винаги имаш поне едно НАУМ?!
Наум Шопов: Никога, никога, никога нямам пълно доверие на хората! Защото достатъчно пъти ми се е случвало да се кълна в някого и той да не е оправдал доверието ми. Така че всеки път запазвам някакво пространство в главата си, в което разчитам на себе си, защото не обичам изцяло да завися от другите хора! Да, това място в главата ми не е бездънно и понякога не успявам сам, но знам на кого винаги мога да се подпра при необходимост.

V.S.: Искаш да се занимаваш с пластична хирургия. Тя не е ли също вид сцена?
Н.Ш.: Не знам, не бих казал. Хората, подлагащи се на тези манипулации, не харесват нещо в себе си, което намират за пречка, и правят така, че да се чувстват добре и щастливи. Затова не мисля, че е „сцена” – тя е място, на което се преструваш, влизаш в роля, не играеш себе си. Докато отивайки при пластичен хирург си с ясната цел, че искаш да направиш някаква стъпка, която да ти донесе хармония.

V.S.: Къде има повече „откраднати животи” – в киното/театъра или медицината?
Н.Ш.: В медицината, със сигурност! Естеството на работата е изключително тежко, с което не казвам, че актьорската професия е лесна. Просто медицината е много тежка сфера, изяждаща страшно много от времето, отношенията с близки, приятели, роднини и семейство.

V.S.: Коя „роля”, според теб, е по-изморителна – на „облечения” в бяла престилка пред операционната маса или „разголената” в очите на зрителите пред сцената/екрана?
Н.Ш.: До момента първата засега не съм „я играл”, тъй като все още уча, но съм сигурен, че тя е по-тежката. Отговорността там е огромна и истинска – няма втори дубъл! В актьорската професия винаги има вероятност някой да не те хареса и да смята, че не си се представил добре, но следващия път ще се „поправиш”. Докато в медицината нещата не стоят така. Думата „вероятност” се заменя с „опасност” и рискът нещо невъзвратимо да се случи е реален. А и дори някой да не ме хареса на сцената, нямам проблем с това, защото не гледам на себе си като на актьор. На този етап не бих се нарекъл „професионален актьор”, защото аз не съм актьор! За нещата, които засега правя, не очаквам от себе си да са на професионално ниво. Което не означава, че не се отнасям сериозно към тях, напротив – старая се винаги да се представям все по-добре!

V.S.: Какво би „откраднал” заради любовта?
Н.Ш.: Сама по себе си любовта краде, във всеки смисъл на израза. Една нова любов винаги преобръща живота на човека и го кара по свое желание да се лишава от някакви неща. Лично аз за любовта съм „крал” доста неща и за нито едно от тях не съжалявам, честно казано! Но от опита ми до момента виждам, че всичко в някакъв момент се нарежда само – дали заради късмет или далновидност, не знам.

V.S.: В какво откриваш късмета?
Н.Ш.: Аз съм късметлия и не го крия! Даже съм много доволен от този факт! Смятам, че “да имаш късмет” е право на всички. Но има едно “правило”, на което вярвам и то е, че работата те слага там, където късметът ще те намери. Ако не работиш и не се трудиш – в пряк и преносен смисъл, няма как да ти се случи каквото и да било! Убеден съм, че хората, които не работят и само мрънкат, за всичко, включително че нямат късмет, просто са мързеливи!

V.S.: Кое не разбираш и най-вероятно никога няма да проумееш в женското поведение?
Н.Ш.: Ще съм бърз с отговора си. Не разбирам защо не се казва, когато трябва, какво и кое не е наред!? И на мен невинаги ми се получава, колкото и да се старая, защото понякога съм сръдльо. Но, когато от нещо не съм доволен и не ми е ок, се старая да го казвам във възможно най-прав текст така, че да бъда разбран, без да е брутално и невъзпитано. И смятам, че по този начин се решават много проблеми, тъй като част от скандалите и недоразуменията между хората идват от неговорене и неразбирателство. И в крайна сметка се оказва, че истинските проблеми са много по-малко на фона на трупащите се пререкания.

V.S.: Ако любовта е сцена, какъв точно би бил нейният вид?
Н.Ш.: За всеки ще е различен. Поне на този етап от живота си намирам моногамията в любовните отношения за изключително важна и смятам, че така и трябва да бъде. В моята сцена любовта е спектакъл за двама. И за момента е чудесно!

V.S.: Ако “във виното е истината”, какъв ще е цветът му?
Н.Ш.: Розе, определено, макар и да не съм фен на алкохола, освен на бирата, понякога! Защото истината винаги е някъде по средата, ако я пречупим през призмата на конфликтите.

V.S.: Ако “човекът е човек, когато е на път”, какви ще са транспортното средство, дестинацията и сезонът?
Н.Ш.: С Теа обожаваме да пътуваме. Обикновено на път сме си само ние, защото и на двамата професионалните ни ангажименти са много и не ни остава достатъчно време един за друг, а имаме тази необходимост. Пътуването е нашият общ път, по време на който изцяло си обръщаме нужното внимание. Ако пътищата са проходими, сезонът не влияе на пътешествията ни. Дестинацията също никога не е имала значение за нас, стига да не е безцелно шляене. А транспортното средство е източник на щастие, не само защото пътуването ми носи огромна радост, но и защото една от най-големите ми страсти са автомобилите.

V.S.: Ако “обичта на мъжа минава през корема”, какъв ще е вкусът й?
Н.Ш.: Хм! Вкусът й... Амиии, в различни моменти обичам различни вкусове, така че, може би, би бил не един, но винаги конкретен, в зависимост от ситуацията, послевкус.

V.S.: Ако медицината спасява човешки животи, то кое спасява душите на лекарите?
Н.Ш.: Удовлетворението, предполагам. Все още не съм бил в ситуация, в която отговорността да зависи изцяло от мен, но когато това време дойде, ще трябва да намеря правилната формула. Признателността може да бъде под формата на думата “Благодаря!”, казана от пациент, или от близките му, или от колегите му. Но личното усещане за добре свършена работа е единственото нещо, което може да спаси душата на един доктор! Много хора се чувстват неудовлетворени и не могат да се справят със стреса, което е огромен проблем, водещ към употребата на алкохол и наркотици. И това в пълна сила важи и за лекарите.

V.S.: Ако ”кучето е най-добрият прятел на човека”, то какво, тогава, е човекът за него?
Н.Ш.: За кучето човекът е неговия свят! Казват, че в живота си човек може да има много кучета - те не живеят толкова дълго, колкото нас, за съжаление. Но за кучето човекът, неговият собственик, е само един и той е целият му свят! Затова смятам, че ако имаш правилните отношения със своето куче, то ще ти бъде покорно, независимо от ситуацията. А иначе може да бъде и най-страшната участ, която може да го сполети.

V.S.: “Спортът е здраве”, какво би добавил?
Н.Ш.: Спорт, спорт и пак спорт! За мен са честите тренировки, минимум пет пъти седмично. Те са един от основните фактори, с които мога да запазвам психическото си здраве, заради цялото напрежение, под което съм. Ако физически не успея да се разтоваря, не се чувствам никак добре.

V.S.: Да речем, че все още си дете и двете ти любими игри засега са актьорството и медицината. Тогава какъв ще станеш, когато пораснеш голям?
Н.Ш.: Както се казва - Божа работа! Начертал съм си някакъв мислен път в главата, но не се знае какво ще стане. Записах медицина с идеята, че искам да се занимавам с кардио хирургия. Но видях, че това не е за мен и за момента съм пренасочил желанието си към пластичната хирургия, както и да остана в България. Така че - не мога да се зарека в нищо.

V.S.: Цветът, с който сутрин се събуждаш?
Н.Ш.: Не е само един. Понякога се събуждам с много плътно черно, понякога със светло зелено, друг път – с жълто. Не знам дали е от зодията – не вярвам много на тези неща, но имам в себе с и добрия, и лошия близнак. Като съм с добрия, настроението ми е чудесно и всичко е наред. Но когато се прояви лошият, съм зверска чума и не е особено приятно човек да е покрай мен в тези моменти. Усещам и се боря с това, колкото и да не ми е лесно да го променя.

V.S.: Вкусът, с който вечер си лягаш?
Н.Ш.: В повечето случаи е този на сладката умора. Аз съм доста праволинеен и обичам да програмирам деня си от началото до края, и когато планът е изпълнен, си лягам с това мъничко удовлетворение. Случвало се е и да ми горчи, заради общуването с многото и различни хора - не мога винаги да се разбера с всеки. Стремя се да запазвам добрия тон, въпреки собствения ми чепат характер.

V.S.: Ароматът, който споделя деня ти?
Н.Ш.: Амиии..., не знам дали мога да отговоря. Но, от чисто медицинска гледна точка, не спираме да усещаме ежедневните стимули около нас. Ето, измъкнах се! J

V.S.: Думите, заради които си готов да скочиш и да се бориш?
Н.Ш.: Ще използвам английския израз “Pressure create diamonds”, който в буквален превод означава „Напрежението създава диаманти”. Знаете, че има теория, според която въглищата се смятат за причината за образуването на тези скъпоценни камъни. Ако я приложим за хората, то тогава интензитета и постоянството в труда и работата им ще „шлифова” от тях добри специалисти. Никога не съм избирал „лесния начин”, въпреки изскачалите възможности. Предпочитам да се справям сам и да работя, колкото е нужно, защото не искам подаръци или да вървя по лесния път. Затова и не харесвам манталитета на хората, които дават последните пари в джоба си – без значение имат ли семейство или не - за билетче от лотарията, пакет от 10 цигари и пластмасово патронче с алкохол. И без изобщо да са работили, защото ги мързи, ще търкат хартийката и ще чакат късмета и парите сами да дойдат при тях! Това ме побърква!

V.S.: Мечтата, заради която дишаш?
Н.Ш.: Ако трябва да съм честен, много обичам да се захващам с нови неща, които не разбирам и в които не съм добър, защото ми харесва „да играя”, „да оперирам” и да се развивам в нови области. Искам да разбирам кое как работи и се прави правилно и според мен, ако се захващаш да вършиш нещо, трябва да е „както трябва”. Все едно да искаш да спечелиш, а не да влезеш в играта само заради участието. Та, в общи линии, мечтая да ставам по-добър с нещата, които правя!

V.S.: Човекът/хората, заради които живееш?
Н.Ш.: Категорично Теа и семейството ми! Това са единствените хора, които са съвсем близо до мен и знаят всичко за мен. Те не могат да се сложат в никаква категория, “те не са хора”, те са всичко за мен! Особено в дните, когато се събуждам с чумата... Без тях нямаше да съм това, което съм. Без родителите ми, които много обичам, нямаше да съм на този свят, очевидно е, за което съм им безкрайно благодарен. Без Теа пак нямаше да съм тук и така, защото, откакто сме заедно, тя ми помага, мотивира и движи напред страшно много.

V.S.: „Нещото”, което ти се ще да откраднеш?
Н.Ш.: Мисля, че имам нужда да се науча да бъда по-търпелив. Това е едно от негативните неща, които намирам в себе си - липсата на търпение. Когато реша, че искам нещо, и то - много, правя всичко възможно да го имам по-бързо, сега, на мига. И ми е много трудно да поотлагам желанията си напред във времето.

V.S.: Порокът, от който няма да се откажеш?
Н.Ш.: От гледната точка на днешния ден - високите скорости, колкото и глупаво да звучи.

V.S.: “Сцената”, която не понасяш?
Н.Ш.: Поведението на шумните и невъзпитани хора. Това е нещо, което наистина ме побърква и ме вади от обувките за четвърт секунда! Много мразя кресливите, некултурни, нетактични, несъобразителни и нахални хора.

V.S.: “Кадърът”, в който би се превърнал?
Н.Ш.: Поне днес не намирам себе си само в един кадър, с който да се отъждествя. Имайки предвид всичко, с което се занимавам, мисля, че засега нещата в живота ми се подреждат много добре - завършвам медицина, спортувам, снимам, имам дългогодишна връзка... Това са много кадри.

V.S.: “Ролята”, от която не можеш да избягаш?
Н.Ш.: По-скоро е израз и той е “секссимвол”, който през последната година - незнайно защо, ми лепнаха и това изключително ме смущава. Понятието за мен е обидно, доста остаряло и базирано само на опаковката и визията. Не бих искал да ме идентифицират с него, защото притежавам други, далеч по-стойностни качества и съм повече от някакъв външен вид.

V.S.: Грешката, която те преследва?
Н.Ш.: Цели 12 години учих в еврейско училище и не научих иврит! Бъкел не знам, а той е много екзотичен език, който би могъл да ми отвори много врати. Езиците в днешно време са валутата, ключът, бялото знаме за всичко. Така че в динамичната технологична епоха, в която сега живеем, да знаеш само английски, както е при мен, е като да знаеш майчиния си език - т.е. - нищо особено. Но, все още не е късно да се поправя, само да намеря малко повече свободно време.

V.S.: Съветът, който винаги имаш “наум”?
Н.Ш.: Отново е свързан с липсата ми на търпение - чертата, която не харесвам в себе си, и често си повтарям “Трай, бабо, за хубост!”. А за медицината ще ми трябва мнооого от него, което е най-куриозното! Може би ще се науча с времето.

V.S.: “Инструментът”, без който не можеш?
Н.Ш.: Ръцете ми. Не съм можел и няма да мога без тях! Всичко минава през тях - хирургия, коли, театър, с каквото и друго нещо да реша да се захвана. Затова и спрях да тренирам американски футбол и ги пазя повече.

V.S.: “Играчката”, заради която винаги се усмихваш?
Н.Ш.: Отново ще се върна към колите! Наистина това е материалната ми страст, която ми доставя най-голямо удоволствие! Но, например, не се вълнувам и не робувам на дрехи, марки, дизайнери, “имотни състояния”, което, разбира се, не означава, че неглижирам външния си вид.

V.S.: Питието, което обожаваш?
Н.Ш.: 99% от течностите, които пия, са чиста вода - не мога без нея! Но коронното ми удоволствие, което винаги, когато имам възможност, си доставям, е тип стандартен американски лагер, с вкус на хмел и пресен лайм.

V.S.: Пътят, който няма да те откаже да продължиш?
Н.Ш.: Моят път. Вървя по него и ми харесва. Много малко от нещата в живота са фатални. Всеки има цели, които желае да постигне и не бива да се отказва, въпреки препятствията. Макар и само на 24 години, и аз съм се сблъсквал с трудности, които не ме отказват да продължа по този път. Гледам да намирам начин да ги разрешавам.

Така че - ако човек иска - може!