„Една любов на Суан“ (превод: Росица Ташева) е единствената част от многотомника, която представлява и самостоятелно произведение, посветено на любовната страст на един естет към една „кокотка“. Това е разказ за любовта, за ревността, за съмнението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с необикновено психологическо проникновение. Няма в световната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ художествен анализ на любовната обсебеност. Особеното очарование на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му стил – дългите фрази с по няколко вметнати изречения, усложнени, понякога трудни за четене, но винаги премислени, стройни, хармонични като музикалния откъс от една соната, на който Пруст посвещава вдъхновени редове.
Марсел Пруст е един от най-значимите представители на модернизма в литературата, коренно променил световния литературен климат в началото на XX век. Името му се свързва преди всичко с повествователния стил „поток на съзнанието“ и с монументалния седемтомен роман „По следите на изгубеното време“. На пръв поглед романът проследява живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки събитията, чувствата и настроенията на повествователя. При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размисли за нравите, за времето и за капаните на паметта. Повлечен от течението на спомените и уроците на миналото, героят сякаш очаква те да го доближат до истината за смисъла на живота.
След като два мегаломански проекта за екранизация на „По следите на изгубеното време“ се провалят, Фолкер Шльондорф поема предизвикателството да режисира „Една любов на Суан” по сценарий на Питър Брук и Жан-Клод Кариер. Филмът излиза през 1984 г., главните роли се изпълняват от Джеръми Айрънс, Орнела Мути и Ален Делон.
