Следва

Double Trouble: Bubble gum in Cuba

Editor's choice: Архиви от А-балове

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12!

All fashion преди 5 години

Май месец. Бално време - рокли, костюми, букли, коли, алкохол. Пълна програма. От всичко по много, но най-вече спомени, които ще носим с нас завинаги. И понеже вече и във въздуха се носи ароматът на абитуриенти, решихме и ние да си припомним нашите балове, смешни, леко тъжни, красиви, много млади и прекрасни, и да теглим раносметката 1-5-10 и повече години по-късно къде, деца, сгрешихме, къде - не, и как, ако има как, бихме преживели същото отново.

Цветина
Определено, ако балът ми беше сега, то визията ми далеч нямаше да е тази. Даже  симпатично се себеподигравам относно божествения си избор ала испански сериал с това цвете в косата и комбо между черно и червено. Роклята нямаше да е толкова дълга и помпозна, нито прическата и гримът. Излишно е, не че и тогава не го осъзнавах, но... Ако можех да променя нещо, то определено щях да заложа на черния цвят и доста минималистичен дизайн по тялото. Обувките вероятно щяха да са кецове, косата пусната, а гримът - семпла спирала и лека очна линия. Не беше нужно повече!

Петя
Като най-прясно разделила се с училището в Редакцията, емоциите около целия бал, избиране на рокля, обувки, прическа, грим и т.н., са ми най-пресни. Аз лично не изпитах особена драма около подготовката - не съм прекарвала месеци в търсене на перфектната рокля, нито съм използвала услугите на шивач, в действителност премерих точно две рокли и просто взех едната и то през ноември - половин година преди самия бал. След като имах роклята, изграждането на цялостната визия не беше никак трудно. Изчистена линия, неособено строг силует и семпла бюти визия. Засега никак не съжалявам за избора си, дори все търся повод да я облека отново.

Ако трябваше да избирам пак, може би бих направила сходен избор, сменяйки единствено количеството фуркети в косата, тъй като махането им в 10 сутринта, когато единственото ми желание беше да поспя, не беше особено приятно.

Давид
Бал като бал, дойде и времето, когато завършихме великото /задължително/ училище. Драмите започват, когато всички са прекалено изнервени от шивачките, нямат подходящи обувки, а отгоре на всичко в града ми има терористична атака. Настрана от всичко това, аз все още ръчно си правя 5000-те капси върху палтото, заради които завърших с превръзки на ръцете. Сладки мъки… Влизам на бала, преподавателите остават с отворена уста, а пък съучениците ми не разбрират какво точно представлява одеждата ми. Горките души са свикнали на селски ризи или, за по-модерните, тъмно сини костюми. От друга страна, постигнах това, което исках, бях супер щастлив, а дори от ушите ми избухваше силна доза самочувствие. Днес, след почти 3 години, отново разглеждам визията, оформена от бяла риза със столче и деколте, тесен черен панталон, дълго търсени ботуши и, разбира се, почти 10 килограмов фрак. Какво бих променил? Абсолютно нищо. Все още съм в любовна връзка с дрехите и, разбира се, отново бих ги носил. Единственото нещо, което сега бих пипнал иначе, е прическата ала торта на главата ми, добавяща още няколко сантиметра на височината и отнемаща още малко килограми от тези, които имах. Но беше модерна, все пак.

Диана
След Петя и Давид аз съм третият най-наскоро завършил елемент в Редакцията. Разликата при мен обаче е, че аз нямах бал, или поне не точно. Моето голямо „завършване“ се състоя в това да взема първата рокля и random чифт обувки и да поканя цялата рода + приятели, от които да събера „капитал“. След което да се замъкна до Народния театър /ние се събирахме там, защото имаше избори в училището/, да постоя 10 минути и да си тръгна. Разбира се, отидох да празнувам другаде. Идеята за бала е много яка и оставя жесток спомен, но на мен в този момент ми се струваше като излишна суета. Ако имах опция да избера пак, може би щях дa взема друго решение, въпреки че понастоящем не съжалявам за избора си. И понеже явно кадърът е задължителен, избрах снимка със сходно облекло, на това, на което бих се спряла, ако имах бал сега.

More All fashion