Местоположението е брегова линия на скали на височина от 200 метра, където никога не са съществували къщи. Имагинерно гледаме дъжда през чилийски, т.н. остров, аеро-свързан със Запада, Изтока и Севера.
Къщата е проектирана от видими дървени модули, образуващи базисен скелет. Скелетното кубче е импрегнирано в карболинеум /черен цвят/, допълнен с едностранна облицовка от стени в тъмнокафяво дърво.
Екстериорното решение е ориентирано към натуралното усещане чрез функцията на местното дърво. Освен в базисния скелет, оформящ къщата, дървото е водещ елемент в конструкцията на настилката на пространната веранда. Имайки предвид местоположението и неравностите, които задават скалите, дворното място на жилището е организирано в няколко нива от тераси. Къщата е скрита зад тераса, имитираща таван, същевременно играещ ролята на централен двор, свързан с достъпа. Пътят до жилището е прецизиран в горната част чрез пътечки-стълби, които свързват всяка отделна по ниво част на комплекса.
Не сте забравили с какво се вдъхновявахме предната седмица, нали?
Тематично, външната естетика е пренесена и в интериора с бели стени и тавани и тъмна дървена подова настилка. Двете спални, салонът, трапезарията и кухнята споделят едно и също пространство, свързано с красивата морска гледка чрез обемността на прозорците. През деня помещенията комуникират в аеродинамична и транспарентна среда, а през нощта големите врати осигуряват интимност и уют в спалните.
Динамиката в пространството се постига с коралово оранжевите интериорни детайли, пречупващи монохромното поведение на бяло и кафяво.
Навън продължава да вали. Все още сме на терасата в Чили, наблюдаваме капките дъжд по неравните стени на скалите. А вие?
