Следва

Новите АРТ лица: Емануил Алберт vol.2

Новите АРТ лица: Емануил Алберт vol.1

Този път View Sofia сне.

People of art преди 5 години

Той! Симпатичните 183 сантиметра, побрани в душата на същински градски хамелеон, който пречупва нещата през блендата на камерата и фотоапарата.



Емануил Алберт. Запомнящо се, нали? Звучи една идея помпозно, но всъщност историята на това име е далеч по-приземяваща, отколкото дори предполагате. Баща му се казва Алберт, кръстен на Алберт Айнщайн, захвърлен в детски дом, нежелано дете, не познава баща си. А той - Емо, именно заради тази силна история, ще смени съвсем официално фамилията си на Алберт, за да го направи родоначалник, както сам казва. "Той е личният ми герой в живота и е главната причина да се пиша така навсякъде. Така му отдавам чест всеки ден. На тази планета съм благодарение на него и съм това, което съм благодарение на него. И, разбира се, да не се лъжем - Алберт звучи готино, чуждестранно и разпознаваемо."

Вторият ни въпрос е моменталното: Защо руса коса? Нормално, някак си бие на очи даже от много далеч. А той ни отговаря така: "Сестра ми е фризьор и ми каза: "Искам да пробвам нещо, искаш ли да дойдеш в студиото" и аз бидейки обичливия брат, който съм, казах: Да, няма проблеми. Пък и през годините доста съм импровизирал с косата си."


На 25 е, от около половин година си е отново в България. През 2011 година експлозията в японската АЕЦ "Фукушима" препречва мечтите му да се запише да изучава бакалавър в азиатската страна. Набързо нещата се обръщат на 180 градуса - и така: локацията се оказва Великобритания, където записва двоен бакалавър МИО с акцент към азиатската икономика и японски език, разбира се!

Винаги е готов или поне така твърди. Не излиза без четка за зъби, защото пътува постоянно, а и "никога не знаеш кога една красива девойка ще те покани на гости". Не спира да говори, но пък това е хубаво. Как? Ще разберете от редовете по-долу>>>, където Е.А. дума след дума, кадър след кадър, прави едно цяло.

V.S.: Обяснението на любовта ти към Япония и всичко нейно?
Емануил Алберт: За разлика от повечето хора, които по принцип са вдъхновени от тяхната култура, моето начало с японския е доста скучно. Голяма част от хората се интересуват от Япония заради самураите или бойните изкуства, анимето и манга културата. При мен беше просто... Осми срещу девети клас майка ми, наблюдавайки ме цяла година, ми каза, че не се натоварвам достатъчно и трябва да запиша още един език. А малко преди това бях пътувал до Азия, по-точно Сингапур. Тогава всъщност се влюбих в Далечния изток... и тя, знаейки колко много ми харесва, ме попита: "Защо не започнеш да учиш японски език?". Нестандартно е, а и тогава Китай все още не беше гигантът, който е, и най-развитата държава там бе Япония. Пропуснах първия си урок по японски, но после бързо наваксах и наистина се влюбих в този език.







V.S.: Как се случи така, че намери своята Азия във Великобритания?
Е.А.: След експлозията във Фукушима, родителите ми казаха, че ми трябва бек-ъп план, защото в никакъв случай няма да ме пуснат да замина. Така и стигнах до Великобритания - две години там, а след това година и половина в Япония, и после още една обратно, за да си напиша дисертацията. Цялата тази случка с японския АЕЦ предизвика една друга моя страст, която е свързана с алтернативните методи за произвеждане на енергия и въобще всичко свързано с промените в климата и енергетиката. Всъщност дори тезата ми бе за това - дали Япония има реален шанс да възвърне славата си на една от най-напредналите в този аспект държави след инцидента във Фукушима.

V.S.: Измежду всичко това как се намеси фотографията?
Е.М.: Горе-долу по времето, когато точно завършвах гимназия, ми стана любопитно дали може да се рисува на компютър, защото още от малък се занимавам с рисуване. И така минаваш от Paint към чудото, наречено Photoshop. А тогава единственият начин да го науча беше, мисля че бях 4 или 5 клас, да си купя книга с диск, където имаше програмата и туториали. Така научих основите на Photoshop и започнах да рисувам на него, без да осъзнавам, че е главно програма за ретуширане на снимки. Майка ми също много обича да снима и си беше купила DSLR, за който все не й оставаше време. И аз, интересувайки се от технология и джунджурийки, го подхванах и отидох при Симеон, и му казах, че искам да ме научи да снимам. Тогава той ме посъветва да отделя време и да се опитам да науча основите сам, тоест да прочета всичко и да разбера принципите на фотографията и тогава той да ме открехне за тънкостите. Започнах да снимам в края на 11 клас... Във Великобритания взех фотоапарата, но снимах от време на време, а и заради университета всичко бе по-скоро любителско.

V.S.: Как от хоби се превърна в профи занимание?
E.A.: Работя от доста малък и именно това ми помогна да се ориентирам в живота. Започна, когато мама и татко дойдоха на гости в Япония, и ми донесоха камерата. Дотогава близо година и половина бях без фотоапарат, само с телефон навсякъде. Бях започнал стаж към Аirbnb и там, освен че работeх като Marketing Intern, снимах и имоти. До преди това снимах само портрети и пейзажи, после започнах да чета за интериорна фотография. И така малко по малко с времето с каквато и работа се занимавах, беше все по-креативна и по-креативна, започнах да уча нови аспекти на фотографията.

V.S.: А как се намеси модата в цялата работа?
Е.А.: След завършването ме наеха от Uniqlo, японски retailer, и реално там за първи път започнах да се интересувам от мода-мода. Пръст в това има и най-близката ми приятелка Яна /P.S.: Яна, ако четеш това, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на патерици, защото интервюто няма да излезе утре!/, която живее в Берлин, и е човекът, който ме открехна за Vetements, OFF-White и 032C, и ме разходи по различни concept stores из града. Реално тогава вече работех в сферата на модата, но Яна е човекът, който ми показва всичко най-ново преди да е станало mainstream.

V.S.: Дойдохме си на думата - Мainstream... дразни ли те, че яките нещата стават супер популярни и някак си в това им се губи чара?
Е.А.: Някак си е неизбежно, колкото повече хора те харесват и осъзнават колко уникално нещо предлагаш, толкова повече се доближаваш до известността - нагледен пример за това е The Weeknd, когото боготворя! Не смятам, че има артист, дизайнер или криейтив директор, който иска да седи на ниското и да не взима никакви пари, а едновременно с това да прави свръх яки работи, които да ги оценяват малко хора. Тънък е балансът, всъщност има два начина да гръмнеш - единият е много пресиленият, при който просто искаш да изпъкнеш и ако вече имаш капитал, всячески може да инвестираш в промотиране. Другият е да си наистина уникален и оригинален... абе, просто да имаш това налудничаво виждане за нещата, пречупени през собствената ти призма, защото в един момент хората започват да оценяват това, че си леко луд... като Демна Гвасалия.

V.S.: Стигаме до video making-a... Как и защо от фотография скочи във видео заснемане?
Е.А.: Това е сферата, в която искам да се развивам от доста малък, но не съм го усещал като да е дошло времето, за да започна да се занимавам с това. В момента видео заснемаетно е, ако мога да кажа така: основният ми поминък и препитание. Всичко започна през лятото на миналата година, благодарение на двама мои близки приятели, актьорите Юлиян Костов и Мартин Медникаров. Момчетата си купиха Panasonic GH5, и изпробвайки я, снимах първия си музикален клип - този на литовката Angelou. За една вечер снимане се влюбих в камерата и си купих същата седмица по-късно. Започнах да правя промоционални клипове с приятелите ми от Uniqlo, после заминах на roadtrip из Португалия и там всъщност направих първите си клипове, публикувани някога.


V.S.: Великобритания, Лондон, Япония... как така се прибра отново в България и реши да се занимаваш с това точно тук?
Е.А.: Казах си, че ако остана в Лондон ще ми е много по-трудно да изградя платформа и връзки, които вече имам в България, няколко от много близките ми приятели са известни изпълнители и са в тази сфера. Знаех, че да си направя хубаво портфолио ще ми е много по-лесно и евтино /ще спестя много време и ресурси/, ако се прибера директно в България, заловя се за работа тук, работя година, година и половина и след това изляза навън с готови неща. И малко по малко започнаха да се задвижват нещата, когато се прибрах снимах за Боро Първи, след това за Атанас Колев и така стигаме до Искрата и песента #ПОМНЯ, по която работихме заедно - текст, концепция, всичко. Заснехме видеото за ден и половина, и реално, съвсем искрено мога да кажа, че този клип е първият ми личен успех. Като начин на заснемане и сюжет, с които се гордея, част от текста съм го писал аз и всъщност цялата ми душа е в него, защото това е първият опит въобще да снимам нещо професионално. А видеото оглави Trending в YouTube за България и лично много се гордея как с Искрата направихме всичко От-До сами. Но всъщност, киното е крайната ми цел, въпреки че ще е трудно, защото нямам такова образование, затова засега рекламата е нещото, което най ми допада. Динамиката между музиката, модата и всички тези неща, които се сливат. За това бих се радвал много да снимам промо материали за големи брандове, но мястото за това е чужбина, а за да излезеш там трябва да имаш безупречно протфолио, което ни връща в началото на това, което разказах. 





V.S.: Правиш 100 неща, как успяваш? Какво ли й е в тази глава?
Е.А.: Бъркотия... но писането помага най-много за всичко. Умението да имаш добър похват над езика си, да ти е богат речника и да можеш да пишеш като цяло.

V.S.: А не искаш ли и с това да се пробваш? Да издадеш книга например?
Е.А.: Все още честно казано съм в борба със себе си дали жонглирането между много неща е ок, защото се разпиляваш и не можеш да се концентрираш върху едно нещо. Но някъде вътрешно в мен бунтарът иска да докаже, че може да прави няколко неща достатъчно добре, ако те по някакъв начин се препокриват.

V.S.: А ако трябва да избираш едно. Кое ще е?
Е.А.: Най-вероятно ще е видео заснемането, защото там се пресичат всички тези неща, с които се занимавам.

В средата на седмицата обичаме да разделяме нещата на две, именно и заради това утре ще продължим с Емануил vol.2 /предупредихме ви, че обича да говори/ и една идея по-различни /реактивни/ въпроси, а и кадри. 
Stay tuned... To be countinued...


More from View Sofia

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра