Сутрин, след синьото и преди виолетовото. Свенлив дъжд по листата на липите. Отривисто Слънце през прозорците на антрето. Аромат на бял божур. Ухание на мистериозен парфюм плюс топло кафе. Дъх на черен шоколад, пресни плодове във фруктиерата. Леещ се хармоничен шансон и невидим шал върху нежните ви рамене. Набавете си ги. Обградете се с любов. Отпуснете се удобно в любимия фотьойл. Поканете пролетта през терасата си. Пуснете ни в дома си. Елате с нас!

Защото имахме удоволствието да се запознаем с една дама от Лазурния бряг на Океана, която има топъл поглед, дълбоко сини очи, чаровна усмивка и непристорен интелект. Крехка и стройна, изтънчена и силна, истинска французойка, абсолютна парижанка. Чийто финес се забелязва отдалече по походката, маниерите, аурата. А приближите ли се до Гаел Жос, запознаете ли се с френската писателка, побъбрите ли си лежерно с автора на романите „Часове мълчание“, „Нашият живот на кръстопът“, „Снежна сватба“ и току-що издадения от „Колибри” - „Последният пазител на Елис Айлънд“, ще попаднете в друг, паралелен, хрисим и чист свят. В който тя, с мъдростта на годините си, нестихваща детска жажда и присъщ френски хумор, ни отвежда плавно и неусетно, като разходка по черно-белите клавиши на роял.

И за да я опознаем au moins un peu plus, й зададохме кратки, ексклузивни, 55 въпроса! Защо 55 ли? А защо не!?!

Какво означава името Ви?
Гайель (така звучи от нейните уста малкото й име) идва от Британия и в пряк смисъл може да се преведе и като „келти” - хората, живели някога на голяма територия в северна и средна Европа, т. нар. „Земя на желязото”. А Жос (Жоос, както Гайель го произнесе) е съвсем общо име на хората, живели в западна Франция.

Каква беше първата Ви работа?
Бях журналист.

Сменяли ли сте някога крушка?
Да, разбира се! Защо? Нима има жени, които не могат да го правят?! Особено, ако вземат подходящия модел осветително тяло за подходящата фасонка, ще им е сравнително лесно!



Какво сте Вие – стих или роман?
Поема. Започнах писането си с поезия, така че – стих съм!

Кога виждате по-добре - с отворени или затворени очи?
И по двата начина. С отворени – разбирам, със затворени – чувствам.

Какво „пишат” очите Ви?
Живота.

Какво „виждат” ръцете Ви?
Обичта срещу нас.

Как „диша” сърцето Ви?
Когато разбира и усеща какви са хората.

Кое гали душата Ви?
Любовта и музиката!

Как ухае щастието?
На кафе!



А заради какво сте щастлива?
Заради сега! Заради това, че пием хубаво кафе, че вие сте прекрасни, че барманът е колоритен, дори и заради шума на улицата…

Какъв е вкусът на късмета?
Плодов.

Тогава какво ще направите, ако животът Ви поднесе ягоди?
Определено ги предпочитам пред лимоните и с удоволствие ще ги споделя със семейството си, с вас, с хората, с които съм!

Коя част от денонощието е Вашата?
Сутринта, определено.

И какво виждате сутрин, когато погледнете в огледалото?
Себе си.

А вечер?
И сутрин, и вечер - просто себе си, бавно остаряваща всеки ден.
 
Имат ли цвят Вашите утро и нощи?
Синьо е утрото ми, а нощите - виолетови.

А кой е любимият Ви цвят и защо?
Обичам сивия. Това е цветът на Париж. Отпуска ме.



Кое влияе най-много на настроението Ви?
Няма конкретно „нещо”, като „лошото време”, например. Просто „то” е вътре в мен – мога да съм много щастлива или леко депресирана заради дъжда, например.

А „нещото” помага ли Ви да черпите вдъхновение за книгите си?
Наистина не знам! Историите сами идват при мен и това е най-голямата мистерия – защо аз съм техния избор?!

От какво се изморявате?
Има неща в обществото, които не харесвам и ме изморяват. Те ме правят гневна и ме карат да се ядосвам!

Какво намирате по пътя си?
Хората, въпреки дразнителите в обществото! Всички ние сме различни вселени и това е прекрасно!



Кога тичате в галоп?
Когато се страхувам от нещо.

Кога се чувствате като поредната тухла в стената?
Мисля, че неизменно съм малка част от нея.

Ако се наложи - как бихте я разрушили?
Предполагам, че ще ползвам голям чук, ако реша да го направя, за да видя какво има от другата страна.

Коя беше последната Ви малка грешка?
Може би тази, че понякога не съм достатъчно търпелива.

Кога плесницата не боли?
Не харесвам подобно отношение и поведение. Винаги ме кара да се чувствам тъжна.

Кой е най-яркият Ви детски спомен?
Пътят от нас до училището ми беше много кратък и нямах време да „се разходя”. И моите родители бяха доста ядосани и притеснени, защото наобратно към вкъщи обикалях наоколо повече от час, а те намираха това за нелогично.



Помните ли коя е най-голямата лудория от тийнейджърството Ви?
Може би това, че една нощ предпочетох да отида нанякъде с кола с приятели, като шофьорът не беше особено добър и претърпяхме катастрофа в гората.

А сега, като голям човек, какво все още обичате да правите от детските си години?
Нямам добри спомени от детството си, за мен не беше особено хубав период. Така че – по-скоро нищо особено.

За какво все още мечтаете?
За хармония!

Каква ще станете, когато пораснете голяма?
Като малка исках да бъда доктор, но не бях достатъчно добра по математика. Затова сега опитвам да се грижа за хората чрез писането си.

За какво Ви се иска да имате още малко време?
О, да, времето! Много искам да намеря още време отново да свиря на пиано! Преди го правех непрекъснато, но от две години го зарязах. Както и да се науча да пея. Да! Искам да мога да работя и с гласа си – това е моя мечта!



Какво бихте направили, ако за 24 часа сте мъж?
Ще обичам жените!

А отново дете?
Ще играя!

Коя награда за Вас е безценна?
Добрите взаимоотношения между хората и мен.

На какво бихте могли да сте последен пазител?
Може би на някое специално място, подобно на църква, на което хората да искат да идват, за да се срещат, да се успокоят, да си почиват и говорят помежду си. Но не знам дали съществува такова!

Кога можете да запазите часове мълчание?
Обичам музиката много, но предпочитам и обожавам самотата и тишината! Имам нужда от тях и очарованието им.

Кога животът Ви е на кръстопът?
Сега, вчера, не знам. Но мисля, че искам да продължа по моя път – точно този път, независимо от всичко.

Защо една сватба може да е снежна?
Това е тъжна, руска история, затрупана със сняг. Може би – тогава.



Къде не обичате да ходите?
Няма място, на което да не искам да отида! Но избягвам моловете и големите магазини, „гмуркането” във всичко, което е на витрината само, защото „трябва” да го имаме, а реално то изобщо не ни трябва. Хората с лош вкус за музика - също.

А къде искате да отидете?
В Италия, САЩ и други страни, които харесвам, но никога не съм била.

Харесвате да се возите или да шофирате?
Мразя шофирането! Много ме е страх и никак не съм добра в това, така че предпочитам да се возя.

Предпочитате морето или планината?
Не мога да обясня защо точно, но – морето, определено!

Къде Ви отвежда любимото питие?
Червеното вино е винаги релаксиращо и е удоволствие да го споделиш с някого, така че – където ме заведе!



В какво Ви потапя любимата храна?
Много харесвам рибата, която неизменно ме потапя в дълбините на Oкеана.

А Вие какво обичате да готвите?
О, обожавам да готвя! Предпочитам френската кухня, защото така поне съм сигурна, че хората, на които я приготвям, ще останат доволни.

На какво не устоявате да пазарувате?
Не си падам много по пазаруването – твърде е шумно, а и цялата тази навалица от хора… Пък и нямам достатъчно време за това.

Ползвате ли дамска чанта?
Разбира се! Голяма, за да нося къщата си в нея с мен всеки ден! Искате ли да видите?!

С какво асоциирате любимия Ви парфюм?
Обожавам “Shalimar” на Guerlain. Той е сладък и мистериозен, обгръща те като шал. Жалко, че този път го оставих в Париж, заради самолетните ограничения в багажа.



Опишете ни любимата Ви женска вечер!
Вкусна храна, хубаво вино, приятни разговори, много смях и прекрасна музика!

За какво се сещате, когато видите колибри?
Крехкост и красота.

Моля, довършете изречението: „Винаги ще мога да…”!
…чета!

Какви са наблюденията Ви за София?
Не са много – нямаше достатъчно време! Но изглежда слънчево, динамично и съвсем подходящо място за живеене!

Пожелайте нещо на Вашите/наши читатели!
Обичайте, четете, живейте, бъдете свободни, бъдете щастливи!

Ние научихме Гайел да казва на български „Здравейте!” и „Добър вечер!”, а за прекрасното френско озвучаване (не, че не можехме на английски, но, разговаряйки с френска дама, при това – писател, някак друго си е, все пак, френска реч да гали слуха ни в шумния център на София, нали?!) с превода любезно ни помогна Стефани Стойчева.

More from View Sofia

Алвин Шварц събира и разказва „Страшни приказки за мрачни вечери“

All About Life преди 4 години

Излезте от безопасната зона на комфорт.

Стивън Кинг няма да издава в Русия

Celebrities преди 2 години

Стивън Кинг последва примера на канадския си колега Линууд Баркли и обяви, че повече няма да издава в Русия  

Четиво в четвъртък: "Стаята на Джейкъб" от Вирджиния Улф

Books преди 7 години

Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния Улф е сред най-уважаваните фигури в историята на литературния модернизъм...