Следва

Басът Юлиан Константинов превзема сцената на Народния театър

Професор Станислав Семерджиев: Всички сме свързани в Дървото на Живота! Part 2

null

People of art преди 5 години

Обещаната втора част от интервюто с професора, доктора, продуцента и сценариста Станислав Семерджиев. Най-вече с човека с главно "Ч" Стенли, защото както казахме с такъв необятен човек е абсолютно невъзможно да не си говорим до безобразие. Първата част ТУК!



V.S: Да рестартираме машината на времето и да се върнем обратно тук и сега! Колко тежи ключът на един ковчежник, какъвто сте според Европейската сценарна федерация?

С.С.: Това по-добре изобщо да не го коментираме, защото е смешно! Просто в подобен тип организации има позиция "treasurer", подобна на Финансов министър. Нещо като Министър без портфейл, само с ключ. По-скоро отговорността ми на Изпълнителен директор на Световната организация на филмовите училища – CILECT – е тежка, защото реално аз съм човекът, който създава и поддържа перманентната връзка между 180 от най-престижните световни училища и организации. Всяко едно от тях има своята индивидуална, строга структура, философия и политика и човек трябва да ги познава в дълбочина, за да може да осъществява нормален и ползотворен контакт. Няма как да общуваш по един и същ начин с Калифорнийския Университет в САЩ, училището в Акра, Гана, в Сидни, Австралия или в Мумбай, Индия. Това са изключително различни звена и трябва да се знае как да подходи във всяка една ситуация така, че взетото общо решение да бъде ясно и разпознато от всички членове и те да са запознати с личното им преимущество.
Работя усилено върху проект, който сме нарекли "Лаборатория по Етика". С него искаме да изградим пътуващ уъркшоп на световно ниво, който да отиде във възможно най-много училища и в който да се обсъждат въпросите на етиката в образованието по кино и телевизия. Това е един многопластов и сложен процес - създаването на самия "продукт", работата на преподавателя с учащите се, взаимоотношенията между обучаващия се и институцията, в която е, както и между професионалиста и институциите, с които работи, и т.н., и т.н. И всичко това трябва да мине през ума ми, ръцете ми, очите ми и ушите ми. И финалните решения трябва аз да ги взема. Така че - връщам се към въпроса за ключа по принцип - тежи много!

V.S: Да, виждаме масово какво и как ни залива от „телевизора" и, както казва професор Владко Мурдаров, „възпитава" от пояса надолу!
С.С.: Навсякъде е така. Даже ние, в сравнение с други държави, сме добре в това отношение.

V.S: Нима?!
С.С.: О, да! Познавам страни, в които положението е много по-тежко!

V.S: Трябва ли да се сравняваме с тези държави? Не е ли по-добре да „гоним" добрия пример?
С.С.: Разбира се! Само споделям, че не трябва винаги да живеем с усещането, че сме най-зле! По-скоро бих казал, че усилията, които ние полагаме в Академията, са именно в тази посока - да „създаваме" мислещи хора, с артистично, позитивно и градивно усещане за света. Но не само студенти от НАТФИЗ работят в медиите, за съжаление.

V.S: И тук идва въпросът за това, че тази „люпилня" е чудесна, но когато условията, които държавата НЕ предлага за това прекрасно „пиленце", то какво прави? Излита!
С.С.: Е, да, така е! Пак – за съжаление!

V.S: Като заговорихме за студенти, искаме да Ви питам за впечатлението, което Ви правят днешните учещи се, в сравнение с тези отпреди 10-ина години, както и по Ваше време!
С.С.: Непрестанно правя подобни сравнения. Във всяко поколение има талантливи и бездарни, мързеливи и работливи, готови да работят за общото благо и егоисти. Т.е. - няма особена разлика в поколенията, освен външната. И тя е в начина на общуване. Нашето поколение беше по-свито, по-обрано. Не си позволявахме да говорим толкова много, толкова безразсъдно и толкова нахално. До някаква степен не си позволявахме дръзновение, въпреки, че сме били мечтатели и бунтари. Но имахме по-голямо уважение към общуването помежду си и със света!

V.S: Това не идва ли от родителите ни?
С.С.: Да! Всъщност - това е проблемът! Беседването на днешните студенти със самите себе си и помежду им не е уважително. Нямат респект към себе си, към човешката си същност, към света, може би защото никой не им е показал колко е важно това. Човек трябва да получи усещането и разбирането за самоуважение и уважение в семейството си. Иначе започва да възприема всичко като даденост, а не като нещо, за което трябва да се бори. Днешните младежи приемат всичко, което им се случва така, сякаш не се налага да се докажат, че са достойни да го получат и заслужат. Но това е една отколешна ситуация, в която поотрасналите и помъдрелите винаги се отнасят към по-младите с недоволство и скептичност, недоверие и повишени изисквания. Защо трябва всяко ново поколение да бъде сравнявано с предходното?! Според мен, това е губене на енергия в празна посока. Няма никакъв смисъл двете страни да се травмират в поколенчески конфликт, който е наистина огромен и по каноните на драматургията - абсолютно неразрешим. Победител никога няма да има. Нямаме нужда от антагонистичен сблъсък.

V.S: Кога идва човешката разруха? (базираме се на факта, че Стенли е сценарист на филмирания вариант на книгата на Владимир Зарев „Разруха”)
С.С.: И в буквален, и в преносен смисъл - когато човек вече не може се погледне в огледалото. Когато няма сили да приеме собствения си образ. Когато, поглеждайки се в огледалото, не знае какво и кой се крие зад образа, който вижда.
Мина твърде много време, откакто работих по този сценарий. Малко съм отчаян по отношение на филмопроизводствените процеси в България. Мислех, че с времето нещата ще се приближават все повече до световните стандарти. Хората дори в Азия и Африка вече правят един филм в рамките на 6 до 9 месеца, от „А” до „Я”, а при нас месеците заместваме с години. Това е просто абсурд! Аз вече забравих сценария, хората вероятно са забравили книгата и темата в нея, всичко се променя бързо и нещата губят стойност. Обществото се интересува от други теми и проблеми. При всички случаи смятам, че романът „Разруха”, който е изключително стойностен, трябваше да бъде реализиран още преди 15 години, когато беше написан. Разбира се, той засяга такива теми, взаимоотношения и персонажи, които са универсални и заради които ще остане извън времето. Но от друга страна, това е книга, която имаше задачата и успя да направи много ясен разрез на т.нар. „преходен период”. Затова трябваше да се появи тогава, когато този период приключи. Но – каквото – такова! Всяко нещо има своята съдба!

V.S: Имате планове за няколко сериала, като базирайки се на сценария на един от тях изхождаме за следващия ни въпрос. Кои взаимоотношения, според Вас, са по-сложни – между баща и дъщеря или между майка и син?
С.С.: Хм! Имах изключително сложни взаимоотношения с майка си. В същото време, когато вече я няма, разбирам, че те са били неизбежни, а от друга страна – липсват ми ужасно много! Всичко, което се случва между майката и сина, вероятно се получава по същия начин между бащата и дъщерята. Този паралел по-трудно бих могъл да коментирам, защото моята дъщеря от много години не живее в България и рядко се виждаме. Но при всички случаи взаимоотношенията са сложни, защото се крепят едновременно на огромна любов и на голямо отрицание. Майката и бащата непрекъснато опитват да правят всичко с изключителното си желание да бъдат полезни за детето си, да му покажат любовта си, да го закрилят, да го подготвят за живота, да го спасят от някаква ситуация… А детето иска бързо да порасне и да се справя само с живота си и поради тази причина е във вечен конфликт с грижите и обичта на родители си и ги чувства задушаващи. Затова възникват всички усложнения и недоразумения. Едва когато човек достигне до възрастта, в която започне да вижда себе си в собственото си дете, представите и възприятията му започват да се променят.

V.S: Означава ли това, че в „този момент” човекът вече „остарява”?
С.С.: Да кажем, че помъдрява! Защото остаряването е друг тип усещане. То идва, когато усетиш, че вече нищо не ти се прави, безразлично ти е, нямаш рефлекси, не усещаш разликите, между специфичните поведенчески стереотипи, с които се срещаш.
Но в този случай е помъдряване, защото започваш да си даваш сметка как ти си се държал в подобни ситуации и как би трябвало да постъпиш сега.

V.S: А Вие, като един помъдрял вече човек, какво ще пожелаете на младите хора и нашите/Ваши читатели?
С.С.: Пожелавам на всички да се пазите повече! Да пазите здравето си! Да не го рискувате за глупости! Казвам го от личен опит, като го отчитам за груба моя грешка. Позволявал съм си да нехая за него и едва сега разбирам как тази небрежност ми е отнела много други щастливи моменти! Вероятно така сме кодирани… Също така ви пожелавам да намирате време да се вглеждате повече в себе си! Не толкова в екрана на мобилното си устройство, колкото в собствените ви същност, желания и мисли. Да опитвате да ги осъзнавате в пълнота и до каква степен дадени желания и действия биха провокирали поредица от други процеси. Дали бихте искали те изобщо да се случат. А и дали бихте могли да понесете последствията от тях. Пожелавам ви и да имате силната вяра в себе си и в това, че имате талант! Всеки човек има някакъв талант, без да искам да звуча демагогски! Но вече 35 години съм в Академията и съм видял много и различни хора, някои, от които бавно, но изграждат себе си и развиват уменията си. Както и такива, които не са учили тук и имат изключителна дарба! Защото талантът е нещо, което по принцип трябва да се възприеме, че всеки носи в себе си, че всеки е добър в нещо. Всеки има своя мисия на тази Земя. Хората не бива да отделят изкуството от всичко останало и да го качват на пиедестал – видиш ли, онези, с изкуството, са талантливи, а обущарят е просто занаятчия. Няма такова нещо! Така че – намерете дарованието си, развийте го и бъдете истински щастливи, заради това!

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра