"Опероса" вече е факт. Отзивите са повече от добри, а участниците повече от доволни от представянето. Изпълненията на маестро Дарина Такова и младото попълнение Рада Носикова оставиха публиката със затаен дъх по време на трите вечери, през които се проведе фестивалът. Кой обаче е човекът, който седи зад цялото това изпълнение?
Британецът Тим Хопкинс постави „Човешкият глас” (La Voix Humaine) повече от блестящо, независимо от езиковите бариери.
Симбиозата между режисура и изпълнение събра овациите на публиката. Въпреки натоварената работа по време на тазгодишния фестивал, г-н Хопкинс успя да отдели малко време и да ни разкаже малко повече за участието си в "Опероса", за работата си в Royal Opera House, Лондон, за многобройните си пътувания и за това защо всъщност е решил да се занимава с режисура.
V. S. Г-н Хопкинс, Вие сте режисьор на тазгодишната Опероса. Може ли да ни разкажете малко повече за ролята си там?
Т. Х. Работата ми е да режисирам постановката „Човешкият глас” (La Voix Humaine). Всичко това е свързано с много предварителна работа, като в това се включват сценографията и декорите. Докато съм в България помагам на изпълнителите в подготовката и начина, по който да изиграят ролята си – стъпка по стъпка, такт по такт.
V. S. По какво Опероса се различава от всичко, което се правили до момента?
Т. Х. В много аспекти прилича на нещата, които съм правил – постановките имат едни и същи елементи независимо от съдържанието и мястото, на което се провеждат. Уникалното при Опероса е желанието да се създаде нещо ново и различно, което да бъде поставено в красивите околности на Варна. Това означава, че ти имаш възможността да оформиш преживяването на публиката до най-дребния детайл.
V. S. Беше ли трудно да работите в държава, в която не се говори английски, и където екипът е съставен от българи?
Т. Х. Нивото на комуникация беше много добро. Аз не говоря български, но много колеги се справят страшно добре с английския.
V. S. Работили сте в много различни държави и на много различни места – в Teatro dell'Opera Roma в Италия, в Bayerische Staatsoper Festspiel, Staatsoper Hannover, Theatre Basel в Германия, в Graz Oper в Австрия и дори в САЩ. По какъв начин България се различава?
Т. Х. Всички тези места са различни. Аз съм в България едва от 10 дни! Струва ми се обаче, че България е място, на което можеш да видиш много различни неща, а в момента има и голям потенциал за развитие. Опероса определено е част от това.
V. S. Работите в Royal Opera House. Можете ли да ни разкажете малко повече – откога работите там, какво ще имаме възможността да гледаме през следващия сезон?
Т. Х. В операта няма такова нещо като „постоянен режисьор” – всички сме или „посетители” или „гости” (има екип от асистент-режисьори, които отговарят за репертоара на операта, но моята роля е различна). Работил съм на много места на същия принцип – като гостуващ режисьор. Понякога се случва да се завърна на дадено място чак след няколко години – като цяло така се „случват” нещата в операта. Последната ми работа беше върху операта на Бенджамин Бритън – “Оуен Уингрейв” през 2007, история с много духове и много мъдрост. В момента виждам, че в операта работят върху „Дон Карлос”. Режисьор е Ричард Джоунс, което значи, че определено си заслужава да се види.
V. S. Освен че работите в Royal Opera House на Covent Garden, с какво друго се занимавате?
Т. Х. Както споменах, работя като гостуващ режисьор. Освен това правя филми и инсталации. Работя и като научен сътрудник в музикалния факултет на Университета в Съсекс, Великобритания.
V. S. Кога и как решихте да станете режисьор?
Т. Х. Започнах като асистент режисьор през 1987 и постепенно започнах да се занимавам самостоятелно. Не знам защо и как се е случило всичко това. Просто следвах интуицията си имах малко късмет.
V. S. Има ли постановка, която няма да забравите?
T. Х. Да, много. Една от най-запомнящите се е операта на Джон Кейдж – “Europeros”, режисирана от Найджъл Лоъри в Staatsoper Hannover през 2001.
V. S. Освен работата в операта, какви са хобитата ви?
Т. Х. Нямам много време за други неща. Отделям внимание на семейството си.
V. S. Кое е най-важното нещо за човек, който се занимава с музика?
Т. Х. Добър слух.
V. S. Има ли икона или човек, който ви е повлиял по време на работата?
Т. Х. Да, Майлс Дейвис.
V. S. Къде сте по-критични – на сцената или в живота?
Т. Х. На сцената.
