Някои хора обичат понеделниците (да, наистина съществуват такива индивиди!), други пък направо нямат търпение за петъците, трети трепнат в очакване на неделния следобед, аз пък обожавам съботите. До такава степен, че се налага да я вмествам два пъти в седмичната си програма (колкото и шизофренично да звучи). Сряда е почивният ми ден и спокойно мога да го нарека малката ми събота, защото по нищо не се различават - пия чай рано сутрин в компанията на моя милост и купчината списания, позиционирани прилежно на бюрото ми и чакащи удобен миг, за да бъдат разлистени; имам достатъчно време, че да наваксам с шопинга и да продължава да удължавам wishlist-а си от необходимости за сезона; обядвам с по-малката си сестра и след това дълго се разхождаме, за да подсилим сестринския си bond и разбира се, нося новата си леопардова рокля, защото кога иначе мога да я облека, ако не в сряда?? Има ли нещо по-хубаво?
Малки неща, но все от голямо значение. Значение, което може би не осъзнаваш напълно, докато не легнеш вечер и не разгледаш хилядите смислени и безсмислени кадри, които нащракваш през деня.
Докато не видиш колко красив жълт цвят е имала къщата, на чийто фон си се снимала; докато не се вгледаш в снимката на малката си сестра и не осъзнаеш колко много заприличва на теб и колко голям човек е всъщност; докато не погледнеш снимката на новата си книга, от която сякаш почти усещаш мастиления аромат на гланцираните страници; докато не видиш малката фигурка, която срещна по пътя си и за която после дълго мисли, защото откри нещо необикновено в нея; докато не си припомни колко вкусна беше гигантската проция суши, която погълна (в този момент за момент си спомняш, че ти е тежко, а в следващия вече искаш още, защото не броим калории в измислената събота).И така - гледаш и се радваш, на лицето ти се прокрадва усмивка и си изпълнен с удовлетворение от всички тези мънички неща.
Обвинявайте ни после, че телефоните са ни вечно в ръцете и че прекалявам с “тези наши снимки и социални мрежи”.
.jpg)
При положение, че имаме на разположение технологии, които ни позволяват да запаметин всеки един миг щастие, защо да не го правим? Щом има камери, добри колкото тази на любимия ми розов Huawei P20, защо да не снимаме храната си, защо да не снимаме небето и защо да не снимаме как акцента на обувките ни се връзва с интериора?
.jpg)
Изживяваме момента, но и го документираме, за да можем да го изживяваме още много пъти, погледнем ли колекцията си от снимки. Не ни обвинявайте, че сме “пристрастени” - не сме. Отдава ни се възможност и й се отдаваме; в ръцете ни попада извънземна камери, а ние снимаме. Почиваме в сряда - правим я своеобразна събота. Убедих ли ви вече, че ви трябва розов телефон с магическа двойна камера и втора събота в седмицата? Надявам се.
More from View Sofia
Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 5 до 11 юни
Като опровергава мита, че най-горещият сезон е интересен само на морето, TOP SECRET ни дава възможност да усетим по различен начин лятото в София...
Спечели кутия френски макарони от Chez Fefe
Спечели кутия френски макарони от Chez Fefe...
Huawei P50 Pocket, съкровище мое!
Come to my pocket...
