За кожата на един модел. Разкази на очевидци

Ние си падаме по експериментите. Най-добре в първо лице, единствено число.
Най-добре когато в тях участват профита.
Най-добре - неправени досега.

Днес, 15-ти септември 2009 година, решихме, че ще ти е интересно да прочетеш прекрасния разказ-преразказ на една истинска моделка за това как, кога, защо и къде се случват кастингите за участия и, по-важно, какви са двата основни типа желаещи да моделстват млади дами (повече от 50% от тях в ученическа възраст, заради което и избрахме точно днешна дата за публикацията).

В "живия" репортаж на нашата авторка става ясно защо обобщенията не са хубаво нещо и защо като кажем "модел" не трябва обезателно да разбираме "тъпо същество с претенции", а със същия успех следва да се сещаме за определение, близко до "симпатично момиче от западен тип без претенции, но с много чар".

Материалът, който ти предлагаме е автентичен, трогващ и много мил. Виж!

Разказ 1

Ооо, не! Алармата! Едва отварям очи, 10:30 е, как може да правят кастингите толкова рано, не знаят ли, че истинските манекенки се нуждаят oт beauty sleep? Правя си кафе и сядам пред телевизора, още сънена. Излязъл е новият клип на Преслава, тооооолкова е секси! Искам да приличам на нея!

Следва топъл душ, тясна пола, сутиенът ми с подплънки и нааааай-високите ми обувки! Тигрови са, страхотно, нали!? Сега грима... ооо, не! Фон дьо тенът ми е свършил! Отново! Трябва да направят по-големи опаковки, за да не се налага да си купувам всяка седмица – 100-200 мл. да речем.. Слагам и от тъмните си сенки – те правят очите ми толкова големи и естествени!

Почти 12 е.. трябва да тръгвам! Толкова мразя градския транспорт, вътре има противни хора, които ме гледат странно. Нямам място там, може някой да ме урочаса.

Качвам се в такси и казвам адреса. Когато пристигаме, косата ми вече е развалила формата си от смъкнатите прозорци, много неприятно. Отивам в сградата, където е кастингът, и портиерът ме пита къде отивам. Как така къде? Ало, дядка, аз съм манекенка, не виждаш ли? Невъзпитани хора!

Агентът ме посреща намръщен, била съм закъсняла. Естествено, че ще закъснея, моделка съм. Освен това е толкова рано... Влизам в залата с още някакви там невзрачни девойки с дънки и без никакъв грим. Не разбирам как очакват да впечатлят някого с тази външност? Сядам при моите момичета. Вики се хвали с пръстена от новото си гадже. Какво се фука толкова за един пръстен, аз имам нова кола!

Някаква жена вика всички по отделно в офиса, говорят си и ги снима. Идва и моят ред, представям й се, обяснявам й колко харесвам Dolce & Gabbana и как просто няма как да не ме вземат за рекламно лице. Тя ме погледна без да каже нищо и ме снима.

Ооо, ще ме вземат и още как!

Разказ 2

Отварям очи... Още ми се спи, но е време за ставане. Докато си мия зъбите, се сещам, че днес съм на кастинг и за кратко се развълнувам, но с първата глътка кафе пулсът ми се забавя – просто поредният ангажимент.

Взимам си душ, прибирам си косата и избягвам несесерчето с гримове. Обличам набързо нещо удобно и излизам от вкъщи. Трамваят идва бързо, както никога. Качвам се и отново проверявам адреса на картата. Мисля, че ще го намеря лесно.

Заглеждам се в улиците и къщите, и докато се усетя, идва моята спирка. Слизам и наистина намирам сградата доста бързо. Портиерът ме упътва на кой етаж да се кача и точно в 12 влизам в залата. Усмихвам се на букера и сядам на един стол в ъгъла. След секунди идва и Ани, грееща повече от обикновено. Сяда при мен с новината, че са я приели в желания университет, много готино!

Скоро залата се пълни, всички разговаряме оживено. Аз и момичетата обсъждаме страхотната изложба в центъра, хубавите филми напоследък и новооткрития индийски ресторант наблизо. През това време от съседния стол мацка с тигрови обувки развълнувано говори за новата си кола, която гаджето й подарило – била тооооолкова сладка, нищо, че не можела да кара. Идва моят ред и някаква жена ме извиква в офиса. Поговорихме си, поснима ме и си тръгнах. Както всеки път...

Вече минава 14.00, мисля, че е време за палачинки. Ани е съгласна и се отправяме към нашето място. По-късно получих обаждане, бяха ме избрали.