Истории от живота: Simply Streep

Истории от живота: Simply Streep

The Devil Wears Prada...

Невъзможно е да сведем биографията на Мерил Стрийп до няколко прости изречения - тя е побрана в книги. Друга причина най-вероятно е и фактът, че критиците не престават да я наричат най-великата актриса на нашето време, защото в края на краищата Мерил Стрий е точно това. През всичките 40 години, обуславящи нейната кариера, Мерил непрестанно се развива, никога не прави това, което всички очакват, поема в различна посока с всяка следваща роля и я прави най-добрата си досега.

Мерил Луис Стрийп е родена на 22 юни 1949 г. в семейството на управител на фармацевтична компания Хари Стрийп и неособено известна комерсиална актриса - Мери Стрийп. Мерил описва 7-годишното си Аз като вече изглеждаща на близо 40 и също толкова осъзната: "Децата си мислеха, че съм една от учителките им." Мерил израства с двама братя и благодарение на доброто финансово състояние на семейството им - в една богата на културни изживявания среда. Стрийп се връща към тези времена с усмивка и с лека насмешка казва: "Бях малко грозно момиченце с огромна уста и страшна позьорка." В гимназията Мерил развива певческите си способности, а чак в колежа осъзнава, че истинската й страст е сцената и започва да я преследва.

Уменията й да пресъздава най-различни роли по необикновено истински начин не остават незабелязани и скоро и публиката има възможност да се радва на таланта й в забележителното пресъздаване на образа на Констанс Гарнет в пиеса на състуденти. С всяка следваща роля напрежението расте, усеща се как нещо голямо е на път да се случи. Мерил се мести в Ню Йорк през 1975 г., където получава първата си официална роля на театралната сцена. След няколко години, съвсем естествено, Мерил започва да привлича вниманието на филмови продуценти и така получава второстепенна роля в продукцията "Джулия", партнирайки си с имена като Джейн Фонда и Максимилиан Шел. Мерил признава, че е истински отвратена от първата си роля на голям екран: "Когато видях лицето си на екран за първи път, бях изцяло ужасена. Снимаха ме от най-грозния ми ъгъл, а диалогът не течеше в същия ред, в който го бяхме заснели. Мислех, че съм направила огромна грешка. За момент просто намразих тази индустрия." Заканата да се откаже от филмовата индустрия въобще не се случва - кратко след първия неуспешен опит на големия екран, Мерил получава роля в тв-продукция, а след това и в нова филмова, и двете далеч по-успешни от първата. През декември 78-ма, непосредствено след небивалия успех на "Ловецът на елени", Мерил се жени за скулптора Доналд Гъмър и ражда първото си дете Хенри Гъмър. На този етап от живота си Стрийп има всичко - семейство, спечелен Златен глобус и стремглаво вървяща нагоре кариера, но по нищо не личи да иска да си почива.

Почти веднага след като става майка, се захваща с ролята си на жената на Уди Алън в емблематичния за творчеството на Алън "Манхатън".

През април 1980 г. Мерил Стрийп печели първия си Оскар за поддържаща роля във филма "Крамър срещу Крамър" - първият от многото спечелени в следващите близо 40 години. След само три години във филмовата индустрия, Мерил участва в двата най-успешни филма за последните две десетилетия; печели престижни награди за ролите си в театъра, киното и телевизията и това е само началото на изключителната й кариера.

Следват още няколко успешни роли, а три години (1983г.) по-късно на бял свят се появява и първта дъщеря в семейството на Мерил и Доналд - Мери Уила. Отново без да си дава кой знае колко време за почивка, Стрийп започва да репетира с екранния си партньор от "Ловецът на елени" Родърт де Ниро, този път в "Да се влюбиш" (1984).

1986 г. е наситена с емоции за Мерил - получава поредна номинация за Златен глобус, но и специална награда от обществото на критиците в ЛА, както и италианската кинонаграда Давид на Дантело. Друго особено събитие през тази съдбоносна година е появата на третата й рожба - Грейс Джейн.

В края на 80-те се навършват 10 години, откакто Мерил е на сцена и вече има зад гърба си редица постижения; постижения, за които много нейни колеги чакат цял живот. Печели два Оскара, три Златни глобуса, както и пет People's Choice награди, но има друга цифра освен тези, която ще определя кариерата й оттук нататък - навършването на "сакралните" за Холивуд 40.

Много от успешните холивудски актриси просто изчезват от публичното полезрение като на магия, когато навършат 40. Стрийп също не е застрахована от такава професионална участ - следват няколко слаби години вследствие на поредица от неподходящи роли, които избира, но това все пак е Мерил Стийп, не кой да е. Успява да се задържи на полагащото й се място, защото има още много какво да покаже. В крайна сметка всичко се стабилизира след поредна номинация за Оскар - кариерата й претърпява своеобразен Ренесанс и филмите й след 1995-та са като учебник за това как се прави кино и какво е перфектно актьорско изпълнение.

С началото на новото хилядолетие, Мерил се отдава на дългоочаквана и заслужена почивка, която досега не е взимала - цели три години Срийп не се появява на екран, което е абсолютен прецедент в кариерата й. Изглежда три години са достатъчни, за да възвърне силите си и през 2003 г. актрисата се завръща с пълна пара право в епицентъра на събиията, включвайки се в продукцията на Спайк Джоунс и Чарли Кауфман "Адаптация".

През 2007г. с изпълнението си на роята на Миранда Прийсли в "Дяволът носи Прада" Стрийп печели шестия си Златен глобус и четиринадесетата си номинация за "Оскар", който всъщност отива при Хелън Мирън, и, все пак, на 57-годишна възраст Мерил отново е на върха и отново не дава дори знак за предполагаема почивка в близко бъдеще.

Златното момиче на Холивуд започва новото десетилетие ударно в ролята на Желязната лейди. Критиците са настроени необичайно положително, имайки предвид, че небританска актриса ще изиграе ролята на един от най-емблематичните британски лидери, и то неслучайно. Мерил се справя абсолютно безупречно в ролята на Маргарет Тачър.

Магията на майсторството на Мерил не може да бъде описана с прости думи или разбрана без да се види - тя просто хваща роля, каквато и да е - дали ще е жена на средна възраст със семейни проблеми, главната редакторка на Модната Библия, или Желязната лейди, Стрийп вкарва сърцето, душата си и безмерния си талант във всичко, което прави, а резултатите са налице. Замисляме се защо сме такива егоисти, че пестим това, което влагаме от себе си? Страх ни е или пък мислим, че няма да бъдем оценени? Което и да е,  нужно е да опитаме да предолеем себе си и упорития безмислен инат и просто да вложим сърцето си в своята кауза. Каквато и да е тя. Тази на Мерил очевидно е кариерата, а каква е вашата?

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.