Той е колумбийски кокаинов лорд, оглавявал картела на Меделин и доминирал кокаиновата контрабанда в световен план през 80-те.
Тя е смятана за най-известната жена в Южна Америка през 80-те.
Историята на любовта им е история на магически реализъм, история, в която ежедневната реалност на Колумбия е разкъсвана от разкош, копнеж, страх и насилие, от противоположности, чиято сила нахлува и помита реалността такава, каквато я познаваме.
Фигурата на Пабло Ескобар както приживе, така и постмортем, е почти митологизирана в популярната култура, а историята на възходa и падението му са се превърнали в алегория на социалния и политически живот в Колумбия през 80-те. Наричан е „кралят на кокаина“, всеизвестен е с хилядите убийства и атентати, поръчани от него, а в пика на влиянието си картелът му прави 70 милиона долара всеки ден. Със състоянието си Пабло строи жилища, училища, пътища и стадиони за бездомните в Колумбийския квартал Меделин. Бедните го издигат в култ, наричат го Патрон и го почитат като латиноамерикански Робин Худ– това е Ескобар в очите на Колумбия през 70-те, разкъсвана от бедност, политически конфликти, елитарно лицемерие и корупция.
Къде свършва Пабло и къде започва Ескобар в очите на Вирхиния Валехо, жената, чиято любов към него й коства социално и културно изгнание?
Телевизионната кариера на Валехо, довела до запознанството й с Ескобар, започва през 1972-ра, когато става водеща на новинарско предаване, бързо натрупало популярност в Латинска Америка. Десет години по-късно, Валехо за първи път среща Ескобар на устроено от него парти през 1982-ра, където мигновено е привлечена от чара, чувството за хумор и обноските на кокаиновия лорд. Ескобар, от своя страна, е впечатлен не само от красотата и вродения финес на Вирхиния, но и от възможностите, които журналистическият статут и медийната й популярност представляват за бъдещите му политически амбиции. Години по-късно, дуализмът, определящ природата и образа на Пабло както за близките му, така и за външното око, става водещият мотив в биографичната книга на Валехо – „Да Обичаш Пабло, Да Мразиш Ескобар“ (превърната във филм с Хавиер Бардем и Пенелопе Круз през 2018-та).
Мемоарите на Вирхиния представляват изключителен поглед върху митологизираната личност на Ескобар от началото на връзката им до самия й край. В началото на 80-те, произходът на чудовищното състояние на Пабло е все още мистерия, а той е познат като влиятелен патрон на културата, социално и патриотично ангажиран, идолизиран от бедните млад конгресмен с амбициозни мечти за политическо развитие. В момента, в който Вирхиния среща Пабло, масовите убийства, полицейското насилие и политическите атентати, резултат от най-мащабния кокаинов бизнес в световен план, още не са превърнали Ескобар от строг и властен бизнесмен, в параноичен бежанец, укриващ се в изоставени ферми и евтини хотели в месеците преди смъртта си през 1993-та.
Въпреки дългогодишния брак на Ескобар с Мария Виктория Хенао и подчертаната му вяра в семейните ценности, любовната му афера с Вирхиния продължава пет години, през които 33-годишната журналистка става свидетел на насилието, страха и корупцията, върху които кокаиновият барон изгражда империята си. Безупречната репутация на Валехо и статутът й на престижен и популярен журналист позволяват на Пабло да изгради достъпен и земен образ за себе си в медийното око, както и в очите на самата Вирхиния в началото на отношенията им - „Той беше единственият щедър богат човек в Колумбия, в държава, в която богатите никога не са давали къшей хляб на бедните”. Така Пабло се превръща в един контрастен образ, дълбока и многопластова личност, любовта към която представлява почти сигурен път към смъртта, било то професионална, емоционална или физическа.
Връзката на Ескобар и Вирхиния е колкото страстна и фатална, толкова и честна и открита. Той не крие от нея опасностите, на които е изложена – Вместо това й подарява 9 милиметров Барета револвер, гравиран с инициалите му. Казва й, че ще я научи как да се застреля, за да умре на момента в случай на нападение. Тя на свой ред пише: „Той ме принуди да изпитам ужас, после да забравя страха си, да взема контрол, да си представя болката... да умра от любов“.
Поръчаното от Ескобар убийство на Родриго Лара, колумбийският министър на правосъдието, бележи разпад в отношенията между него и Валехо. С упадъка на публичния статут на Ескобар след ареста му през 1991-ва, Вирхиния остава отлъчена от социалните си кръгове заради откритата й връзка с Ескобар през изминалите години. В книгата си Валехо разказва за последната си среща с Ескобар: „И двамата знаем, че това е последният път, в който го виждам жив. Той слага ръката си зад врата ми и ме целува по челото за сетен път. С очи, пълни с безкрайна тъга, се поглеждаме за последно“.
Смъртта на Пабло в престрелка с полицията през 1993-та шокира нацията и води до одобрението на закона за екстрадация в Щатите. Образът и историята на Ескобар се превръщат в огледало на социално- политическите условия в Колумбия през 80-те, страна, където бедността и недоимъкът покоряват и изкривяват детските мечти, превръщайки нарко бизнеса в единствен блян за бъдещ успех. Така Пабло Ескобар, макар и мъртъв от повече от двадесет години, остава завинаги вплетен в сърцето на страната си като магически вихър на невъзможното, минал през реалността и оставил своята следа дълбоко в същността на съвременна Колумбия.
Хавиер Бардем и Пенелопе Крус като Пабло и Вирхиния в лентата "Да обичаш Пабло"
More from View Sofia
Големите любовни истории: Дария Жукова и Роман Абрамович
Пари при пари отиват, но най-добре с любов...
Говори ми за ЛЮБОВ 2019: Мон Дьо
И тази година, както предишните три, през Февруари говорим за ЛЮБОВ!
Кейт Ъптън ще става МАМА!
...супермоделска мама!
