Следва

„Възвишение“ на първо място в HBO GO

Movie Test Drive: Remake на класиката „Опасно Привличане“

Култовата класика от 1988-ма „Опасно привличане“ с Уинона Райдър е черна гимназиална сатира, превърнала се в култов филм чрез критиката си към баналността и жестокостта на съвременната култура.

Movies & TV преди 5 години



Тази година хитовата черна комедия е преродена под формата на сериал със същото име, излъчван от НВО единствено в Европа, тъй като противоречивата тематика на сериите е сметната за неподходяща за премиера в Америка.

Сюжетът на „Опасно привличане“ се завърта около темите за социалната йерархия на гимназиалния живот, повърхностната култура, захранвана от погледа към идентичността като етикет, и търсенето на ценностна система, която да издържи на наложените от обществото еталони за поведение и принадлежност. Действието в оригиналния филм се заплита около трите най- популярни момичета в училище, които споделят еднакъв моден вкус и първо име – Хедър. Най- новият член на групата им, Вероника, е умно момиче, което се различава от тях c осезаемото си чувство за самостоятелност и силна емпатия, липсваща у трите оглавяващи гимназиалния живот момичета. Когато Вероника се запознава и започва връзка с Джей Ди, новото момче в гимназията, което е нетипичен мизантроп, дълбоко погнусен от култивираните училищни еталони, двамата решават да убият най- популярната Хедър, с което Вероника започва лутането си в търсене на своята идентичност и човешка същност.



„Опасно привличане“ от 1988-ма спада към категорията на култовите филми, характеризирани от Умберто Еко като филми, в които символичните ценности могат да бъдат извадени от конкретния контекст без да изгубят своята релевантност. Погледът към баналността на една жестока масова култура е наличен и в сериала, правещ паралел между това, което е считано за табу през 1988-ма, и табутата днес и считащ радикалната политическа коректност и технологична прогресивност за съвременните потисници на свободната воля.



Новите Хедъри са на върха на социалната йерархия, защото са различни – групата им се състои от чернокожа лесбиика и хомосексуалист, парадиращи със сексуалността си, оглавявани от Хедър Чандлър – звезда в социалната мрежа и с бранд, разчитащ на наднорменото й тегло. Новите популярни деца и социални репресори са представители на различни маргинализирани общности, „борци за социалното равенство“, радикално политически коректни и използващи тази политическа коректност, за да управляват гимназиалното си царство.



Темата за идентичността и безусловната нужда да я дефинираш още преди да навлезеш в света на възрастните е водеща в римейка на „Опасно привличане“ – на входа на гимназия Уестербърг стои табела с „вдъхновяващ“ цитат от Клоуи Кардашиан: „Просто бъди себе си. Бъди какъвто искаш да бъдеш“. Една от първите сцени на пилотния епизод ни представя Вероника в разговор с училищния консултант, който я пита дали по някаква случайност е хермафродит, тъй като това би помогнало с кандидатурата й за колеж. Сериалът ни представя 2018-та като време, в което се набляга дотолкова на свободата да „бъдеш себе си“, че всеки провален опит да се определиш, те прави публично линчуван и социално ненужен. Така действието цялостно се стреми към извода, че социалната репресия не е изчезнала, а е просто заменена с политическа коректност.



„Опасно привличане“ (2018)
третира склонността на поколението Z към радикална прогресивност и технологична свръх свързаност като не просто смешни, но и като основни причини за проблемите, които поразяват връстниците им. Разбира се, има основания да се разглежда и обсъжда темата за днешните тийнейджъри като подложени на огромно напрежение да се дефинират като идентичност от рано, а гимназиалният живот като подготовка за света на възрастните. Въпреки че всичко това в сериала е представено като комично и леко, в кръга на шегата, истинските проблеми, от които произлиза насмешката, са прекалено далече от своите решения, за да можем да си позволим да ги погледнем единствено с цинична лекомисленост. „Опасно привличане“ обрисува идентичностите като значки, индикиращи социалната прогресивност на гимназистите, и на мен ми се струва, че забравя позитивната страна на факта, че сме прогресирали социално до степен, в която децата се чувстват свободни да изразят себе си. За мен, римейкът на „Опасно привлишане“ задава интересни паралели между табутата през 1988-ма и табутата днес, но цинизмът, с който подхожда към тематиката си, пропуска да отбележи факта, че дискриминацията през 2018-та все още е факт, а маргинализираните общности, особено в гимназиалния живот, са далече от потисници на върха на социалната пирамида. Така сериалът представлява един оксиморонен хибрид - утопична дистопия. Утопична е заради смелата репрезентация на социалната прогресивност като спечелила битката с отхранваната с години дискриминация, и дистопия, заради проявата на тази прогресивност като тренд, вместо като изначална вътрешна нагласа, и респективно като куха, банална... дискриминация. В крайна сметка, „Опасно привличане“ е това, което е в очите на зрителите си, затова оставям крайната оценка на вас.


Първите два епизода вече може да гледате на HBO GO. 


 

More Movies & TV