Истинската Kоко преди Шанел

С премиерата на филма "Коко преди Шанел" преди дни в Лос Анжелис, за Мадмоазел Шанел продължиха да излизат още и още интересни факти около живота й.

За срещата си лице в лице с нея преди 47 години, канадският фотограф Дъглас Киркленд (Douglas Kirkland) разказва в интервю за американско издание.

Всичко започва през лятото на 1960 г, когато Кирклен е изпратен в Париж, с главната цел да снима Коко Шанел. Без грам френски, и с много малко познания върху haute couture, Киркленд успява да си свърши работата – много добре при това.

Фотосите са събрани в две издания Three Weeks/1962 от Glitterati Inc и Mademoiselle - Coco Chanel/Summer 1962 от Steidl.

Снимките са разнообразни – Коко на улицата, по време на проби с цигара в уста, седяща на всеизвестното стъклено стълбище. И с усмивка. В есето си за Мадмоазал, Лагерфелд признава, че именно чрез фотографиите на Киркленд можем да си представим Коко преди да се превърне в Шанел. Снимките на канадеца са неизменна част за всеки, който иска да попълни пъзела, наречен „Животът на Коко Шанел” и да разбере какво всъщност се крие зад голямото име.

Ето и част от изповедта на Киркленд:

„Тя не беше Мадам, тя беше Мадмоазел – държеше да бъде наричана точно по този начин. Тя вярваше, че е достигнала до смисъла на нещата от света сама – без помощта на нито един мъж. Аз бях на 27, а тя на 79 – така и не успях да разбера, защо беше толкова мила с мен. Оттам идват и усмивките по снимките. Според Лагерфелд, тя е видяла едно младо момче и по някаква причина го е харесала – затова и се е усмихвала пред обектива ми. […]

Когато работех с Шанел, не осъзнавах истинската важност на това, което правя. Едва напоследък разбрах какво всъщност означава това, да имаш възможността да снимаш и да работиш с Мадмоазел. През 60-те години, идеята на фотографията беше да представи един образ по възможно най-реалистичния начин. Снимките трябваше да могат да говорят – да разкажат една история. […]

Книгите ми дават възможност на читателя да види Коко Шанел отблизо – в моментите, в който иконата е самата себе си. Фотосите са важни не само в сферата на модата – те представят част от живота на Мадмоазел, жената Коко – в най-чистият и истински смисъл.”

За Коко Шанел се е писало много. И ще продължава да се пише. Тя е символ на Париж. На перлите. На костюмчето със сако и пола до коляното. Тя не може да бъде сравнявана нито с Диор, нито с Ив Сен Лоран, нито с Готие. Тя е жената, която каза, че единственият начин да бъдеш незаменим е да бъдеш различен. И се оказа права.