Големите любовни истории: 5 велики руски връзки с ужасен край

Големите любовни истории: 5 велики руски връзки с ужасен край

Любовните романи си приличат, тези с нещастен край - също.

Днес си припомняме 5-те най-гръмки и печално известни страстни романа, с обичайните намесени в тях - поети, писатели, художници, с други думи представители на творчески професии, в този случай всички свързани с Русия.

Защото нищо не се сравнява по сила с тежестта на техните емоционални трагедии. Въпрос на душа? Или друго...

Лиля Брик и Владимир Маяковски

Случка от живия живот - водиш гаджето вкъщи, той тръгва със сестра ти. Именно така става с Елза, която запознава перспективния, красив, оригинален и набиращ огромна популярност поет Владимир със сестра си - Лиля Брик. Маяковски е очарован от тази жена, за която се носят непрестанни слухове в средите на столичната бохема, основно около неудържимата й сексуалност. Във въпросната вечер той чете на гостите новата си поема "Облак в гащи", посвещавайки я на стопанката на дома: "На теб, Лиля". Жестът не остава незабелязан: Лиля се увлича по младия Маяковски, независимо, че е омъжена от три години.

Брик и Маяковски заживяват заедно със съпруга й: Владимир обожава Лиля, която го вдъхновява изключително, и й посвещава нови и нови стихове и поеми, а Осип, както се полага на порядъчен съпруг не ревнува, а издава творенията на поета в огромни тиражи. Веднъж Маяковски донася на Лиля пръстен, на който са гравирани инициалите й: «Л.Ю.Б.» – Лилия Юриевна Брик. Разположени по целия периметър на бижуто, те буквално скандират безкрайното "Л.Ю.Б.Л.Ю.Б.Л.Ю." Отношенията им продължават 15 години - до момента, в който, през пролетта на 1930 година Маяковски се застрелва в главата. В предсмъртното си писмо той моли Лиля да го обича и й завещава всичките си творения.

Анна Ахматова и Николай Гумилев

Николай Гумилев е толкова силно и безнадеждно влюбен в Анна Ахматова, че след пореден неин отказ опитва самоубийство. Все пак, в един хубав миг му се удава да получи взаимност. Разбира се, предвид факта, че и двамата са известни, признати и у дома, и зад граница талантливи поети, в брака и отношенията им се трупа огромно напрежение.

Двамата са независими и горди, Гумилев се стреми към новото, пътешества по света, изучава Африка. Ахматова е скептична към увлеченията на мъжа си - като към детински прищявки. Приятелка на Анна пише за тях: "Те, разбира се, бяха достатъчно свободни и значими хора, за да се превърнат в дойка гукащи гълъбчета. Отношенията им бях непрекъснато тайно единоборство". Обединява ги едно: съветската власт ненавижда и двамата. През 1921 година Гумилев е обвинен в антидържавен заговор и разстрелян. Синът на Анна и Николай, Лев, се явява жертвата на тяхното свободолюбие и независимост и прекарва в затвора над десет години по различни фиктивни обвинения.

Марина Цветаева и Сергей Ефрон

Цветаева и Ефрон се венчават през 1912 година. В този момент младата поетеса е известна в творческите кръгове, макар и много млада - едва на 19. Сергей Ефрон е още по-млад на години, още гимназист, пише разкази, пробва да издава списания, занимава се и с нелегална дейност - скоро след брака им избягва зад граница където става участник в политическо убийство. Докато Ефрон се бори с революционни прийоми, Марина, в търсене на нови поетични емоции започва роман с поетесата и преводач София Парнок. Две години по-късно, връщайки се при мъжа си и намеквайки за тази връзка, тя пише: "Да обичаш само жени /ако си жена/ или само мъже /ако си мъж/, съответно изключвайки обичайното обратно - какъв ужас! А само жени /ако си мъж/ или само мъже /ако си жена/, изключвайки необичайното нормално - каква скука!" Сергей Ефрон и Марина Цветаева излизат от животите си - приказка за любовта, но без хепиенд. Цветаева се самоубива от нищета и самота, през същата 1941 година си отива и Ефрон.

Александър Блок и Любов Менделеева

Внукът на ректора на Санкт-Петербургския университет и дъщерята на прочут химик сякаш са длъжни да се превърнат в идеалната двойка. 17-годишният Саша Блок, начинаещ поет и петербургски донжуан, често е на вилата на Менделееви, докъдето стига на бял кон, истинско въплъщение на мечтата на селските момичета за принца на белия кон. Двамата с Любов играят в семейни спектакли: той - драматичният Хамлет, тя - прекрасната Офелия с дълги къдрави коси. Женят се, но бракът е нещастен, в пълен противовес с очакванията на романтичната Люба. От дневниците й разбираме, че Александър и след сватбата не се решава да оскверни светостта и чистотата й с плътски отношения. За поета жена му си остава Прекрасната Дама, на която той се възхищава, която боготвори, и която не смее да докосне. Поетът има много странични връзки, Любов с течение на времето също започва да се увлича по други мъже. Двамата са най-добри приятели, но не могат да са любовници. Блок умира рано, на 41. След това Менделеева не се омъжва повторно, а до края на живота си носи траур в памет на поета.

Айседора Дънкан и Сергей Есенин

През лятото на 1921 година световно известната американска танцьорка Айседора Дънкан пристига в Москва по покана на московското правителство с цел да учи на хореография съветски деца. Айседора се слави с независимото си, реформаторско отношение към изкуството и се явява активен борец за разкрепостяването на жените във всички сфери на живота - от танца до бита. За първата среща на младия Есенин с Дънкан, си спомня неин приятел, журналистът Шнейдер: "Изведнъж пред мен изскочи някакъв човек в светлосив костюм, който почти ме събори. Той нервничеше, викайки: Къде е Дънкан? Къде е?" Приближихме се до Айседора, полуизлегната на един диван. Есенин падна пред нея на колене, тя го милваше по косата, скандирайки на руски: "За-ла-тая га-ла-ва..." Двамата си говориха цяла вечер на различни езици, буквално /Есенин не говори никакъв чужд език, а Дънкан не знае руски/, но, изглежда, се разбираха отлично".

Тя е с почти 20 години по-възрастна от него, отношенията им продължават две години, и всички са наясно, че Дънкан и Есенин се обожават. Но Айседора се дразни, че поетът разпилява таланта си в пиянски запои. Той така и не успява да й предаде своята тъга и болката от разочарованията в живота. Скоро 30-годишният Есенин, след лечение в психоневрологична болница се самоубива, няколко месеца след това Айседора умира трагично, удушавайки се с шала си, случайно попаднал в колелата на автомобила й.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.