Canon Challenge: Да готвиш за момиче за първи път

НО, странен (или не чак толкова) факт е, че едва 8% от мъжете го правят (за bulgarian guys говорим). Момчета, think about it!

Ние обаче не се оплакваме - повече от късметлийки сме, защото сме в компанията не на едно, а на две много симпатични млади момчета, които днес, повлияни от лятната кампания на Canon -#mynextfirst, ще направят първата крачка към нещо ново и ще създадaт незабравим спомен!
А по точно: ще готвят! И то не за себе си само, а за своите момичета. Момичета, които ще запазят в тайна, но пък след оттеглянето ни от "местопрестъплението" поканиха с удоволствие и гордост на вечеря.

Двамата са:

Георги, 18, розова фланелка, дълги пръсти, рошава коса, определено подчертан ентусиазъм за нови преживявания и емоции, кандидат-студент, иначе възпитаник на 134-то СОУ или еврейското училище в София, специалност Цифрови технологии и дизайн, модел на Ивет фешън, собственик на куче - черен лабрадор, излючителен любител на италианската храна.

Вальо, 18, сив суичър, фантастично русо, деликатна мълчаливост, работи на две места, отскоро живее в тоталната независимост на сам-съм-други-няма, дългогодишен спортист - гребец, също модел, без особени претенции в областта на храната, но с особени изисквания към нежната компания, когато споделяш залъка си с нея.

/Всеки момент и стъпка от вкусното предизвикателство е запечатан супер лесно с компактния Canon EOS M100 благодарение на сензорния и подвижен екран./

Изваждаме ги от ежедневния им летен хабитат - #chilliniskillin добавяме #mynextfirst и ги предизвикваме да направят нещо за първи път, с нас и Canon.

Въоръжени с рецепта (Георги: ”Първата, която се появи в Google”), двете ни ухилени лица се насочват с бодри стъпки към магазина.

Ще се готви... лазаня!

Лутане напред, лутане назад, и продуктите са набавени. Телепортираме се в кухнята.
Изваждаме "телефона с рецептата" и започва голямото мислене и препрочитане.

Let the fun begins a.k.a. making лазаня за двама ❤.
В главните роли Георги (the chef) и Вальо (помощник chef, sorry Вальо - май така излезе).

V.S.: Как я решихте тази лазаня, на комбинация като вас - тъмен и рус, надали има момичета, които да претендират какво точно ще им сготвите?
Г.: Обичам много, точно италианска кухня и специално лазаня, тъй че, затова!
В.: Ами, Георги я предложи.

V.S.: Добре де, кой всъщност сте поканили, за кого ще се готви?
Г.: Приятели от двата пола.
В.: Близки приятелчета...

V.S.: Защото...?
Г.: Защото ще оценят лазанята... /смее се/
В.: Защото искаме да им се изфукаме.

V.S.: Лесно ли изглежда на старта, първият път си е първи път, та... ?
Г.: Не е толкова лесно, колкото е забавно!
В.: Лесно е, да, само практика трябва, която ни липсва, но все трябва да се почне.

V.S.: Приятно е да знаеш, че ще ти дойде мацка на вечеря, нали?
Г.: О, да, особено ако имаш опит с кулинарията! Пък и ако нямаш...
В.: Да, естествено.

V.S.: Следващият път ще знаеш?
Г.: Все още не знам...
В.: Ще знам, че трябва да си подбирам много внимателно продуктите.

V.S.: Ако сценария беше “Дами канят”, вас къде бихте искали да ви поканят?
Г.: В хубав апартамент с още по-хубава храна.
В.: В 5-звезден ресторант.

V.S.: Как изглежда жената мечта?
Г.: Много хубава, артистична, като мечта...
В.: Нямам дефиниция, да си призная.

V.S.: Би нарязал и още две дузини лук, само и единствено, ако...?
Г.: Обичах лук.
В.: Някой ме предизвика, както си трябва.

V.S.: Докато приготвям вечерята, през повечето време си мисля...?
Г.: За изяждането й.
В.: Ох, и аз. Това е лазаня, все пак.

V.S.: Ок, ако харесате мацките, какво да очакваме нататък, имаме предвид като второ готвене?
Г.: Суши, може би.
В.: Еми, нещо много по-впечатляващо.

V.S.: Какво ви свързва вас двамата, освен общата лазаня?
Г.: Приятелството.
В.: Много общо имаме, отдавна сме приятели.

V.S.: Историята на приятелството ви, преди този съдбовен миг?
Г.: Общите интереси, и това, че си допаднахме в училище преди 5 години.
В.: ... се базира на особени прилики.

V.S.: На Вальо бих му сготвил...?
Г.: Някоя руска манджа.

V.S.: А пък аз на Георги бих му сготвил...?
В.: Бих му сготвил едно суши.

Dolce far niente му казват в Италия, а ние тук: Една лазаня и си там, всъщност нашият първи път беше с МУСАКА, защото нали знаете - една жена трябва да прави 70 неща! Е, тогава си нямахме толкова яко апаратче, с което да запечатаме всичко, но заради това “фотогенично” технологично бижу, с модел EOS M100, сме абсолютно готови да повторим всичко: от рязането на лук /Гошо и Вальо - предизвикваме ви/, та до заливката, без която всъщност мусаката НЕ Е мусака!

/P.S.., колкото и да искаха да избягат от глобалния масов феномен (първо снимам - после ям) с тази профи снимка, директно попадат в графата "instagram, instagram, първо снимам, после... ЯМ." /

Да разфасоваш картофи на перфектните кубчета не е лесно, точно толкова, колкото и на момчетата им беше трудно да направят Бешамел-а, защото този сос е адът на всички сосове, но след няколкото отказвания през смях и той беше готов.

Признаваме си без бой, завиждаме на мацките, опитали лазанята, защото, как беше: Най-вкусно става с щипка любов, а той, в розово, и той, в сиво, сложиха всичката на света, заедно с цялото объркване от това как-се-прави-тая-италианска-паста и чуденето на ами-сега-ако-не-стане и лъжичка ние-сме-страхотни-бе! направиха готвенето им за първи път най-забавното случване в този късен следобед, обещаващ да премине в романтична вечер с привкус на хубаво червено вино и онази така безгрижна тийн любов, която може да сготви без дори да може да готви.

Благодарение на: Щрак! Щрак! Canon EOS M100 + неверояното качество на изображението + функция за селфита, bluetooth и wi-fi, една печка, една рецепта и две сръчни момчета #mynextfirst here is complete! Краен резултат = празни чинии и пълен фотоапарат със снимки!

What's yours first next?