Всяко нещо минало през времето остава белег. Значими или не толкова, важните неща остават в нас самите.
В едно търсене, преоткриване и пренареждане на собствения си пъзел, човек намира неочаквани неща за себе си и миналото си, белязали пътя му.
Белегът не е просто външна рана, не е само физическо усещане, той е запечатан спомен и чувство и за да продължиш по пътя си, трябва да го обикнеш, приемеш и преосмислиш отново.
Има неща, които се случват отвътре навън, набъбнали в нас до такава степен, че единственият начин да се излекуваме от тях е да ги оставим да пропукат твърдта, за да излезе забравената най-фина част от нас. Защото привидно твърдото и грубото не е нищо друго, освен отминала нежност...
Ина Дамянова
"Белег"
Галерия Ракурси
18 септември - 3 октомври 2009 г.
