В залите на Двореца са показани автори като Жорж Папазов, Златю Бояджиев, Давид Перец, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Илия Петров, Карл Йорданов, Иван Ненов и много други, които изграждат облика на българското изкуство през ХХ век.
ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ (1903-1976), Коне, 1949, маслени бои, платно
, Коне, 1949, маслени бои, платно, 140 х 95 см .jpg)
Големите спортисти остават в историята със спортните си постижения. При Боян Радев те са безспорни – два златни медала от Олимпийски игри (Токио, 1964; Мексико, 1968) и многократно световен шампион в класическата борба. В българската спортна памет той е символ на мъжество, смелост и майсторство. Тези качества – целеустременост, воля и способност да се раздава докрай, му помагат не само да завоюва спортните си успехи, но и да създаде една от най-добрите колекции в България. Тя предизвиква възхищение и завист. Защо един борец се занимава с изкуство? Боян Радев е от хората, които се стремят да бъдат най-добри в това, което правят. Най-добър в България, най-добър в Европа, най-добър в света. Ако имаше повече ценители на изкуството като него, българското изкуство щеше да бъде по-събрано и по-съхранено.
, Композиция, маслени бои, платно, 41 х 33 см.jpg)
ЖОРЖ ПАПАЗОВ (1894–1972), Композиция, маслени бои, платно
С тази изложба Боян Радев отбелязва 50-годишнината от втория си златен медал от Олимпийските игри в Мексико през 1968. Шампион в спорта, шампион в изкуството.
