„Докато лежах и умирах“ е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.
Уилям Фокнър (1897-1962) e роден в Ню Олбани, щата Мисисипи. Работи какво ли не – пощаджия, пилот на боен самолет, писар, огняр, сценарист в Холивуд. Сам казва, че няма черна работа, с която да не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи време и тишина да пише. Не е особено известен извън литературните кръгове на модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949 година не получава Нобелова награда за литература. Два пъти награждаван с „Пулицър“, Фокнър е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
Романите „Врява и безумство”(1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред колосите в световната модерна класика.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Денят, в който зарязах всичко"
"Денят, в който зарязах всичко" е свежа история за необходимостта да повярваш в себе си, да откриеш вътрешния си мир, да се научиш да казваш "не" и да започнеш да се обичаш повече...
Какво да четем: Хелър и Бредбъри, in english. Разтърсването е пълно
Яхваме тези изумителни произведения и се пренасяме едновременно и в миналото, и в бъдещето... жестоко!
Четиво в четвъртък: "Не брой целувките за сбогом"
Трябва ли да загърбим миналото, за да пренапишем бъдещето?