С края на летните дни и наближаването на неизбежната меланхолия по слънчевото морско безгрижие, възобновяваме едноименната си рубрика “Мъже в черно”, в която си говорим за философията зад вековната традиция на татуировките, преминала през изпитанията на времето и на променливите трендове, за да заеме главна позиция в културата на съвремието ни.

Желанието да обезсмъртим себе си и спомена за живота си чрез идеи, концепции и изкуство е една от вечните характеристики на човешката душевност, а използването на тялото като платно, върху което да изрисуваме вътрешния си свят, е отличителен белег на духовните нужди на човека, който можем да проследим от древността до съвременния ни свят. В “Мъже в черно” се срещаме с татуирани и татуиращи личности с отворено, интелигентно и многопластово усещане за света и човека, с които отваряме диалог за символиката, смисъла и мястото на изкуството на татуировките в съвремието ни.

Новият герой е графичният дизайнер Иван Гинев, с когото се срещаме на кафе в Редакцията, за да си говорим за дизайна, вдъхновението и спомените, за вечното изкуство на мастилото и личното отношение към него. За Иван то е повече способ за комуникация със самия себе си, отколкото със заобикалящия свят, начин да свържеш символично точки от жизнения си път и решения, направили те човека, който си вмомента. Да разглеждаш татуировките като картография на живота си е красив, романтичен и много привлекателен подход, тъй като в крайна сметка те са точно толкова трайни, колкото сме и самите ние.

Още от самото начало на разговора ни става ясно, че Гинев е един от малкото хора, които са наясно със себе си и призванието си - тези хора ги познаваме по това, че започнат ли да ти разказват нещо, хващат вниманието ти на секундата и те потапят в темата така, че искаш да си водиш записки за всичко, за да не ти се изплъзне случайно нещо от паметта. При него няма реплики, с които просто да се запълват паузи, всичко казано, е казано с уважение към темата и събеседника, което прави разговора истински ценен и за двете страни. Та, без повече интро, ви представяме един човек, който винаги е знаел какво иска да прави (да, и те съществуват) и който търси вдъхновението и символиката на най-различни приказни места.

V.S.: Как стана графичен дизайнер?
Иван Гинев: Винаги съм знаел, че ми се занимава с подреждане на картинки и на елементи. Още в гимназията започнах да правя училищния вестник - казваше се „Класикуку“, защото се издаваше в Класическата гимназия - и всъщност там започнах да се занимавам с дизайн. На 16 години започнах да работя в една компания след часовете в училище - тогава интернета още беше някаква екстра, но правихме всякакви видове дизайн. Полека-лека минах през разни други компании и в крайна сметка си направих мое студио за дизайн и оттогава работя в него.

V.S.: Какво те вдъхновява?
И. Г.: Вдъхновява ме желанието да направя света, който е много грозен, малко по-красив. Реално на всеки дизайнер му идва отвътре да вижда грозните неща и да иска да ги поправя. А иначе, в по-личен план, освен семейството, супер много ме вдъхновява карането на колело. Карам минимум по 100 км седмично и в общи линии така си пречиствам главата, това ми е медитацията.

V.S.: Кога започна да се татуираш?
И. Г.: Преди 4-5 години някъде се татуирах за първи път, малко на шега… Отидохме със сестра ми, която щеше да си прави татуировка, а в крайна сметка тя не си направи, а аз си направих. Първата ми татуировка е един герб от играта Warcraft. Малко по малко от него започнах да рисувам други неща и в момента не знам колко татуировки имам общо.

V.S.: Как го реши този герб?
И. Г.: Имам много години игра в Warcraft… Жена ми също започна да играе. Това е като getaway drug - започваш с нещо лесно и постепенно навлизаш много в играта, можеш да правиш всичко, то е role playing game. Та това е темата на едната ми ръка - по-приказни истории, а другата си я посветих на неща, свързани с кумири, които имам в дизайна, като Ешер и Алдус Мануциус, който е първият печатар във Венеция. Той вкарва идеята за малки книги, които да са достъпни. Бил е учител по латински и математика и е започнал да печата книги за учениците си. Покрай всичко друго, което е направил, е измислил и шрифта Italic. Затова се казва Italic, защото е измислен в Италия.

V.S.: Коя е любимата ти татуировка?
И. Г.: Един октопод - той е цветен и го правихме доста време с татуиста, но стана много як. Хубавите татуировки не стават наведнъж. Като правиш черно-бели татуировки е лесно, защото рисуваш някакви линиики и приключва, но когато правиш шарени неща с полутонове никога не става от един път, кожата просто не може да поеме толкова мастило. Зависи и какво си пил предишната вечер, колко си спал...

V.S.: Би ли махнал някоя?
И. Г.: Не, никоя. Човек не си маха татуировките, моята теория е, че те символизират решенията, които взимаш в живота. Взимаш решение и stick-ваш към него, не можеш да си промениш живота, той вече се е случил, решенията си ги взел… Татуировките са нещо, което трябва да приемеш, че е част от теб.

V.S.: Тази богомолка, как така? Каква част от теб е?
И. Г.: Богомолката си я направих, защото много ме е страх от богомолки.

V.S.: А питал ли си се защо? Сега се сещаме, че богомолките изяждат мъжките...
И. Г.: Това го научих след като вече ме беше страх от тях… Мразя ги, защото не изглеждат като насекоми, прекалено ясно изразени очи, глава, крака и ръце имат … И се държат като разумно същество, не като insect. Отделно могат да летят. Иначе има едни океански богомолки, които са най-красивото същество, което може би съществува на земята - виждат осем пъти повече цветове от хората и се движат със скоростта на звука.

V.S.: Според теб до някаква степен станали ли са банални татуировките в днешно време?
И. Г.: Прави ми впечатление, че има хора, които се татуират, за да кажат нещо на другите с татуировките си. Аз смятам, че по-скоро казвам на себе си някои неща с тях. Не е задължително всеки да разбира какво значат. Това ми напомня на въпроса „ти за другите ли се татуираш?“, който е все едно да питаш „ти за другите ли се обличаш?“… Това е нещо, което правиш от уважение към себе си на първо място, и после към другите.





V.S.: Кое е мястото, на което никога не би си нарисувал?
И. Г.: Човек никога не трябва да казва никога, но предполагам, че на лицето. Също така никога не бих си направил примерно римски татус с рождените дати на децата ми… Това е супер смешно - все едно е паспорт.

V.S.: Какво би казал на децата си ако искат да се татуират?
И. Г.:  Това е много интересна тема, защото аз вече съм си говорил с малкия за това и всъщност той не иска да си прави татуировки. За момчетата е задължително да правят обратно на бащите си, това е класика в психологията. Съответно поради това, че аз имам татуировки, той вероятно няма да има. За него това не е нещо забранено.



V.S.: За теб било ли е забранено?
И. Г.:  Да, нашите нямат татуировки и се отнасят лошо към идеята, не им харесва определено.

V.S.: Имал ли си някои импулсивни татуировки или всички са дълбоко обмислени?
И. Г.: Аз не ги мисля много. Като реша какво ще е, просто си запазвам час и отивам. Реално не можеш да направиш импулсивна татуировка - в живота не е като по филмите. В реалността се обаждаш на татуиста и никога не става точно на момента. А при мен има и research и сглобяване на макети - аз първо си ги правя на картинки и после ги изпращам на татуиста.

V.S.: А следващата е?
И. Г.: Предстоят ми две татуировки, от които едната пак ще е базирана на игра, а другата ще е един лабиринт. Лабиринтът има хубава символика в себе си. Намерих една много яка книга, която изследва видовете лабиринти през историята - какви са били в древна Гърция, какви са били във Франция. Това е тема, която се повтаря много, като започнем от минотавъра и неговия лабиринт и стигнем до френските градини на Луи-еди-кой-си, които също са лабиринти. Отделно в архитектурата на разни религиозни места обикновено е пълно с лабиринти, които символизират това колко е трудно да стигнеш до Бога. Символиката е търсенето и пътуването, през което минаваш - то никога не е права линия, винаги е търсене, в което можеш да се изгубиш.



V.S.: Какво би казал на дъщеря си по темата с мастилените рисунки?
И. Г.: Ами тя реално никога не ме е виждала без татуировки, за нея това е нещо нормално. Тепърва имам да водя разговори с нея по темата.



V.S.: А би ли я завел ти, например ако още няма 18 години, да се татуира?
И. Г.: Не, и също така много ме дразнят хората, които си водят децата да им пробиват ушите като малки. Според мен не е окей, защото детето не знае, няма съзнателен избор. Мисля, че 18, дори 20 или 22 години, е възраст, в която можеш да започнеш да взимаш решения сам. Аз започнах да се татуирам на 32-33 г. Ако се бях татуирал на 20 години, сигурно щях да си направя някоя трайбъл татуировка, за която да съжалявам.

V.S.: Според теб коя е най-абсурдната татуировка, която една жена може да си направи?
И. Г.: Освен „Only God Can Judge Me“, може би някоя на футболен отбор. Също примерно Левски или Ботев. Това би било ужасно - аз имам проблем с националистите, а ако видя жена с такава татуировка...



V.S.: А готин татус за нежните половинки е?
И. Г.: Японските татуировки са яки, някой красив дракон в японски стил например стои много хубаво.

V.S.: Би ли спрял да се татуираш в някакъв момент?
И. Г.: Не мисля, че бих спрял в някакъв момент, няма нещо, което да ме спре. Представям си, че ако доживея 80, 85 години, вероятно ще съм целият покрит. Така че to be continued…
 

More from View Sofia

Петъчна доза секс: 50 кадъра JB, baby

Love преди 3 години

Хайли, прощавай, но днес той е наш 

Let's get inked! Или какво е да си татуираш изкуство в 41 кадъра

Стил преди 8 години

Пикасо, Уорхол, Моне и Банкси са сред най-срещаните имена, а ние останахме без думи от съвършената работа на авторите им...

Мъже в черно: Иван от Punky art studio: "В татуирането по-важна е естетиката, отколкото символиката"

Други преди 10 години

Петък следобед. Имаме среща с татуиста Иван в студиото му. Не бързаме много, защото знаем, че е човек на...