Познат на поколения българи под името Nasimo, Станислав Трифонов е признат за един от пионерите на източноевропейската стрийт арт култура, както и един от най-популярните стенописци на Балканите.

Nasimo започва да се занимава с рисуване още в началото на 90-те години. 25 години по-късно, негови творби красят фасади на емблематични градове в страни като Великобритания, Германия, Русия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Полша, Индия, Китай и почти всички страни на Балканите, като понякога се разпростират върху фасадите на десететажни сгради.



Новото му произведение е под слогана #sharethehugsofia и се вижда отлично на нашите кадри, които направихме в последните часове на работния процес на място, пред скелето. 

Nasimo в Профил/Анфас, следва: 

V.S.: Здравей, Насимо. Кой си ти?
Насимо.: Аз съм човек, който обича да рисува, пътува и общува.

V.S.: Рисуваш нов проект в София, на фасада на ул. Бачо Киро 29. Видяхме го, много е нежен. Нарисувай ни го и с думи, моля.
Н.: Проектът представлява моята интерпретация на ''Европейска година на културното наследство'', както и предаването и приемането на традиции, отъждествена със символа на прегръдката. Нейната идея е да напомня на всички ни, че човешките взаимоотношения са най-важни и именно в тях трябва да вярваме. Те са най-скъпата обменна валута и заради това, за да бъдем по-богати, трябва просто повече да се прегръщаме и обичаме.





V.S.: Когато започваш рисунката, знаеш ли как ще я свършиш? Колко място за импровизация остава по време на изпълнението?
Н.: Обикновено преди да започна да работя по даден проект създавам груба скица, от която да тръгна. Хубаво е да знаеш какво ще правиш, но предпочитам да не влизам в дълбоки детайли, а да ги оставям за момента, в който се изправя пред стената или платното. Тогава успявам най-истински да направя връзката с проекта. Често това кара четката да  започне да рисува сама, а крайният ефект е най-оптимален.

V.S.: Къде ти се рисува най-много, освен в София?
Н.: Както вече споменах, аз съм човек, който обича да пътува по света, като рисува където и да отиде. Страни, където все още не съм рисувал, но бих се радвал, са САЩ, Австралия, Нова Зеландия, както и някои от скандинавските страни.

V.S.: Образ или сюжет, останал неосъществен дотук, но много мечтан?
Н.: Да, има, но това е само между мен и нея.

V.S.: Кога трансформациите се случват най-успешно? И външните, тези на средата, и вътрешните, на душата?
Н.: Разбира се, когато имаме желание за тях. Говорейки за позитивните трансформации, те обикновено идват тогава когато сме ги заслужили. Нищо в живота не идва даром и за да се издигнем по-високо в своето развитие трябва да работим здраво над себе си, както и над средата, която ни заобикаля.

V.S.: Има ли момент за всяко нещо, т.е. въпрос на Вселенски промисъл ли е животът ни, или има достатъчно "мегдан" и за лична воля?
Н.: Аз смятам, че светът, в който живеем е едно училище. В него са заложени различни знания, които е нужно да усвоим, преживявайки различни житейски ситуации, в които биваме поставени или се поставяме сами. Свободната воля играе изключително важна роля за тези реализации, тъй като без нея надали бихме могли да осъзнаем последствията от своите решения, било то правилни или грешни.

V.S.: Илюзии срещу реалност, на кое залагаш повече?
Н.: На реалността, въпреки факта, че живеем в силно илюзорен свят.





V.S.: Завършил си ''Изящни изкуства'' във Велико Търново, би ли повторил курса?
Н.: Аз съм човек, който не би спрял да учи до края на живота си. Университетът в Търново ми даде сериозна база, върху която да градя и съм много доволен от постиженията си там. Да повториш същото образование не е като да препрочетеш книга. Ако трябва да бъда честен, по-скоро бих минал през друга световна школа, която да ми даде качества, различни от тези, които вече съм усвоил.

V.S.: Ако не беше рисуването, можеше ли да е друго?
Н.: В последно време съм доста запален по фотографията. Като цяло смятам, че съм способен да открия себе си в редица визуални изкуства.

V.S.: От какво те е страх?
Н.: От невежеството, лицемерието и алчността у хората.

V.S.: Какво важно последно научи?
Н.: Че никой не може да вижда идеите ти така, както ги виждаш сам.

V.S.: Какво не знае/усеща нацията ни, а е много важно да започне да усеща/знае?
Н.: Че в нас се крие не по-малко потенциал, от която и да е друга нация и че в въпрос на малко повече самосъзнание и мотивация, за да се докажем отново пред света като велик народ. Според мен на нашия народ му е възложено да носи факел в ръката си и осъзнае ли това, животите на много хора ще придобият нов смисъл.

V.S.: Три неотложни неща, за да заживее всеки по-добре?
Н.: Самодисциплина, упоритост, постоянство.

V.S.: Кога се чувстваш най-зареден?
Н.: Когато обичам и се чувствам обичан.

V.S.: Любим автор?
Н.: Бхактиведанта Свами Прбхупада. 

V.S.: Основен източник на радост?
Н.: Вярата и чистите човешки взаимоотношения.

V.S.: Ритуалът, който спазваш винаги?
Н.: Всеки ден започвам деня си с медитация и това много ми помага в ежедневието.

V.S.: Истината, освен във виното, къде е?
Н.: Във вярата.

V.S.: Разчиташ ли на чужда помощ?
Н.: Зависи. Имам свой екип, с който работя и който ми помага в редица дейности. Но когато говорим за изкуството, разчитам най-вече на себе си.

V.S.: Най-хубавото, което ти се случи това лято?
Н.: Най-хубавото, което ми се случи е това, че заедно с моя екип успяхме да създадем Fine Art Factory, проект, за който читателите ще могат да научат повече съвсем скоро. Друго, също така мого приятно нещо, което ми се случи е, че първи посетих Санкт Петербург, където имах удоволствието да изрисувам фасадата на бивш завод за атомно оборудване, превърнал се в един от най-големите съвременни центрове за изкуство и култура в Русия. Беше невероятно преживяване.

V.S.: През девет планини в десета би пренесъл?
Н.: Вярата в доброто.

V.S.: Какво е любовта?
Н.: Мисля, че в това, да развием силна, дълбока, истинска и безусловна любов се крие истинският смисъл на живота. Това е нашето предназначение. Не успеем ли да го постигнем, сме осъдени да се връщаме тук пак, и пак, докато не го направим.

V.S.: Ще ни сблъска ли челно със себе си любовта, след като видяхме отблизо твоя Купидон и въобще къде я търсим/откриваме?
Н.: След този стенопис вече никой не може да избяга. Всички попадаме в капана й, съжалявам. Но, любовта, за която говоря, не е просто любовта между двама човека. Това е любовта към всеки и всичко. Можем да я открием навсякъде, дори в най-малките неща. Отворим ли сърцето си за тази любов, тогава всичко в живота ни ще си дойде на мястото.



  #sharethehugsofia, да не забравяме да прегръщаме! С благодарност към Насимо!

More from View Sofia

Чакаме 14-ия студиен албум на Depeche Mode през пролетта

People of art преди 7 години

Британската група обяви това на пресконференция в Милано...

Най-мащабната ретроспектива на субкултурите в Германия през 80-те пристига в България

Events преди 6 години

„Geniale Dilletanten“ („Гениални дилетанти“) е нарочно изписаното на немски с грешка име на концерт, който се случва...

Новият български сериал „Порталът“ тръгва скоро по БНТ

Movies & TV преди 3 години

Любими звезди ни пренасят от златните години на българската естрада до наши дни. В сериала е и последната роля на Татяна Лолова