Слънцето ще изгрее отново и ние всички ще бъдем щастливи.
Много те обича и целува. Мама“
/из „Ингрид Бергман. Моят Живот“/
Със спокойствие, но и с трепет се разхождах отново по римските улици. Някак се чувствах навреме там. Може би и това стана повод за настоящата ми изложба – едно навременно посещение на Рим.
Когато тече нашето си време, ни се случва да преминаваме рязко напред в мечтите и плановете си за бъдещето или да се свираме с любопитство в преоценки върху изминалото. В прекарването на време „някъде другаде“ преминаваме през нови изпитания, които срещаме в навременни случки. Спомням си за романа на Иън Макюън, „Събота“, който разказва за един ден на героя Хенри Пъроун. Докато му се случват невъобразими ситуации или съвсем обикновени неща от деня (пътуване с автобус, пазаруване, разходка, протест по улиците на Лондон, обир в метрото) си даваш сметка, че постепенно един ден те запознава с цял живот. Когато четях тази книга ми хареса усещането, че в главата на този човек текат всякакви мисли и те се разпростират в един безспирен поток за осмисляне на целия свят - това усещане ми беше много близко.
В Рим, част от този поток бе срещата със сюжета от римската въртележка (Never-ending story II). Тогава ме връхлетя усещането, че сега тя е извън употреба неслучайно, не завинаги, била е покрита за опредлено време, а именно времето, в което аз я срещам. С началото на октомври, може би, тихо ще изчака следващия сезон и приказката няма да има свой край, но сега всичко беше спряло. В своята „пауза“ стоеше на открито, уязвима за всички погледи на минувачите. Никой не й обръщаше внимание – в този момент беше никому нужна. Но пак величестена и пак приказна, просто изчакваща своето продължение - навреме.
Тогава осъзнах, че „НАВРЕМЕ / ON TIME” е състояние, което те събира в цялост. Състояние, което едновременно ти дава възможност да си, но и да не бъдеш. Започнах да вярвам, че навреме загубваш някого, но и навреме се появява друг в живота ти – не спираш да обичаш. Навреме те връхлитат опустошителни чувства, които преобръщат всичко с главата надолу, но и навреме идват новите впечатления, за да наредят един нов свят. Навреме спираш, навреме продължаваш, навреме си човекът, откривателят, пътешественикът, авантюристът, творецът, приятелят, синът, ученикът, учителят... себе си. Това поле на навременното ми даде усещането за възможностите и увереността, че всичко ще настъпи с времето си. Но дори да е така, жадно ще се стремя да бъда навреме в своето си време.
Може би навреме се появяваме на този свят – и пак навреме имаме възможност да правим това, което обичаме. Мисля, в това е целият смисъл. Вярвам в това, надявам се и вие!
Посвещавам тази изложба на моята майка, Емилия Костова, която вярваше, че всичко ще се случи навреме.
Константин Костов
Изложба "ON TIME" на Константин Костов ще се открие днес - 18.09 от 16:00 часа в галерия Ракурси.
More from View Sofia
Фондация Музис и Америка за България представят: Майстори на фотографията - Издание VIII: Улай: Аз другият
На 27 април, като част от платформата “Майстори на фотографията”, във VIVACOM Art Hall ще бъде открита първата изложба в България на Франк Уве Лайзипен – Улай: “Аз Другият”...
"Безкраен коктейл": Изложба на София Грънчарова
В новата си изложба "Безкраен коктейл" София Грънчарова работи с образи, идващи от модата, рекламата и визуалната среда на съвременността. Чрез тях художничката изследва и тенденциите в днешната култура в много по-широк план, като добавя интелектуална подплата на представата за красота. Предлага не просто естетика, а умна естетика.
"Сладко-киселят час" на Михаил Новаков - между меланхолията и очакването
Пространството за изкуство и събития "КО-ОП" представя новата самостоятелна изложба на съвременния български фотограф Михаил Новаков.
