Божествената формула за въксресение чрез винтидж минало в настоящето на Алесандро Микеле strikes again... този път, за изненада, по време на Седмицата на модата в Париж.

Креативният отново ни вкара в омагьосания си свят, като този път се озоваваме в осветената земя на късните и много величествени клубни края 70-те и началото на 80-те години в стар театър в Монмартър.

Потапяме се в никога не свършващата нощ, пълна с живот и хора, които са във вечно търсене на нещо или някого.

Глитър, металически акценти, ресни, пера, вериги - все неща присъщи на шоугърлите от едно време, пренесли се върху любимите на Микеле нърдове и гийкове. Но и очевиден напредък на многообразния стил на дизайнера и смелите му стилистични движения, който направи пролетно-лятната колекция на Gucci една идея по-привлекателния от обичайната театрална постановка на която вече сме свикнали.

Наистина едни неочаквано примамливи и силно сексуализирани дизайни, внезапен и непредвидим ход от страна на Алесандро, който за пореден път засвидетелства афинитета си към женските икони от 60-те и 70-те години. Джейн Бъркин бе на ревюто, синоним на средновековния трубадур според дизайнера, като дори стана да изпълни Baby Alone in Babylone по средата на ревюто. И не само това: SS на Gucci е пълна с дизайни трибюти към Джанис Джоплин и Доли Партън.

Разходката на Алесандро Микеле за Gucci в миналото, което живее в настоящето и има световна мощ, изградена върху способността да се запази магията на една фантазия, разглеждаме в галерията горе>>>