Всички я познаваме. Знаем как изглежда. Колко талантлива е. В какви филми участва. Колко и какви награди има. Колко красива и секси е през всичките 80 години от живота си. Тя сякаш е като перла в океана, която с годините се шлифова, блести и откроява от другите все повече.Обожавана от едни и недолюбвана от други, тя оставя незаличими следи с очарованието, таланта и бунтарския си дух. Госпожи и господа, аплаузи за Джейн Сиймор Фонда!
Родената на 21.12.1937 г. в Ню Йорк бъдеща звезда е дъщеря на даровития актьор, но строг баща Хенри Фонда и канадката със социалистически разбирания Франсис Форд Броуу. Фамилното им име идва от италианските им прародители, имигрирали в Щатите в средата на XVII-и век, като във вените им тече още и английска, шотландска и френска кръв.
На 12-годишна възраст Джейн губи майка си Франсис (втора съпруга на Хенри), която след дълга и тежка депресия, „благодарение” и на подигравките на татко Фонда, се самоубива в психиатрична клиника в Ню Йорк. Логично, това й се отразява зле, както и фактът, че още същата година баща й се жени за едва 7 години по-голямата – отново социалистка - Сюзън Бланчард (с която не след дълго се развежда), и години наред, та и до днес, Джейни се бори с хранително разстройство и булимия. Неведоми пътища я отвеждат до сцената на танците – на 15 г. Фонда преподава в Fire Island Pines, Ню Йорк, и тази на моделството. Междувременно, докато през 1958 г. прави дебютите си - първо в Бродуей с пиесата "Имало едно момиче", за което получава първите две награди "Тони", и след няколко месеца и на големия екран в "Tall Story", Джейн две години учи изкуство в Париж и се появява два пъти на корицата на списание Vogue.
Фонда споделя, че ключов момент за решението й да се занимава с актьорство, е запознанството й с Лий Страсбърг (с когото го запознава дъщеря му Сюзън), основател на Института за театър и кино „Лий Страсбърг” в Ню Йорк и Холивуд, ползващ методи на обучение по системата на Станиславски. "Отидох в Actors Studio и Лий Страсбърг ми каза, че имам талант. Истински талант. За пръв път някой ми каза, че съм добра. Във всичко! Освен баща ми, който твърдеше, че от мен няма да стане никакъв актьор, защото нямам талант. И това беше повратната точка в живота ми. Прибрах се, легнах си в леглото и си мислех за актьорство. И се събудих с мисълта за актьорско майсторство. Сякаш покривът беше излязъл от живота ми!"
60-те 70-те години на миналия век са силни за Джейн. Тя получава много роли, номинации и награди, сред които престижните Оскар (2), Еми (1), Златен глобус (3), Бафта (2) и си партнира с големите Ванеса Редгрейв, Робърт Редфорд, Доналд Съдърланд, Джак Лемън, Ив Монтан, Джон Войт, Майкъл Дъглас и др. Линията на живота й и социалните й схващания за този етап от развитието на Света я тласкат към категоричните й политически и активистки позиции. Тя критикува остро войната във Виетнам и гласно подкрепя комунистическото правителство на страната. Дори при посещението си в Ханой, северен Виетнам, по време на войната през ’72-ра г., Фонда провежда кампания по радиото в полза на местния режим и се снима до местните войници, застанала зад оръжие, използвано срещу американски въздушни екипажи, което й печели прякора "Джейн Ханойска" и много негативни отзвуци сред щатските активисти, обвиняващи я в липса на патриотизъм.
Бунтарският характер на даровитата актриса проличава още по време на обучението й в престижния дамски „Васар Колидж”, за който Джейн получава от баща си пари за таксата му и нито цент повече. Заради което се принуждава „извънкласно” да работи като секретарка. Тя отказва да носи задължителните елегантни бели ръкавици и перли, които са част от облеклото за ежедневното пиене на чай в Розовия Салон. И когато най-накрая е „заставена” да го направи, Фонда влиза в него по... ръкавици и перли, и нищо друго!
Наред с други известни личности, през 1969 г. тя подкрепя окупацията на остров Алкатраз от протестиращи американски индианци, която има за цел да привлече вниманието към провала на правителството в договорите за правата и движението за по-голям суверенитет. През 1970-а е арестувана по обвинение в притежание на дрога, под формата на хапчета, за които по-късно се установява, че са витамини. На по-късен етап от живота си Джейн протестира и срещу Израелско-Палестинския конфликт, участва в манифестация, организирана във Вашингтон, против войната в Ирак, поддържа някои феминистски течения, обявява се в защита на гражданските права и заедно с колегите си, актрисите Сали Фийлд, Кристин Лахти и драматургът Еве Енслер, призовават мексиканското правителство да разследва убийствата на стотици жени в Сиудад Хуарес, на границата между Мексико и Тексас.
Другото, с което русото „свекървище” („Monster in Law” - заглавие на един от последните филми на Фонда от 2005-а г., заедно с Дженифър Лопес) шокира всички, е отявлената й симпатия към "Черните пантери" (афроамериканска организация, основана в САЩ през 1966 г., в защита на гражданските права на чернокожото население чрез военна съпротива). В началото на 70-те години тя казва: "Революцията е акт на любов, ние сме преломните деца, родени като бунтовници, а революцията е в кръвта ни. "Черните пантери” са нашите размирни пазители и ние трябва да ги подкрепим с любов, пари, пропаганда и риск". По това време Джейн Сиймор е омъжена за втория си съпруг, политикът Том Хейдън, с когото неофициално „осиновяват” Мери Луна Уилямс - Лулу, афро-американски момиченце, дъщеря на членове на "Черните пантери".
От 17-годишния си брак с Хейдън, по-скоро приемаща го за ментор и приятел и отчасти напомнящ й по характер на баща й, Джейн има син Трой О'Доваван Гарити. Той също е актьор, но отказва да носи „тежестта” на родителските си фамилии и възприма тази на баба си по линия на баща му. Имайки "неблагоразумието" да се роди в най-активния бунтарски период от живота на майка си, самият Трой смята семейството си за "откачено". "Ние отивахме на "почивка" там, където имаше протести - това нормално ли е?!?", спомня си днес Гарити.
С първия си съпруг, френския режисьор Роже Вадим, с когото са заедно 8 години, Джейн се сблъсква със страстни чувства. В брака им се смесват горещ и отворен секс, опасни, хазартни игри, очарователност и женомразство, плод на които е дъщеря им Ванеса Вадим, кръстена на любимката им Редгрейв. Преди това, с халка на безимения пръст, леглото на Роже е споделяла и колегата на Джейн Бриджит Бардо. Класик!
Поредна трансформация на характера си Фонда изживява и с третия си мъж, известния медиен магнат и основател на CNN Тед Търнър. Той я очарова още на първата им среща, за която сам приготвя вечерята в смугла хижа, където отсядат. След кратък и прям разговор, с който слагат началото на 10-годишна връзка, за първи път Джейн разбира, че може да поеме живота в свои ръце и да се откъсне от киното. Бракът им е интензивен и интимен, но приключва след поредна изневяра от Тед към Фонда, след което тя го напуска.
След няколкогодишна „мъжка” пауза, в която Джейн пише автобиографичната книга „Животът ми дотук”, в живота й се появява и богатият музикален продуцент Ричард Пери. След раздялата им през 2017-а г., за него тя казва, че за първи път преоткрива секса като страхотен, изпълващ и неповторим. Открито говори за интереса си към порното и споделя, че интимността на жените се подобрява, когато остаряват, защото разбират телата си още повече. Защото знаят какво им харесва и не се страхуват да го поискат. И с днешна дата шеговито допълва: „Приключих с връзките! Вече съм на 80 и затворих тази книга!”
За нея могат да се кажат още много неща. Могат да се напишат още много книги. Да я играят още много актриси. А нея самата ще можем да видим в оригиналния документален филм на HBO "Джейн в пет действия", в който режисьорката Сюзан Лейси представя актрисата през собствения й поглед и този на семейството и приятелите й.
More from View Sofia
Новата Принцеса на сърцата: Шарлот, приказна, елегантна и сладка, и какво носи
Обувки "Мери Джейн" и очарователна комбинация рокля с палто. Всичко като мама!
Миналото: голата Шер на Met Gala и корицата на Time
Икона на "облечената" голота
В името на Котето: Джаред Лето като Шупет на Met Gala 2023, други двама в подобна стилистика
Снощният Бал на Института по костюмите бе посветен на Карл Лагерфелд, който почина през 2019 година на 85
