Не си ТИ, когато си депресиран! Вземи ГО, да се върнеш.

ЛС: Какво има пък сега?!
Тя: Не ме дразни!

ЛС: Кой? Аз?!? В грешка си!
Тя: Защо непрекъснато някой ми казва, че съм сгрешила, не мога да разбера!?!

ЛС: Тогава се замисли!
Тя: Ти заяждаш ли се в момента?

ЛС: Не, но ти се вбесяваш от всичко и всички напоследък. Не си ли забелязала?
Тя: Какво да забележа?! Че всички са изтрещели и не знаят какво искат! А аз се чудя кое по-напред да свърша и не ми остава време за нищо, дори да се наспя като хората! Господи, а как само ме цепи главата!...

ЛС: Току-що сама си отговори!
Тя: Моля?! Какво искаш да кажеш? Че проблемът е в мен, така ли?

ЛС: С риск да те ядосам, мисля, че да.
Тя: Да, прав си. Много ме ядоса! Не мога да повярвам, че точно ти ми го казваш!

ЛС: А аз не мога да повярвам, че ме нападаш, точно, защото аз ти го казвам! Нали затова сме приятели - за да мога да си позволя да ти кажа истината в очите!

... Мълчание. И от двамата...

Тя: Иии, каквооо, според теб, правя или не?

ЛС: Ще ти кажа. Но ме слушай и не ме прекъсвай, моля те! Изнервена си. Раздразнителна. Заядлива. Разсеяна. Нападателна. Не изслушваш никого докрай. Прекъсваш. Налагаш мнение. Не изглеждаш добре, занемарила си се...
Тя: Леле! Какъв литературен анализ, само!

ЛС: Помолих те нещо, нали?! И това - също - нетърпелива, в същото време - отегчена. Уморена. Толкова си отнесена в офиса, че нищо не можеш да свършиш. А вкъщи какво ли правиш, не смея и да помислям!
Тя: Я, намерил се кой да ми го каже! Оф, добре, де, съжалявам!

ЛС: Добрата новина е, че още не е късно, след като все пак се усещаш и се извиняваш. Опитах да ти кажа всичко това преди време, но ти изобщо не ме отрази. Виж, имаш нужда от помощ и приятелско рамо, на което да се облегнеш! Трябва да си позволиш да направиш тази малка крачка. Трябва сама да осъзнаеш. Защото само ти можеш истински да си помогнеш!

... Пак мълчание...

ЛС: Не ме прекъсваш?!
Тя: Мисля!

ЛС: Изненада!
Тя: Сега вече наистина се заяждаш!

ЛС: Не, провокирам те!
Тя: Мдааа, успя! Може и да си прав, не знам. Признавам, че не съм разсъждавала под този ъгъл на случващото се напоследък.

ЛС: Я напрегни мозъчните си клетки и се сети откога започна всичко?
Тя: Амиии... Може биии... Когато...

ЛС: Не ми отговаряй, това е риторичен въпрос! Интелигентен човек си, ще се сетиш и без нужда от лекарски анализ.
Тя: Така казват, само дето напоследък се чувствам тъпа и задръстена. И, знаеш ли, колко неща забравям - къде са, какво исках да кажа, да направя... Една сутрин пропуснах да приготвя закуска на Филип. Тръгнахме за градината и той по път ми каза, че вече е много гладничък... Щях да се гръмна! Толкова се засрамих от себе си! Не мога да повярвам!
Купих му баничка от закусвалнята и се скарах, дори вече не помня за какво, с продавача. Бях толкова изнервена и ядосана на себе си, че си го изкарах на клетия човек. А той е толкова мил и симпатичен!

Олеле!..

И, не знам защо, непрестанно се чувствам застрашена от нещо или някого. Все едно ме следят. Което много ме смущава, полазва ме студена вълна от тревога и паника. Очаквам всеки момент да бъда скастрена. Това ме подтиска и задушава, понякога буквално не мога да дишам. В гърдите ми се забиват някакви невидими игли, тъпи при това, и бавно и мъчително искат да си пробият път през кожата ми. И край! Блокирам и спирам да мисля. Не мога да разсъждавам и зяпам в една точка. Имам чувството, че всички хора ме гледат лошо и не смея да вдигна поглед от обувките си. Усещам се малка и жалка. Но, понякога така ми идва силата от глупости, че ми се ще да крещя!

ЛС: Разбирам! Ще ти помогна!
Тя: Толкова съм изнервена, как би могъл!?

ЛС: До теб съм през цялото време и...
Тя: Господи, колко съм уморена... Не издържам, нямам никаква енергия вече.

ЛС: ... и винаги ще бъда. Само спри за миг и отвори очи! Ето ме! Тук съм. Подай ми ръка, вземи ме и си помогни! Не утре. Или другата седмица. Сега! Веднага!